И тъй, прибрах се успешно снощи от Гробищата, за радост на мама и на жена ми, на кучето и на сестрите ми. За Камен не отговарям. Тя мама беше се разтревожила, че ще се случи с мене същото, като със стария рокер Чочо, който преди години тръгнал да навести покойната си майчица. Не спирал пътьом да пие. На гроба продължил, напил се като магаре и като станал да си ходи, залитнал, паднал, счупил си главата в паметника и умрял. С една дума, образно казано, влязъл в гробищата мъртво-пиян и излязал пиян-мъртъв, но във втория случай казано буквално.
От тая жалка участ ме спаси вроденото ми благородство, с десетилетия отхранвано с личен подвиг и специални душевни усилия, включващи и духовна мастурбация с водка и казашка народна музика. Просто нарекох цялото шише на тате и не близнах капка, докато не намерих гроба, но не, че пътьом не пих бира след бира.
Отворих шишето. Сипах щедро, погледнах какво остана и пак сипах още два пъти на гроба, но тоя път доста по-нещедро. Останалото го одрънках почти наведнъж и както се казва по Варна - оших се кат' маймуна.
На връщане едвам намерих изхода, щото два пъти се спънах и три пъти претърколих. И се скарах на изхода с един минаващ поп.
Прибрах се вкъщи жив и здрав и почти тутакси заспах, след като си изхвърлих чорапите на улицата и три пъти измих краката, защото миришеха на трупове. На трупове ще миришат ми, не на крем-карамел! Да не би да съм бил в сладкарница!? Цяла нощ сънувах вампири и таласъми. По едно време в състояние на сънна парализа, каквато често ме спохожда, в полусън, усетих в стаята "демонично присъствие". Без да отварям очи от страх, прекръстих въздуха пред лицето си с ръка от легнало положение. И тогава демоничното присъствие ме облиза по мутрата. Втрещен отворих очи и разбрах, че това е пудела на мама Чарли, намъкнал се в стаята, за да провери дали съм се завил и спя ли добре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар