Кръстна песен (Излезе сеячът да сее...)

на Милена

Ти ме питаш, Злато мое, не е ли грях, не е ли Богохулно, да те кръстя първо там, където искам да те целуна... А нима, ако да те целуна е грях, той би бил по-малък, ако първо не те прекръстя?

Кръстът беше издигнат на един хълм, наречен по еврейски Голгота, което ще рече „Хълм на черепа”, място за екзекуции сиреч, място за умиране. И това „нечисто място” Сам Бог направи на Олтар, на който принесе в жертва за живота на света не другиго, ами Себе Си Лично.

По време на Светата Литургия (при Проскомидията) свещеникът бележи с Кръстния знак хляба (Агнеца), който започва да приготвя за безкръвното приношение. Ако Господ поставя кръст върху хляба, направен от жито (а житото е бездушно), създадено, за да умре, да изчезне, то защо не може да бъдеш прекръстена ти, която си създадена да си вечна?!

Сеячът например заравя житното зърно в земята, където то ще „умре”, според думите на Иисус в Евангелието, за да се роди отново. Зърното обаче може и да не „възкръсне” в нов житен клас. Сеячът ще бъде разочарован, но ще забрави за зърното, ще „погребе” друго със следващата сеитба и ще чака жетвата с нова надежда пак. Христос напротив, слиза до Ада Сам Той, слиза в Преизподнята след Своята Кръстна смърт, за да потърси и за да върне в живота всяка изгубена човешка душа, която намери, която откликне.

Ако ние и на обичайната си трапеза дори кръстим и благославяме хляба, който ще изядем и миг след това ще забравим за него, след което ще се превърне той в тор, то защо аз да не прекръстя тебе, която си сътворена, за да пребъдеш?

И хлябът, и ти сте сами по себе си крайни, тварни, чезнещи. Но слагаме кръстния знак върху хляба, за да стане той Тяло Христово в Литургия. Тъй тварният, тлеещ хляб, става вечен и неумиращ, неизчезващ. Ние правим от хляба част от Кръстния път на Спасителя, правим му го причастен, ние го жертваме, ние го оставяме да умре. Това значи Кръстът върху Агнеца при Проскомидията. Ако не го пожертваме, той ще остане тварен и чезнещ, защото, както казахме, Сам Бог в Евангелието ни предупреждава – ако не погребем зърното, то няма как да живее, оставим ли го „у нас и за нас”, то просто ще умре, а и у нас ще внесе смъртта, без надежда за „възкресение”, заровим ли го обаче, оставим ли го да се помири със земята, да приеме тя него и нея то, ще възкръсне за нов живот.

Всяко нещо, което се опитваме да съхраним, да опазим с наши сили и наши средства, не опазваме, както и всекиго, когото не пожертваме Богу. Нима пак Иисус не казва, че всеки, който иска да опази живота си, ще го изгуби, а този, който посвети в жива жертва своя живот на Бога, ще го получи обратно, при това нов и вечен и така ще го запази?!

Ние бележим всичко (и сами себе си) с Кръста и привеждаме всичко (първо себе си) през Кръста. Той е средството за Спасение, на него спасението се случва. Защото е място и начин за общо, с Бога, свещенодействие. На Кръста се принася в жертва Целия Бог в лицето на Божия Син, на Кръста се принася в жертва и Целия Човек в лицето на Сина Човечески – Христос е нашето с Бога общо свещенодействие. 

Както Кръста, така и Рождеството Му. 

В раждането на Христос са в свещено съдействие Бог (Дух Светий) и Пресвета Богородица. В лицето на Богородица и чрез нея обаче свещенодейства целият човешки род, всички, които са живели, умирали, падали и ставали, вървейки през Свещената история, за да се стигне до рождението на Сина на Мария - Син Давидов, Син Авраамов, Син Адамов.

Още след Грехопадението Бог и Адам започнаха да свещенодействат заедно – Бог пожертва две животни, за да направи за Адам и Ева кожени дрехи, с които да смени направените от тях препаски от смокинови листа. Бог пожертва една част от творението Си, а Човекът трябваше да „пожертва” само греха си – да покрие истински открилата се голота и уязвимост не със своите „майсторлъци”, а по Неговия начин. Така ние пристъпваме днес в Литургията, първо изповядвайки и оставяйки греховете си, вярвайки в силата на Неговото Опрощение и Приемане.

С Потопа във времето на Ной Бог и Човек отново свещенодействаха в съдействие. Бог пожертва цялото свое творение, а Ной, след като излезе от Ковчега след Потопа, пожертва едно свое животно, принасяйки го цялото – във всесъжение, всеизгаряне.

На Кръста обаче Бог се отдаде Целия в Христос, както и Човекът направи същото пак в Христос, затова и в Светата Литургия взаимно се подканяме - "Нека сами себе си и целия наш живот на Христа-Бога да предадем!"... 

Ето, затова те кръстя, Любов моя!