Моето чудо с дядо Серафим Соболев

 по повод предстоящата му канонизация за светец

Когато съм влюбен до уши, съм много глупав, не виждам ясни неща, не разчитам директни знаци и сигнали правилно.. Така е било винаги, така беше и през 2008 - 2009 г. В едно такова състояние на ментално помрачение и душевна обърканост, пристъпих към гроба на Владика Серафим в криптата на руския храм в София. 

И съгласно благочестивото предание, според което сам, на преминаване от този свят, отговорил на духовните си чада, питащи го как да се съветват с него след това: "Пишете ми писма!", реших да му напиша писмо-молба, макар да осъзнавах, че думите на Владиката са най-вероятно обичайната руска шега. По-точно като такава са започнали, но на Бога тази шега очевидно Му е харесала...

Молитвата ми на хартия към дядо Серафим гласеше - "Владико, моля ти се, да ми дадеш сила и увереност на следващия ден, докато съм за последен ден в София, да си задам въпроса, както и да получа ясен отговор, независимо какъв е той!"

На следващият ден се срещнах с предмета на копнежите си и малко трудно, но все пак след втория опит, успях да попитам. Отговорът дойде веднага - от ясен по-ясен, с пълна сериозност, което по-късно възприех като най-стресиращото в случая:

- Светослав, от две години съм разведена, а моята духовна майка - монахиня, ми каза да изчакам общо три години и ако не мога без мъж, да се омъжа, ако се окаже, че мога, да се замонаша.... Остана още една година. Почакай за отговора.

Аз казах, че ще чакам, ако трябва и десет, че ще я обичам вечно и Бог ми е Свидетел, че вярвах в това. Славейки Бога и благодарейки на Владика Серафим, се прибрах във Варна.

Там останах сам на себе си и съвсем трезвен, защото бях строшил парите за пътуването-въпрос. И внезапно осъзнах: "Тя е абсолютно откачена!" Сиреч получих нужният, а не този отговор, който мислих, че искам. След което си хванах сериозна приятелка, която също не се оказа съвсем "на тамън" (гонила ме е с нож, крещейки: "Или ще си мой, или ничий!" насред Разпети Петък), но поне не се венчах с нея.

За неординарността, та да не кажем шашавостта, на това чудо, което за мене си беше чудо, не бива да бъде укоряван Владиката - такъв му беше чисто и просто просителят! Славен е Бог в светците Си, а също и много... човечен.