Снощи установих от какво изпитвам истински страх. Ирационален, неистов, направо детски... Да съм сам в празна къща, голяма... На това отгоре и реших да си пусна чрез флашката на огромния телевизор на стената филма "Снежанка и ловецът". Гледах го почти завит през глава. И като се чу първото "Ау!", заедно със забиването на една пламтяща стрела в някакво дърво изневиделица, за малко да се насера.
Свещеникът, в чиято къща съм сега, ми плати 50 лв., за да седя тука и да храня кокошките, зайците и гълъбите му, докато със семейството му ги няма. Аз уж ги храня редовно, пък тая сутрин отварям очи и гледам - петелът ме зяпа през прозореца на приземния етаж, където спя, потраква с клюн и ми говори без глас потресаващи неща... Всеки сантиметър от клюна му сякаш казва: "Гладен съм, гладен съм! Жените ми също!"... Зайците са добре затворени, тъй че едва ли ще тръгнат да ме търсят, а гълъбите изглеждат като надрусани... Дали защото, както едва днес забелязах, водата в поилката им на гълъбите е заледена, пък отделно от това на два-три пъти се обърках и им сипах в хранилката от храната на кокошките?!... Ако някой знае защо е така, нека ми се обади, за да ми обясни - искам с добрите и мили животинки всичко да е наред, понеже имам голямо и благородно сърце!
Стоях абсолютно трезвен два дни, защото аз, когато "работя", никога не пия. Обаче попадията се обади да ме помоли да им изпратя по един общ приятел, отиващ там, където са, храна с колата му. Тогава видях къде е ракията, докато приготвях чантата за попското семейство... Така настъпи моят нравствен банкрут и започна падението ми!
Като за бела, точно тогава пристигна на отеца тъща му. С едно камионче с открита каросерия, от където изсипа в двора около пет кубика дърва за огрев. Жената честно и почтено ми предложи да плати 40 кинта, за да ги подредя под навеса. И тогава аз ги взех. Погуби ме алчността.
Малко по-късно се скарах с попската тъща по някакъв дребен повод (дребен-дребен, ама за мене сериозен), тя, разбира се, скоро ми се извини, като всъщност не знам дали беше от сърце, но след дълга тирада от моя страна и няколко настоявания да ми се извини, се извини, защото е добра жена... На мене ми стана донякъде съвестно и излязох да прехвърля под навеса малко дърва. Прехвърлих около десет цепеници и оставих останалите около... 5 000 за следващ ден.
В момента се приготвям за Новогодишната нощ, в очакване речта на Комика Плевнелиев в 00.00 ч. и сармите с Дунавско хоро... Поглеждам през прозореца и виждам върху огромната камара с дърва накачени кокошките, които от своя страна гледат мене, а петелът ми показва през прозореца трътката си обиден... Дали да не отворя джама и да го ръгна с горещия дилаф за печката в гъза, че да го науча на малко търпение и смирение?!
За много години!
Няма коментари:
Публикуване на коментар