Сюреализъм в попската къща

Пореден ден в къщата на отеца...

Кокошките се държат странно... Храната, която им сложих, е замръзнала... Струва ми се, че една от тях се учи да лети в стил "изтребител"... Засилила се беше от покрива на кокошарника и с клюн се опитваше сякаш, падайки, да разбие замръзналата купчинка от семки, просо и кукуруз. Петелът ме мрази. Докато ме видя и хукна през глава, злобно кудкудякайки.

Зайците също откачиха, още с влизането в помещението им, започнаха един през друг да ми гризат ботушите. От гълъбите няма ни кост, ни вест. Слабо е вероятно да са ги изяли зайците, ако тия глупави, но нахални създания са се опитали да им ядат от люцерната. Обаче не е невъзможно. Да! Тези зайци започват сериозно да ме плашат!

Ракията на отеца мирише на... тамян. Защо ли?! Преди малко открих във фризера шише с мастика "Пещера", заровено добре в различни замразени меса и зеленчуци. Няма да го пипам!! Не, не и не!! Каквото и да ми нашепват проклетите дяволи! Защото, твърде е вероятно, като се върне и установи, че е празно, отчето да ме гледа в очите дълго и укоризнено. А не е невероятно и да се разкрещи.

Падна първият сняг. Всяка от петте кубика дървени цепеници се украси с нещо като новогодишна шапчица... Сюреализъм. Мисля, че е крайно време да изляза и да ги прибера под навеса. Или като ги чуя да се връщат (отецът и попадията), да легна и да се направя на умрял. Умрял човек и мечка-стръвница не го закача, чувал съм!!