Обожаем

"Свръхчовекът в мене стене" (Гьоте, из "Фауст")

/посвещава се на дякон Андрей Кураев/

Абсолютно вярно е, че човекът трябва да има време, в което да остане сам със себе си, за да се види, да се прецени и себеизпита... Хубаво нещо е Другият (и другите), но и той уви, както удоволствията, алкохолът, доброто ядене, пътуванията, влюбването, сексът, може и твърде често се превръща в средство и начин за бягство от себепознание.

Дали това е една от целите на отшелничеството не знам, с древнопросиял инок-отшелник не съм разговарял, обаче едно ми става тия дни ясно... Аз съм мизерник, тщеславна и евтина курва... 

Отец-дяконът Андрей Кураев на всичко плю - и на протодяконството си, и на професорската катедра в Московската Духовна Академия, и на реномето си на патриаршески довереник и близък идеен съветник, за да изобличи едного от руските митрополити в корупция и педофилия...

Пък аз на едни 300 лева им треперя, като че са не 300, ами 300 000. Срамота. Срам за всяка куха моя поза и чупка на някакъв си "трибун"... Ех, ами какво сега ще стане, ако вече не мога да си купувам тютюн, а?! Ами ракията!? Ама как ще се живее без ракия?! Боже-Господи, веднъж нали пробвах - за малко да почина!... 

Трибун ли?? Не, позьор.

Съвсем вярно е май туй, което измислих наскоро сам - най-високо цени себе си и е готов със зъби и нокти да воюва, за да се опази тоя, който най-малко струва.

Затова и Господ, пред Кръста, като "агне пред стригачите си не издаде глас", не възропта, не взе да се окайва, да манипулира, да заплашва или да предлага сделки.

Истинският живот (личност, ценност, идентичност) на Истинския Човек е "скрит с Христа в Бога" по думите на Блажения Павел. Ние обаче не търсим идентитет, личностно самоутвърждение, достойнството на Разпнатата (и затова Изправена) Човечност, ние търсим кодове, шифри, знаци и механизми за взаимно разпознаване, които да ни дадат гаранции, че в общуването и социалния си живот няма да бъдем увредени или унищожени.

Ех, душо подла!!... Тъй трепериш, сякаш иде реч не за 300 лева, а за вечната ти участ...

Да умреш, да загинеш в един миг, за някаква велика кауза, па макар и да е за някоя дребничка истина, е лесно. Умираш и умирайки знаеш - почти е сигурно, че рано или късно ще ти вдигнат паметник... Трудно е като св. Йоан - Кръстителя и Предтеча Господен - затворен в тъмницата от Ирод, сякаш пред един вечно повтарящ се "пилатовски съд". Там той не е нито пророк, нито проповедник, там той е един съмняващ се и гънещ се човек. И заедно с това, че Йоан е "най-голям между родените от жена" по думите на Самия Христос, Йоан е и притча за човешката слабост, урок, че Човечността крепне и се утвърждава само в Богочовечество.

Не няколко дни, седмици, месеца, като в случая с Предтечата Йоан, а хиляди години вече съдът на Пилат и синедриона над Божия Син се повтаря - и в литургията, и в историята, и в живота. Повтарят се подигравките на Четверовластника Ирод, повтаря си и Via Dolorosa, но заедно с това се повтаря и Кръстното Възправяне на Човека в Богочовечество, затова и Човекът Иисус Христос, пак по думите на Блажения Павел "същият вчера, днес и завинаги", е Обожаем.