Калоферски дневник (по "Това ви чака")

Дали омразата на безимотния даскалски син към чорбаджиите иде от някоя в младостта му любовна драма в Калофер, която сякаш се опитва да "сподели" в "До моето първо либе", аз не зная, обаче така ми се струва. Докато й обяснява, че пред нейния глас "избира" да слуша този на "сираците и бедняците, на гората и шумата", той казва същевременно, че избира и самоунищожението. Тази картина в края на стихотворението е много ясна и една от най-мрачно/мистичните в неговата поезия:

"Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,

Какво ли е искала от него тя да направи, което не е могъл или пък не е желал дълбоко в себе си, отвращавало го е, никой не може да знае. Обаче е факт огромното му отвращение към чорбаджии и богаташи, както и към висшия клир впрочем (интересното е и обаче, че нисшия - поповете, Ботев не мрази, нито напада):

"Тук е легнало сарафче,

хранено само сос трици, -

патриот беше клетото -

спечели двесте жълтици!"

(из "Епитафии")

"Изровен гробът с мотика,

сандъкът със злато обкован, -

във него лежи владика -

тулум сос слама и катран."

(из "Епитафии")

"Тука лежат кокалците

на кир Михалаки, -

той имаше празна глава

и дълги мустаки."

(из "Епитафии")

"Мас има, свиня не е; ум има, човек не е; аз го имам за магаре, ти го имаш за светия. Що е то? - Чорбаджия." (из "Гатанки")

Или пък е всичко значително по-просто, а? Докато е "учил" в Одеса, като стипендиант на калоферски богаташи, ония разбрали, че не просто посещава лекциите "от дъжд на вятър", ами в един хубав миг въобще спрял да се вясва и предпочитал да пребивава по кръчмите с местните анархисти. Затова и биографите му го наричат "свободен студент" в Одеса, понеже ни диплома, ни следи сериозни от студентстването му могат да се открият явно - "посещавал лекциите като свободен студент" - тъй пишат милите... 

Спрели му стипендирането калоферските чорбаджии - достатъчен повод да ги намрази.

Каквато и да е причината - дали, защото е нямал пари, за да се ожени за тази, която е искал в Калофер (а те имали), или защото не са били узрели и дорасли до концепцията за "свободното студентстване", факт е, че Ботйов прекрасно вижда тази връзка между владици, чорбаджии, социално и духовно-просветно (будителско дело), която обрича промяната на неуспех, защото основният двигател на всичко, което се върши, е интересът и личното облагодетелстване -

"Родило се, не шава; яде, пък не става. Що е то?

- Нашата екзархия."

(из "Гатанки")

"Чунчуру ведере на куку ведере, чунчуру дупка напълни копанка. Що е то?

- Подновеното "Книжевно дружество" в Браила."

(из "гатанки")

"Уста няма, а яде; ръце няма, а краде. Що е то?

- Добродетелната дружина."

(из "Гатанки")

"Събраха се, наготвиха, кога да ядат - побягнаха. Що е то?

- Читалището "Братска любов"."

(из "Гатанки")

"От глупците ум купува, на умните го продава. Що е то?

- "Училището" на буля Блъсковица."

(из "Гатанки")

Едно движение всъщност, благославяно от владиците, възхвалявано от разни "учени:", публицисти, поети, книжовници и общественици, финансирано и подпомагано от заможните люде и чорбаджиите "родолюбци", на което целта е ужким националното възмогване и народни правдини, а резултатът (истинската цел) - усвояване на народните пари, акумулиране на средства с цел лично облагодетелстване, обиране на народа до последното "цванче" (монетка). 

Едно движение всъщност, целящо не много повече от това българските новобогаташи да се еманципират социално и духовно от пашите и бейовете, да влязат в роля на местна, туземна аристокрация - тази роля по-точно да легализират, използвайки за целта и "църковния въпрос" - екзархийските борби, затова те не участват истински във въстанията, ами често самите те ги предават и провалят.

Една публицистика, която уж "трибунства", уж се вълнува, уж много сериозни теми повдига, уж просвещава, а всъщност само се оглежда кога ще й се удаде възможност някой бандит да обслужи, някое злочинство да оправдае.

Почти 150 години по-късно са ни същите владиците, легализиращи църковно, освещаващи "князуването" на същия мутренски елит, същите са чорбаджиите (архонти), които, докато обират от народа трохите, останали след обира на чуждестранните поробители и колонизатори, ще дават на препоръчващите ги на народното доверие владици пари за разврат и лукс, същите проповедниците - просветители "учени и публицисти", на които науката им минава през джобовете и търбусите. Явно диктаторчета като Борисов-Стамболов, владици като екзархийските, а днес като Галактион, Николай и Неофит, Калиник, Григорий и Дометиан, Йоаникий (а на младите "попълнения" само времето и делата ще покажат дали са "достойни" приемници на старите обесници - по-рафинирани, но същите инак), чорбаджии като Браилските, Стамбулските българи и Манджуков, Гергов и Диневи днес, продажници като тогавашните "просветни дейци" и днешната журналистика - и църковна, и светска, са вечни. 

Нещо някак-си ги е циментирало, овечностило, затова и след всякакви катаклизми, катастрофи, революции, освобождения, промени, на повърхността изплуват винаги първо те - неунищожимите български бесове и вампири.

"Пари, пари, пари! - рекъл едно време Наполеон I и зяпнал беше да глътне цял свят; пари, пари, пари! - думат нашите букурещки народни базиргени и слухтят де кой ще да умре, за да му лапнат имотецa; пари, пари, пари! - думаше наш кир Михалаки и беше чорбаджия. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец - само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха." (Христо Ботйов, из "Това ви чака")