"Кресту Твоему поклоняемся, Владыко..." (вместо Трисвятое (или санктуса) за 1-ви септември и Неделя Кръстопоклонна)
На Кръста Господ изрича думите - "Или, Или, лама сабахтани?!". Слушал съм неколцина пастори и свещеници да разсъждават върху това на плоскостта на психологизма. Думите на Господа се превеждат с "Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?!" Христос, според тия "духовници", преживял драмата на Богооставеността вместо нас - Бог, заради греховете ни, ни изоставя и така, на Кръста, взимайки нашата роля и място, Неговият Син се почувствал "изоставен"...
Глупости! Превзет псевдобиблейски "психологизъм" и плътско мъдруване на люде, непознаващи нито Писанията, ни Божията сила! Юридизъм и легализъм.
В думичката-глагол "изоставил" (сабахтани) се съдържа коренът сабат (шабат) - събота, което, освен "оставяне" (от човешките, светски дела, според Стария Завет), означава и успокоение, почивка. Блаженият Павел в Посланието до Евреите (IV-та глава) пише, че за "християните има една "съботна почивка" - сабатизмос" - покоище, успокояване.
Саботизмосът в Евреем е странна дума - тя е гърцизирана староеврейска. Павел иска да предаде смисъла на автентичния старозаветен текст "на гръцки", който представя краят на Творческия Шестоднев - венецът му - Седмия Ден Шабат, като време-безвремие, несвършващо време - без начало и край. Краят е чак при Грехопадението (според Библейския разказ), вечерният ветрец, при който Господ търси из Градината съгрешилия Адам. Краят е чак, след като Адам и Ева са яли от Забранения плод и са се скрили от Бога "сред дърветата на Едем". Единствено за този Седми Ден в кн. Битие не е употребен изразът "стана вечер - стана утро - ден /пореден".
Саботизмосът в Евреем е странна дума - тя е гърцизирана староеврейска. Павел иска да предаде смисъла на автентичния старозаветен текст "на гръцки", който представя краят на Творческия Шестоднев - венецът му - Седмия Ден Шабат, като време-безвремие, несвършващо време - без начало и край. Краят е чак при Грехопадението (според Библейския разказ), вечерният ветрец, при който Господ търси из Градината съгрешилия Адам. Краят е чак, след като Адам и Ева са яли от Забранения плод и са се скрили от Бога "сред дърветата на Едем". Единствено за този Седми Ден в кн. Битие не е употребен изразът "стана вечер - стана утро - ден /пореден".
Угаждайки на себе си (и на жена си), Адам напуска шабата (сабатизмос), а изоставяйки Се (отричайки се от Себе Си) Христос влиза (и нас въвежда, ако споделим Кръста Му) в изгубения шабат (сабатизмос). Така Този, който ужким е изоставен (напуснат от Бога), минути по-късно се изявява като Бог, според Евангелието - на разпнатия отдясно Му Каещ се Разбойник казва (лично обещава), че ще бъде с Него в рая.
На Кръста Иисус (Вторият и Последен Адам) прави това, което в Градината Адам (първият, неосъществил се "христос") отказва - отричайки се от своето човечество (мерено във време, пространство, материя), "постига" Пълното Божество, докато Адам, вкопчвайки се в човечеството, губи Обожението...
* * *
Звучи ли ви логично?... Че кое му е "логичното" бе?!
В момента просто съм на "две ракии", а вие логика търсите!
И както правя обичайно, преди да отпия първата глътка, възпоменавам (с възлияние) мъртвите... Така се сетих за покойния отец Хр... Преди време той имаше "конфликт" с един друг свой събрат - обичан от разни "новобогословстващи" варненски поп - "конфликт" именно заради "психологическото тълкуване" на Христовия вик - "Или, или, лама сабахтани". Отец Хр. не можа да обясни какво значат Христовите думи на Кръста - че е Богооставен, но и не се съгласи с "плътското мъдруване" на младия си събрат.
На Кръста Христос не е изоставен, а е Божествен в абсолютния смислъл на тази дума. Затова и ние се обожествяваме само чрез Кръста и там - Съразпнати с Него.
На Кръста Христос не е изоставен, а е Божествен в абсолютния смислъл на тази дума. Затова и ние се обожествяваме само чрез Кръста и там - Съразпнати с Него.
ОтговорИзтриванеДумата е арамейска, тя няма общо с посоченото от теб, а с שְׁבַק(shebaq) срв. Дан. 2:44; 4:23 оставям, тръгвам си, напускам, консонантният корен има значение "да напусне" ----שבק
Арамейският е реформиран староеврейски с вавилонски влияния, отче Павлине, колкото аз знам - и на староеврейски, и на арамейски шабат (сабат) си е сабат (шабат). А коренът "сабат-шабат" е вече познат от кн. Изход, това е думата, която ние превеждаме със "събота" - съботна почивка и също носи значението на "оставяне" - както Бог "(се)оставя от делата си - всичко, което е създал и сътворил" - кн. Битие 2-ра гл., така евреите трябва да оставят работата си в Египет в един шабат (включващ впрочем седем дни време), за да отидат в пустинята и да принесат жертва на Яхве, според изискването на Мойсей към Фараон... Така и след Изхода си от Египет, те трябва да "оставят всяка работа" всеки седмичен седми ден - шабат (сабат).
ОтговорИзтриванеСкромната ми тезичка тук е, че Божието "напускане" на Христос е в смисъла на своего рода "еманципиране", но благодатно, а не самочинно, като у Адам, на човешкото от божественото, обожение на Личността - дотогава "Христос не своите дела или воля върши, не своите думи говори, ами тези на Отца", даже, когато прощава грехове, казва - "Прощават ти се", а не "Прощавам ти Аз". А в един момент на Кръста го виждаме Лично да обещава Рая, а не от Името на Отец.
Така и Христос казва на кръста "Свърши се" - алюзията е пак, според мене, към "завършването на Божиите дела" в шабата (сабат) от книгите Битие и Изход - Бог оставя света, предоставя го, на Обожения Човек.
"ara apoleipetai sabbatismoV tw law tou qeou" (Евреи 4:9)
ОтговорИзтриване"peri de thn ennathn wran anebohsen o ihsouV fwnh megalh legwn hli hli lama sabacqani" (Матей 27:46)
Интересното е, че гръцкият текст транскрибира арамейския израз в Матей 27:46 подобно на еврео-гърцизма от Евреи 4:9
Вокалът "е" вместо "а", който ти си поставил в транскрибирането на латиница, аз не го виждам отразен в гръцкия текст, при взе, че допускам по някакво езиково правило "а" да премине в "е", което не значи, че се променя корена "сабат"/"шабат", който и в своя собствен смисъл на "събота", си означава "оставяне, напускане".
Щом казваш...Само ти казвам, че савахтани не е от шабат, съвсем друг е коренът. Така го посочват всички речници и лексикони. Филологията си филология. Арамейският е диалект на еврейският, но това не променя факта, че коренът няма общо с почивка, просто така ти се струва. Текстът в евангелията е цитат от Псалом 22:2 (по Масоретския текст)---- אֵלִ֣י אֵ֭לִי לָמָ֣ה עֲזַבְתָּ֑נִי . Септуагинта (там псаломът е 21) текстът е преведен от самите евреи така: ὁ θεὸς ὁ θεός μου πρόσχες μοι ἵνα τί ἐγκατέλιπές με; тук глаголът ἐγκαταλείπω е със значение изоставям. В евангелията имаме: Матей 27:46---- ηλι ηλι λεμα σαβαχθανι и Марко 15:34 --ελωι ελωι λεμα σαβαχθανι. Този текст има отглас в Евр. 5:7, а за това място виж например свети Йоан Златоуст.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до евреи, ако ти е интересно виж моята книга "В тези последни дни..." там подробно съм анализирал посланието до евреите.
Впрочем, текстът е важен в ранните спорове с докетите. Арамейската форма на Пс. 22 е сама по себе си интересна от филологическа гледна точка. Някой ден ако се видим може да говорим.Освен това, самият арамейски има множество разновидности. Но това, което ни интересува са таргумите, защото превеждат текста от еврейски на арамейски и дават тълкуване. Така можем да съберем много информация за езика (един от диалектите му), на който е говорил Господ Иисус Христос
ОтговорИзтриванеСвободен си да предлагаш "богословска теза", но не я изграждай върху изфантазирани семантики. Не се сърди!Казвам го с уважение към теб.
Аз пак тихичко се извинявам, но сабат (шабат) си остава все-таки с изворно значение на "оставяне, напускане", като се визира с това труд и работа - Шаба́т (на иврит: שַׁבָּת (шаба́т), на идиш: שאַבעס (ша́бес) от шабат — «покой, прекратил дейност»).
ОтговорИзтриванеМного таргуми можеш да ми приведеш и прочие, за да ме убедиш, че на арамейски сабахтани означава "оставяне, напускане" (с което съм съгласен абсолютно), а не е свързано с шабат, с което няма как да се съглася, защото етимологически самата думичка сабат (шабат) означава напускане, оставяне.
Нямам библиотека от "много таргуми" в 55 квадратния си апартамент :))(иронията ти е нуеместна)
ОтговорИзтриванеДа изведеш σαβαχθανι и σαββατισμὸς от един корен, а именно shbth със значение „да престане” не е оправдано от филологическа гледна точка. Правилното е shabath (да престане)---- σαββατισμὸς; shebaq (да напусне, напускам)----- σαβαχθανι. "Да престане" и "да напусне" са две различни неща макар да имат вероятно синонимични допирни точки в някакво метафорично разбиране.
Ако ти приемаш, че думите са от един и същ корен -ОК!Но дори контекста не го подкрепя, а само мистификацията :))))
Иначе, хубавото е, че все още можем да говорим за тези неща, и в това има добро.
Има екзегетични, но има и херменевтични подходи... Аналогията ми е съвсем легитимна от херменевтична гледна точка между "оставянето на Христа" на Кръста и оставянето на Света в Седмия ден на Сътворението от Бога. Поставям акцента върху това, че "оставянето" не е "наказателен акт", заради отвращение, ами вследствие на Божествената констатация - "твърде добро", както е в кн. Битие II-ра гл. - светът е влязал в пълнотата си, в съвършенството - Седмия ден, след пълното Себепредаване на волята на Отца, Божествеността в Христа възсиява - виждаме пълното Обожение на Човека. В този смисъл Отец сам "еманципира" творението от Себе Си и се вижда, че твърдението на Луцифер, че не желаел това да стане, е лъжа.
ОтговорИзтриванеОпа! σαββατισμὸς ли написа и го преведе с "да остави, да напусне"? Май стигнахме пак до Евреи 4:9, където σαββατισμὸς се превежда със "съботна почивка" обичайно :)
ОтговорИзтриванеА защо не размислите върху следната възможност:
ОтговорИзтриванеГоспод Иисус Христос изрича на Кръста началото на Псалома, който буквално се изпълнява пред очите им:
21:8] Всички, които ме виждат, ругаят ми се; клатейки глава, думат с уста:
[21:9] "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден".
21:15] Аз се разлях като вода; всичките ми кости се разглобиха; сърцето ми стана като восък, разтопи се в моята вътрешност.
[21:16] Силата ми изсъхна като чиреп; езикът ми прилепна о небцето, и Ти ме сведе до смъртна пръст.
[21:17] Защото псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе.
[21:18] Можеше да се изброят всичките ми кости, а те гледат и си правят зрелище от мене;
[21:19] делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие.
Този псалом пророчески буквално описва Кръстните събития и Господ го припомня на разпинателите си като последен повик да дойдат на себе си...