Гробище за домашни любимци в Попската къща

"Прочел в някакво списание по животновъдство, че месото на питомните зайци е крехко като пилешкото, че те се плодят много и че развъждането им може да донесе на грижливия стопанин големи печалби, отец Фьодор незабавно си набави половин дузина разплодници и само след два месеца кучето Нерка, изплашено от неимоверното количество дългоухи същества, изпълнили двора и къщата, забягна нанякъде." (Иля Илф и Евгений Петров, из "Дванадесетте стола", гл. III - "Огледалото на грешника")

още по темата с кокошките и зайците:
1) Приключения в Попската къща
2) Сюреализъм в попската къща

Минаха вече девет (и повече от девет дори) дни от смъртта на Зайко-Байко и Зайко-Кукурайко... Малко преди рождения ми ден тая година починаха, в същия ден, в който отецът се върна с попадията от Новогодишната екскурзия, заради което ме остави в дома си да ги храня и приглеждам...

Добре поне, че ги кръстих - именувах по-точно казано.

- Отче, - казах му, след като първо ми плати и даже надплати за услугата - починали за Зайко-Байко и Зайко-Кукурайко, преди малко отидох да ги изхвърля трупчетата им в горичката отсреща...

- Но как така?!

...Имаше три чувала с храна на гранули. Един за зайците, два за кокошките и гълъбите и няколко бали с люцерна пак за зайците - за десерт. Аз обаче съм разбрал, че двата чувала са за кокошките, а третият е за гълъбите - за зайците люцерна. Сипвал съм от храната на зайците в хранилката на гълъбите, затова и тя постоянно се оказваше пълна, защото къде сте виждали вий, глупаци такива, гълъби да ядат наедно със зайци и от тяхната храна?!

Зайците, разбира се, би трябвало да ядат люцерна... Разбира се, че зайците няма да ядат друго, освен моркови, зеле и люцерна, както от деца всички ние знаем от книжките с детски приказки! Гълъбите пък не би трябвало да ядат заедно с кокошките, защото, както знаем всички също великолепно, този път от Светата Библия, гълъбът носи маслинови клонки в човката си, а не люспи от домати и развален лук!!

Обаче не било съвсем тъй на практика.

Две от малките зайчета (Зайко-Байко и Зайко-Кукурайко) умряха на място, вследствие на почти две седмици глад. Кърмещите ги Майки-Зайки, оказва се, от люцерната, с която съм ги хранил (в интерес на истината доста щедро), не съумели да "направят" кърма. Новородените Зайко-Знайко и Зайко-Таратайко обаче оцеляха, защото тяхната Майка-Зайка, затворена с тях в отделно помещение, успя да се научи да скача като кенгуру и да се храни с хляба върху масата в помещението, който хляб аз си мислих, че е за кокошките, но не им го давах, за да не... преяждат. 

Те обаче, не само не преяждали (милите кокошчици), ами и гладували също, защото храницата им налитали да кълват гълъбите. Това обяснява факта защо сутрин рано-рано, към 10.00 - 11.00 ч., идваха пред прозореца на стаята на приземния етаж, където спях, за да кудкудякат гладни и да ме будят, водени от Господин Петела си... Последното има някаква положителна страна, защото, от зор очевидно, започнаха да снасят много по-големи яйца, отколкото когато бяха сити.

Две от зайчетата умряха така. Седем други зайчета умряха по-късно - от преяждане... Разбирайки какво съм сторил, хукнахме с отеца тутакси към зайчарника и препълнихме изобилно хранилките им с нужните гранули, а те горкичките яли, докато свитите им от глад стомахчета, не се... пръснали!

- Ти превърна двора ми в Гробище за домашни любимци!!

Това изкрещя отецът тия дни, когато ме видя...

Чувствам се ужасно, помолете се, братя и сестри, за мене грешния...