"Бели ми меса по скали, по скали и по орляци,/ черни ми кърви в земята - в земята, майко, черната..." (Хр. Ботйов, из "На прощаване"
Най-после видях (и стъпих в Калофер), в родната къща на Ботйов не влязох, щото, след като свърших работата си, за която бях отишъл, се заквасих с няколко ракии в единствената работеща на центъра кръчма преди да си тръгна, но пък видях през джама училището, в което е преподавал баща му - даскал Ботьо.
- Здравейте на всички! - викнах весело на няколкото заседнали от обед там яки балканджии - Къде е ракията?!
- Ами има водка "Докторс" с... витамин C, има коняк...
- А не, това си го пийте вий, аз за ракия питам, за ракията...
Това явно беше паролата, защото кръчмарят, усмихнат до ушите, извади изпод тезгяха една голяма плетена дамаджана и домакините се събраха около моята маса, за да разказват.
Възстановявали в момента местната организация на БКП, та убеждаваха едного да се включи. Той хем не ще, щото комунистите преди години са го репресирали - и него, и семейството му, заради връзка и приятелство с попското семейство, хем дава ухо на аргументите им... Дядо му навремето се заселил в Калофер и се залюбили с калоферчанка. Но нямали къща, в която да живеят заедно. Тогава свещеникът им отстъпил черковната къща безвъзмездно.
- Тук, по "тошово време", имаше в околността три големи и бурно развиващи се завода, около 30 000 души работиха в тях. Сега няма нищо.
И както хем ще се записват всички в БКП, помагат мнозина от тях на църквите и манастирите в Калофер, същевременно мислят как да намерят пари, за да назначат човек на щат, развеждащ туристите из църковните им и исторически забележителности.
- Пишете на митрополията в Пловдив да отпусне дядо Николай щат.
- А, няма смисъл, нашите попове тука, каквото и да им предложим да направят, изискващо неговото одобрение, въртят, сучат и отказват да го търсят... Оня е бая изхълцан...
- Изхълцан ли?! - виквам, търся химикалка и си записвам на гърба на билета за влака "Митрополит Николай е изхълцан!!!" - Налейте ми още сливова ракия, искам брудершафт с тоя, който го каза!
Това ги развеселява и решават да ме зарадват с още лафове от своя хумористичен фолклор::
- Тука е студено, но не е ветровито, щото Балканът ни пази от всички страни като циците в женска пазва.
- Не е рано за ракия в 8.00 ч. сутринта, - виква друг - по това време в Сопот вече пияни си бият жените!
Обясняват ми, че е по-добре да стоя при тях да си пия ракията, че няма смисъл да ходя в къщата на Ботеви, понеже всичко е възстановка, не е автентично. Два пъти е градът пален и събарян до основи - веднъж от кърджалиите, втори път от турците през Руско-турската Освободителна война около сто години по-късно.
- Затова тука турчин няма да стъпи! - наежва се единият - Поне не и в близките 50, 70 години! - явно толкова живот още си дава, макар да е вече на видимо 50 самият той, истина е, че ракията "консервира", не ги слушайте какво разправят трезвените магарета, яж спанак, па чакай да "илядиш".
- Абе то е така, клали са, - намесва се друг - ама всичко зависи как точно ще "прочетеш книгата/историята"...
Клането от 1877 година е наредено от побеснелия Султан, защото калоферци залавят 300 души - офицери от личния му елитен аскер, побегнали след разгрома на Османската армия при една битка и ги предават на русите. Думите на Султана били - "От Калофер камък върху камък да не остане!". Легендата разказва, че тогава Екзарх Йосиф, калоферец и личен приятел на Султана, се затваря в стаята си в Истанбул и седем дни не излиза...
- Молил се е за Калофер и роднините си тук! - казва единият, който вече е въцърковен православен християнин, а и скоро му предстои да става сам кръстник.
- Абе, молил се е той, - казва друг - треперил е от страх по-скоро да не се сетят, че е от Калофер и да го заколят...
"Ти го чакаш да се роди, а аз думам: умряло е. Що е то? - Патриотизмът на дяда владика." (Христо Ботйов, "Гатанки")
Друг калоферец-владика пък - Виктор от Българската Екзархия, години по-късно буквално "продава" своята Нишка епархия на Сръбската Патриаршия...
...Турците изколват 600 души - старци и деца, останали в града - Калофер е нападнат от седемнадесетхиляден аскер, а 1200 души изгиват от глад и студ, докато бягат през Балкана, за да стигнат при временно отстъпилите руснаци... Султанът е полудял от бяс и защото богатството на калоферчани се е крепило върху това, че техните абаджии дотогава са обличали турската армия... Без да съм литературен критик, ще кажа, против всички правила на литературната критика, че думите в "На прощаване" за месата по скалите и орляците, а кървите в земята - котловината, са пророчество. Това, което с Ботйов и четата му се случва във Врачанския Балкан, с неговите съграждани предстои да се случи (и вече се е случвало) - свещената логика на всяко истинско пророчестване:
"...от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде" (Апокалипсис 1:4)Ботйов в себе си събира (инкорпорира) народа си, след което, "събрал в себе си всички и всичко", се раздава безостатъчно "за всички и заради всичко" - свещената логика на Литургията, от там е и увереността му, че е неминуема анамнезата (в литургичен смисъл, като дело на народа) - помненето, незабравянето -
"...да каже нявга народът - умря сиромах за правда, за правда и за свобода... дано ми найдат пушката, пушката, майко, саблята..." (из "На прощаване")
Това е логиката и смисълът на християнския патриотизъм - преживян литургически и екстатично, по "ботевски", и "свети-николевски" (Велимирович - Сръбски), в паралел с литургията по-точно казано. Но той е ботйовски и калоферски. Вашият национализъм-нацизъм е "друга бира" обаче, той е по Радой Ралин, да ви сера и в калпаците, и на байряците:
"Прабългарин и славянка срещнали се на полянка - / шушу-мушу, цуни-гуни - народили чукундури - / хем ебливи, хем крадливи, хем и доста завистливи"Калофер, 26.I.2016 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар