Склонността на свещ. Сливестър (Станимир) Янакиев да инициира престъпления, да участва сам в тях или да ги подбужда, не е от днес, нито е от вчера. Това тук (на снимката по-горе) е публикация от стената на facebook-профила му, която с неговите виртуални приятели обсъдиха и сетне той бързо изтри. Мои приятели обаче, които Силвестър мисли за свои, я заснеха своевременно и ми я изпратиха. В коментарите под нея неколцина са попитали директно чия глава призовава сливенският "свещеник" да бъде строшена, изразявайки готовност да го сторят, стига ясно да я посочи.
Интересен образ Силвестър си рисува в тоя "автоанализ" с изповедални елементи. Като оставим настрана набиващото се на очи обожание, с което тоя говори за себе си, включително и за пороците си - отсъства всякакво покайно усещане, нека обърнем внимание на няколко неща, които "свещеникът" настоява да научим за него.
Силвестър първо ни намеква, че е бил мутра. Отдавали му се били "някои неща", подразбира се недобри, в които не успял да разгърне потенциала си, защото рано (според собствения му израз "навреме") бил станал поп.
Ние тука бихме могли да възразим, разбира се, защото "качествата" си на нагъл убиец Силвестър прояви сравнително наскоро, като с хулиганските си прояви доведе един възрастен човек - свещеник и архимандрит, до смърт в Троянския манастир, след което публично злорадстваха с брат си поп Евгени. Силвестър би послушник в Поморийския манастир, опита се да безчинства и в Русенска епархия, и в Гигинския манастир. Не ни се мисли просто как би се "проявил", ако не го спираше (според него) расото му.
Следвашото, което научаваме от самия Силвестър за... Силвестър е, че бил допуснал много, много грешки. Той, естествено, не ги нарича грехове, нарича ги грешки, защото по презумпция в свето-сливенското "богословие" грехове допускат само миряни и евентуално иподякони - от иподякон нагоре в Сливен и епархията им серат сапун и пърдят парфюм априори, това за сливенци е богословска аксиома.
Но всички тези грешчици на Силвестър са пренебрежими, защото имало една могъща индулгенция - заради авторитета на духовния си наставник Силвестър би трошил глави. Каква е разликата в случая между свещеника и мутрата бихме могли да запитаме тука, но няма смисъл да питаме, защото за всеки нормален човек разлика не съществува. Силвестър не е станал от мутра на свещеник, Силвестър е станал свещеник-мутра.
След като обяснява, че е израз на велико благочестие (покриващо множество, според него, грешки) да строшиш главата на човек, обиждащ духовника ти, Силвестър изразява люто огорчение, задето неговите духовни чада не са направили досега нещо подобно за него.
Силвестър призовава към физическа разправа с мен "духовните си чада". Между тях, като свой адресат, изрично откроява люде, имали проблеми с правосъдието, на които бил помагал в съда и към които апелира да му върнат "жеста". Постъпва ли Силвестър като водач на тоталитарна секта, злоупотребява ли с религиозната зависимост на "духовните си чада", вие как мислите? В посланието на Силвестър има ли състав на престъпление? Вие как мислите?
Няма коментари:
Публикуване на коментар