Полемика с един школар (В отговор на свещ. асист. Павлин Събев)

в продължение на "За Кръста - Красота на Църквата"
и в отговор на коментарната полемика ТУК

Погледнато и без очила, твърде много паралели, особено в Евангелията, между т. нар. Нов Завет и Стария Завет има, отче Павлине, за да пренебрегнем херменевтическото изкушение да разглеждаме текстовете им съвместно, като обясняващи един друг, обогатяващи се смислово в релации. Ти добре знаеш не само, че св. Павел постоянно се позовава на Ветхия Завет, както и написалите Евангелията, но знаеш също и че по всяка вероятност едно поне от Евангелията е писано първо на арамейски и след това едва превеждано на старогръцки - Евангелието на св. ев. Матей.

Следователно да изведеш едни люде, мислили и писали в картините, с идеите и с апарата на старозаветните писания, за да ги "тълкуваш" думите им извън тази образност, послания и контекст, би било меко казано безумно.

Нещо повече, по отношение на корпуса писания, ние не намираме основание да разделим "заветите". Новият Завет се установява от Господ Иисус Христос на Тайната вечеря - последната им Пасха заедно с Неговите Апостоли в онази Йерусалимска горница - Той обявява завета като "нов съюз между Бога и тях", съюз в Него - в Неговата кръв и плът в образите на вино и на хляб. Този "нов завет" нито е предшестван от някакви нови писания, нито върху тях се гради, ами се осъществява (обновява и продължава) в техния живот чрез Личността на Светия Дух, на чиято роля в този нов живот (според Новия Завет) Сам Христос надълго и нашироко акцентира, особено в Евангелието на св. ап. и ев. Йоан Богослов.

Подобно разделение на писанията, каквото мнозина "академично мислещи" теолози са се опитвали да въведат в течение на християнската история - историята на християнското богословие, не само Христос, но и Блаженият Павел не знае, макар да е според мнозина той именно автор на първите "новозаветни писания" - посланията му. Свети Павел си служи с широк апарат от "старозаветни текстове" - не само с примери постоянни от свещената история, но и със заповеди и постановления от Закона на Моисей, като не му минава даже през ум, че "тяхната валидност и актуалност" е отминала, но и пишейки на своя ученик Тимотей за "свещените писания, които той от детинството си познавал", му обяснява, че те ще го направят "мъдър за спасение в Христа Иисуса"... Няма нужда точно на тебе да ти припомням, че "писанията, в които Тимотей е учен и наставляван от младини", със сигурност не включват никакъв корпус от "новозаветни текстове", несъществуващи все още впрочем в Древната Църква по негово време, в случай, разбира се, че приемаме Павловото авторство не тези думи към Тимотей и не се съгласяваме (поне не и без сериозни уговорки) с либералната библеистика, посочваща за автор другиго - някой си фиктивен автор (фиктивен "Павел"), писал тези Послания (до Тимотей) към някой си фиктивен Тимотей, едва в средата или даже края на II-ри в. сл. Хр.

Тука обаче искам да те запитам, като преподавател по Нов Завет, при това във факултет, претендиращ да е престижен и иновативен богословски, тебе лично задоволява ли те нивото на школарската библеистика, която в старозаветните текстове не е в състояние да открие "повече от Христос", освен доколкото намира вътре някои пророчества за Него, изключително и предимно на плоскостта на обикновените предсказания - къде и как ще се роди, какво в земния Му живот ще се случи и прочие?

Във взаимното осмисляне на текстовете на Стария и на Новия Завет в паралел, аналогия, типология и т.н., ние можем да открием много повече дълбочина и смисловост, отколкото сведем ли ги до нивото на "атрактивни отгатвания".

Сам Господ, като че предусещайки кашата от тълкувания, която хиляди години по-късно ще създадат в своята духовна и умствена импотентност школарите, провокира школарския прочит на писанията, като пита едни Свои събеседници - "Ако, според както тълкувате писанията, месията е син на Давид, как така Давид, изпълнен с Божия Дух, нарича бъдещия месия свой господ/ар?".

А да те попитам сега аз пък - как така преживяванията на един фалшив и платен "пророк", когото самите негови "чорбаджии" предават за тридесет сребърника, според св. прор. Захария, се превръщат, според евангелистите, в пророчество за иудиното към Христос предателство?

Има случаи, в които, отче Павлине, екзегезата (текстовият анализ) никак не помага, даже обърква нещата и е нужна херменевтика (широко тълкувание), боравеща с много по-различни принципи от граматическите и текстово критическите, тези принципи рядко се подават на категоризация, както са и рядко логични. Често говорим за интуиция, а да не забравяме и че голям библеист, като един немец - хер Риц, не вижда "неакадемичност" в твърдението си (което ти вероятно би назовал "излишна мистификация"), че текстовете на Библията най-добре се разбират в съпреживяване. 

Такъв е случаят с Христовите думи на Кръста אֵלִ֣י אֵ֭לִי לָמָ֣ה עֲזַבְתָּ֑נִי (масоретски текст), ὁ θεὸς ὁ θεός μου πρόσχες μοι ἵνα τί ἐγκατέλιπές με (Септуагинта), което в нашите библии е транслитерирано като "Или, Или, лама сабахтани" и означава "Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил".

Екзегетиката ти отче, тука се чупи. Съжалявам да ти го съобщя, защото ми се струва, че ще се разочароваш - видях, че обичаш да си играеш на "вокали и консонатни основи".

Ако σαβαχθανι "сабахтани", според този речник например, означава просто "изоставил":

ако, нещо повече - можем да вземем това "сабахтани" само според речниковия му смисъл (бездушен и сляп за "живия живот", обективен и граматически изряден), то нека тогаз с тебе изхвърлим Библията и започнем да учим вярата според твоя речник...

Часове по-рано Христос в Гетсиманската градина, с кървави усилия над Себе Си - человечеството Си (потта Му се обръща на кървави капки), съединява докрай волята Си (човешката) с волята на Отец, покорява я на Неговата воля - да претърпи предстоящото страдание, наричайки го "изпиване на тази чаша". За двете воли (и природи) у Христа е писал преп. Максим Изповедник и е използвал понятието "перихорезис" - взаимнопроникване, без смесване или взаимно унищожение. Преп. Максим сравнява това с каляване на желязо в огън, при което желязото се нажежава дотам, че в един момент говорим за "огнено желязо" - което може да изгаря и за "железен огън", който може да реже. Желязо и огън споделят свойствата си, без да престава да е желязото желязо - то не става огън, нито обратното - огънят да се изгуби и да стане желязо.

Е, как да приемем тогава, че след този перихорезис (неговата изява по-точно), изведнъж, на Кръста, Бог се е оттеглил от Христа - изоставил Го е? И как така, напуснатият уж от Божеството Христос, на същия този Кръст спасява лично каещия се разбойник отдясно Му, при това вече не като "пратеник, пълномощник на Отца", с каквото впечатление оставаме при описаните в Евангелието през земния Му Живот чудеса и проповеди, ами лично Той, като Бог - от първо лице единствено число?

Върху калпава екзегетика, отче Павлине, расте и саката херменевтика, както и обратното. Така и твоите приятели - школарите, за да обяснят оставянето (напускането) на Христос от Отца, въвеждат някои от тях безумната идея, че понеже Христос бил приел (като заместническа жертва) нашите грехове, вместо нас, Бог го бил напуснал, изоставил, едва ли не се бил Бог от Сина Си отвратил. Това е схоластика с юридизъм и тя води до богохулство. Адвокатствайки на Бога, Го безчести и ругае.

Ако това е тъй, как тогава, минути след тоя вик, Христос казва, издъхвайки: "Отче, в Твоите ръце предавам духа си", как така този дух се връща при Христа, с който дух (според св. ап. Петър) Христос слиза в Ада, за да благовести спасението и там?

Нямаш отговор нали? Защото с твоите приятели школарите дотам сте се затрупали с речници, че не можете вече да дишате, камоли да мислите!

На мене ми се струва обаче, че ти не си чел (или поне не повече от веднъж) книгата, по която преподаваш - корпусът писания по-точно, наречен "Нов Завет на Господ Иисус Христос", в Православния Богословски Факултет при Великотърновския Университет... Пък ужким трябва да си я прочел поне три пъти само на старогръцки.

Твоите колеги, отче, от векове превеждат думата в Евреи 4:9 - σαββατισμὸς със "съботна почивка" - 

"Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка (σαββατισμὸς)" (Евреи 4:9), 

защото σαβαχθανι (сабахтани) и σαββατισμὸς (сабатизмос - погърчен еврейски израз), означаващи съответно "оставил" и "оставяне", се извеждат смислово от сабат (шабат) като корен, което означава на староеврейски именно "оставяне, преставане".

Питал ли си се защо, отче Павлине, гърцизираната еврейска дума е използвана в този откъс, който обяснява старозаветната събота (шабат, сабат) в новозаветна перспектива?

На Кръста Бог не отхвърля, не изоставя Христос, защото Бог е любов и приемане, защото Евангелието е "мир и радост в Светия Дух", защото, по думите на Блажения Павел в Посланията до Коринтяните, то е самото "вест на помирение". Чрез Кръста Иисус влиза победоносно във Великата Събота, затова и във Възкресния тропар се пее "със смърт смъртта победи".

Първата Велика Събота (като ден несвършващ до грехопадението) Бог остави на Адам и Ева - в качеството им на един човек, създаден по Негов образ и подобие, за да владее земята и да я обладае, според благословението в кн. Битие, Бог се "оттегли от делата си, престана", за да Го замени в тях Човекът, така и Бог се оттегли от света, остави го на Христос, защото "разпозна" на Кръста в Христос онзи Адам, какъвто Той беше сътворил, изпълнил обаче, за разлика от Първия Адам, целта на сътворението си, затова и Павел ще напише в Посланието до Филипяните, че Отец "всичко е предал на Сина" и то именно заради Кръста.

Следователно "оставянето" на Христос от Отца на Кръста не е отхвърляне на Христос, ами е абсолютна идентификация на Отец с Него, затова Църквата пее вече две хиляди години с възторг за Кръста.

С обич в Христа - Porthos