"Черный ворон, я не твой!" (руска народна песен)
в продължение на "Сатанинска херменевтика"
Светият Дух не убива, не унищожава, не носи смърт или възмездие. Ами напротив, навсякъде. където Го срещаме споменат в Библията, Той се свързва с живота, със сътворението и съзиданието, с изцелението, прошката, възкресението.
Светият Дух не убива, не унищожава, не носи смърт или възмездие. Ами напротив, навсякъде. където Го срещаме споменат в Библията, Той се свързва с живота, със сътворението и съзиданието, с изцелението, прошката, възкресението.
Хайде на първо място да си подчертаем в тоя ред на мисли молитвата от Утринното молитвено правило в Православния Молитвослов, в която точно тъй Го призоваваме, като Животворящ, съгласно ясното библейско и светоотеческо учение. Свети Василий Велики го нарича именно Животворящ и в молитвата към Бога-Отца, чийто автор е: "...във всичко и от всички прославяния Бог и безначален Отец, заедно с Единородния Твой Син, и с Всесветия, и Благия, и Животворящ Твой Дух" и пак "Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и спаси Благий, нашите души".
Поп Божидар Главев обаче не се моли явно за друго, освен за смъртта на някой "топ-модернист". Защото, ако се случи нещо, инак не дай Боже, със Зизиулас или Янарас, попадията най-сетне ще му пусне - подобни на Главеви хора само мракът ги възбужда и хвърля в екстаз. Сигурно и затова Божидар не се моли, както се молят всички православни християни - с молитвеника в ръка, ами по два пъти дневно служи заупокой на митр. Йоан Зизиулас приживе.
Случи ли се пък нещо с дядо Вартоломей или папа Фра, ще бъде секс и радост у Главеви цяла седмица, даже ако ще и да е пост. Подозирам дори, че попадията ще охлаби каиша, ако не го скъса даже, та може би, освен дежурната "мисионерска поза" веднъж годишно (на високосна година) "през чорапогащника" и някоя осморка с ханша ще завърти:
- Давай, давай, давай! Вътре, вътре, вътре!
Ще крещи оная, но не относно нещо друго, мръсотия някаква, за която си мислите вие сега, глупаци такива, ами за дядо Варто и папа Фра, имайки предвид натикването на душите им в Ада.
* * *
Ние, разбира се, можем да продължим да приказваме още и още глупости - както виждате, идат ни отръки, хайде обаче за малко да станем сериозни.
Ние, разбира се, можем да продължим да приказваме още и още глупости - както виждате, идат ни отръки, хайде обаче за малко да станем сериозни.
Да, Бог-Отец приема жертвата на Христос - Богочовека и това е в собствения си смисъл жертва. Богът на Заветите (и Стария, и Новия) обаче не е Змей Горянин, комуто трябва да се даде девица, че да я изяде, та да пощади останалите хора и природата. Психологията в теологията на попа (Божидара Главева) е дълбоко езичническа, да, тя даже не е и схоластическа, защото, както другаде беше отбелязано, дори протестантът Карл Барт успява "чрез схоластика" да се измъкне от някои капани на схоластиката ("Грехопадението на Адам и Ева" в блог "Богословие"), Главев обаче оре и цикли в своята паганска кочина и го боли "шайбата", че край него смърди на змейове, вили и караконджули - очевидно се чувства твърде умен и великолепно помежду им!
Божият Дух е Този, Който при Сътворението на света се носи над "пустата и неустоена земя", нещо повече, не просто над земя, която е пуста и неустроена, ами над водите, дето са я покрили - океанът, символ в Стария Завет на смърт, разрушение и хаос. Духът "извиква" в битие Творението, сетне и самия Човек, сътворен да бъде "жива душа" чрез дихание от Бога лично, приемайки, докосвайки, те са също в особен смисъл "жертва".
Същият този Дух, но този път в образа (символизиран от него) на гълъб, е изпратен след Потопа от Ной (Праотецът на всички) да търси "нова земя" живите люде и твари на кораба, суха и плодородна... В тази история намираме впрочем и... поп Божидар Главев - прототипа му по-точно. Главев е гарванът, изпратен преди гълъба от дядо Ной, за да търси земя. Гълъбът носи в клюна си маслиново клонче - още един ветхозаветен символ на Светия Дух, гарванът преди него не донася нищичко - само вест за смърт и разрушение.
Можем да кажем, че гарванът е предобраз и на Мойсеевия Закон, чрез който, според св. Павел, "става само познаването и осъзнаването на греха". Такова "гарваново" именно "богословие" е и "богословието" на Божидар Главев, духоборческо, законническо и мрачно. Бог убива Христос, за да не убие нас, Бог задоволява жаждата си да убие, тъй говори тоз брадат безумец в расо! И спасението е затова не "нова твар", а обикновена амнистия, точно по протестантски. В такова "богословие" няма "мир и радост в Светия Дух", в такова "богословие" Го няма Сам Дух Светий.
В това "богословие" Бог приема Христовата жертва не, защото в Христа приема и нас, да ни оживотвори с Него заедно, та като "участваме в смърт, подобна на Неговата", съразпнати заедно с Него, по думите на Блажения Павел, "да се съединим в живот като Неговия", да участваме и във Възкресението Му. В това "богословие" Бог не радва никого другиго, освен Себе Си, при това с мрачна радост, радостта на психопат.
Ако поп Божидар Главев служеше поне света литургия, щеше да забележи, че Дух Светий при епиклезата слиза (снизхожда) над даровете - хляба и виното (и над нас самите), за да оживотвори, да върне "диханието за живот", нещо повече - да ни преобрази в Тяло Христово - но не в мъртво, а във Възкресно. Смъртта Христова е изповед с "широко разперени ръце" на нашата мъртвота без Бога. Ние сме мъртви, защото Него Го няма, а не защото е дошъл и ни е... убил. Христос се идентифицира с нас, затова преминава и през смъртта, но не спира да призовава (и в смъртта) Бога.
Според литургическото богословие мъртвостта на този свят, която Христос споделя на Кръста с нас, не е резултат от Божията намеса или желание, тя е факт именно поради греха, като отсъствие на Бога и приключва с Неговото снизхождане, с приемането на Христос като "жертва", Бог слиза, за да възкреси.
Да, Христос умира на Кръста, но Бог, Който "няма да остави Избранника Си да види тлението", според Псламопевеца, когото св. Архидякон Стефан в проповедта си пред юдеите цитира, така е "предизвикан". И Бог слиза, Бог слиза дори до Ада, но не, за да приеме смъртта, не за да й се зарадва и да се почувства чрез нея овъзмезден, както е според гнусните и неуки брътвежи на еретика Главев, а за да я "стъпче", за да я унищожи с живота. Защото Божието докосване животвори, затова и според св. Йоан Златоуст, "принасяме тази служба /светата литургия/ за живота на света".
Но не, поп Божидар Главев не служи и света литургия явно, освен дето не се моли Богу сам... Главев служи единствено на братята-попове с мутренски маниери и намерения Янакиеви и жаждата за слава на своя Сливенски митрополит - прави му зилотски пиар, продавайки Евангелието и безчести "богословски" Господа, като изрича хула срещу Светия Дух.
А Дух Светий възпълва и сбъдва всяко от Божиите дела, както и участва като "създаващ и усъвършенстващ" всяка от Христовите стъпки - от Зачатието, през Раждането, излизането на публична проповед, Кръста, смъртта, гроба, слизането в ада, тридневното възкресение и Христовото Възнесение... Toй, Светият Дух, е Който, заедно с Отца, приема и Христовата жертва, според Съборния орос, дето Главев цитира уж в своя полза.
Следва
Божият Дух е Този, Който при Сътворението на света се носи над "пустата и неустоена земя", нещо повече, не просто над земя, която е пуста и неустроена, ами над водите, дето са я покрили - океанът, символ в Стария Завет на смърт, разрушение и хаос. Духът "извиква" в битие Творението, сетне и самия Човек, сътворен да бъде "жива душа" чрез дихание от Бога лично, приемайки, докосвайки, те са също в особен смисъл "жертва".
Същият този Дух, но този път в образа (символизиран от него) на гълъб, е изпратен след Потопа от Ной (Праотецът на всички) да търси "нова земя" живите люде и твари на кораба, суха и плодородна... В тази история намираме впрочем и... поп Божидар Главев - прототипа му по-точно. Главев е гарванът, изпратен преди гълъба от дядо Ной, за да търси земя. Гълъбът носи в клюна си маслиново клонче - още един ветхозаветен символ на Светия Дух, гарванът преди него не донася нищичко - само вест за смърт и разрушение.
Можем да кажем, че гарванът е предобраз и на Мойсеевия Закон, чрез който, според св. Павел, "става само познаването и осъзнаването на греха". Такова "гарваново" именно "богословие" е и "богословието" на Божидар Главев, духоборческо, законническо и мрачно. Бог убива Христос, за да не убие нас, Бог задоволява жаждата си да убие, тъй говори тоз брадат безумец в расо! И спасението е затова не "нова твар", а обикновена амнистия, точно по протестантски. В такова "богословие" няма "мир и радост в Светия Дух", в такова "богословие" Го няма Сам Дух Светий.
В това "богословие" Бог приема Христовата жертва не, защото в Христа приема и нас, да ни оживотвори с Него заедно, та като "участваме в смърт, подобна на Неговата", съразпнати заедно с Него, по думите на Блажения Павел, "да се съединим в живот като Неговия", да участваме и във Възкресението Му. В това "богословие" Бог не радва никого другиго, освен Себе Си, при това с мрачна радост, радостта на психопат.
Ако поп Божидар Главев служеше поне света литургия, щеше да забележи, че Дух Светий при епиклезата слиза (снизхожда) над даровете - хляба и виното (и над нас самите), за да оживотвори, да върне "диханието за живот", нещо повече - да ни преобрази в Тяло Христово - но не в мъртво, а във Възкресно. Смъртта Христова е изповед с "широко разперени ръце" на нашата мъртвота без Бога. Ние сме мъртви, защото Него Го няма, а не защото е дошъл и ни е... убил. Христос се идентифицира с нас, затова преминава и през смъртта, но не спира да призовава (и в смъртта) Бога.
Според литургическото богословие мъртвостта на този свят, която Христос споделя на Кръста с нас, не е резултат от Божията намеса или желание, тя е факт именно поради греха, като отсъствие на Бога и приключва с Неговото снизхождане, с приемането на Христос като "жертва", Бог слиза, за да възкреси.
Да, Христос умира на Кръста, но Бог, Който "няма да остави Избранника Си да види тлението", според Псламопевеца, когото св. Архидякон Стефан в проповедта си пред юдеите цитира, така е "предизвикан". И Бог слиза, Бог слиза дори до Ада, но не, за да приеме смъртта, не за да й се зарадва и да се почувства чрез нея овъзмезден, както е според гнусните и неуки брътвежи на еретика Главев, а за да я "стъпче", за да я унищожи с живота. Защото Божието докосване животвори, затова и според св. Йоан Златоуст, "принасяме тази служба /светата литургия/ за живота на света".
Но не, поп Божидар Главев не служи и света литургия явно, освен дето не се моли Богу сам... Главев служи единствено на братята-попове с мутренски маниери и намерения Янакиеви и жаждата за слава на своя Сливенски митрополит - прави му зилотски пиар, продавайки Евангелието и безчести "богословски" Господа, като изрича хула срещу Светия Дух.
А Дух Светий възпълва и сбъдва всяко от Божиите дела, както и участва като "създаващ и усъвършенстващ" всяка от Христовите стъпки - от Зачатието, през Раждането, излизането на публична проповед, Кръста, смъртта, гроба, слизането в ада, тридневното възкресение и Христовото Възнесение... Toй, Светият Дух, е Който, заедно с Отца, приема и Христовата жертва, според Съборния орос, дето Главев цитира уж в своя полза.
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар