"И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение." (Послание до Евреите 9:21)
Досега говорихме затова, че нито в Стария Завет, нито на страниците на Новия Завет, нито у светите отци на Православието, нито в Литургията Бог ни е представен като Кръволок, ами че чрез Христос като Жертвен Агнец, Той Самият, в лицето на Иисус Христос - Въплътения Бог-Слово, споделя живота и битието Си с нас в сътрапезничество, а не, че отнема живота на едного от нас (в случая на Иисус), за да удовлетвори жаждата си за "кръв и лично възмездие" или безличната и бездушна "правда на Закона", който е нарушен, та да пощади останалите. И не кръвта очиства греховете, по силата на факта, че е извършена екзекуция и така някой се чувства отмъстен, ами ги очиства по силата на факта, че чрез нея (Христовите Кръв и Плът) Бог споделя с нас вечния живот, тъй както още в Стария Завет е записано, че "животът (душата) е в кръвта".
Добре тогава, ами какъв е тоя закон, според написаното в цитирания текст от Посланието до Евреите, който "изисква проливането на кръв", за да се "очистят и простят греховете"? Но и пък тогава, ако "без да се пролее кръв, прошка няма", св. Йоан Кръстител - Предтечата Господен, "отмиваше" греховете с водно потапяне "за покаяние", а не чрез проливане на кръв - човешка или животинска?
Или авторът на това Послание мисли различно и от св. Йоан Кръстителя, и от Иисус Христос в Евангелието, или "изискващият кръв" закон тука е нещо специфично, нещо съвсем особено.
Тука задължително ни трябва исагогика. Не обаче "исагогиката на попмариновците" - "...тая или оная книга е написана на тази дата (най-вероятно), предполагаемите автори са този или онзи, проблемите, с които се занимава са в общи линии еди-какви и кои-си"... Съдът реши! Да влезе убитият. В случая утрепахме Посланието до Евреите. Спокойно, има десетки още послания, докато ги изморим, време бол, а накрая всеки от нас ще е с докторат за убийство на част от Свещеното Писание.
Без детайлна исагогика на дадена библейска книга, разглеждаща темите и сюжетите й глава по глава, пасаж по пасаж, даже и стих по стих и дори дума по дума (като тази на професорите Марковски и Ерделян - Бог да ги прости, заедно с науката исагогика), няма истинско въведение в нея, няма запознаване с нея. А ако не познаваш книгата, как ще тълкуваш думите й?! Без херменевтика (общо тълкувание, концептуално) егзегетиката (текстовият анализ, който още повече се основава на откъслечни познания на древни езици и бита и културата на първичните адресати на текста, на техните проблеми) е саката, кьорава и глуха, нещо повече - туй, че няма да ни запознае почти никак с текста е сравнително малък проблем в сравнение с друго - че може да породи и множество ереси. Без читава исагогика обаче, нормална херменевтика и екзегетика са абсурдни.
И тъй, сега малко исагогика.
Цитатите от Стария Завет в цялото Послание до Евреите са само и изключително според Септуагинтата, за разлика от другите послания на св. Павел, в които той, цитирайки Стария Завет, дава свои свободни преводи от Масоретския текст. Освен фактът, че се цитира само "по Септуагинта", факт е и че Послание до Евреите е един изключително добре и стройно подреден трактат. Темите следват една след друга, без смесване, без обичайните за Павел в другите послания отклонения и "скоби", които понякога сякаш забравя да затвори и не се връща често в главната си мисъл изобщо. Отсъстват и характерните за него лични обръщения, както и "харизматичното адресиране" на Събранията, наподобяващо понякога същински емоционален вулкан.
Посланието до Евреите очевидно е писано за хора, за които Септуагинта (преводът от староеврейски на старогръцки на Стария Завет от II в. пр. Хр. в Александрия) е абсолютен авторитет, а липсата на "лични моменти" показва, че адресатът е широк, че групата от хора е по-скоро абстрактна. Това най-вероятно са всички евреи, приели християнството, от цялата еврейска Диаспора, а не са евреите-християни от Йерусалим.
В I-та и II-та глави от Посланието (правим уговорката, че разделянето на библейския текст по глави и стихове е извършено в Ново Време), Блаженият Павел (настояваме също, че според нас именно той е авторът или най-малкото някой негов юдео-християнски сподвижник, като Варнава или Йоан-Марко или пък пряк негов ученик), разглежда въпросът с ангелските бития. Павел утвърждава, че Христос, като Единороден Син Божий, "образ на Неговата Личност/Ипостас" е Битие превъзходно спрямо ангелите. Защо тук, в това послание именно, в което се говори преимуществено за Мойсеевия Закон и отношението му към Евангелието, са намесени ангелите ли?... Защото сред евреите, особено тези от Диаспората, върви и е популярна гностическата философия през I в. сл. Хр.
Още от Посланието до Колосяните (II-та гл.) научаваме, че се е получил един особен синтез между юдейските практики и гностическото учение. Някои от християните сред колосяните, както и сред галатяните, "тачили дни, новолуния и специални години" по юдейски (Колосяни 2:16, 17), но заедно с това и "почитали стихиите световни" - четирите елемента, образуващи света (земя, въздух, огън и вода) според елинските гностици. Заедно с юдействането и поклонението пред "четирите" елемента, в Посланието до Колосяните Павел говори и за "преклонение и обожествяване на ангелите", което е характерно за юдейския прочит на гностицизма, според който елинстващите юдеи-модерности, по почина на Филон Александрийски, търсили непрекъснато паралели и подобия между Стария Завет и гръцката философия чрез символи и алегории. Гностиците говорили за различни божествени еони, общуващи с тварния свят, един от тези еони бил Христос. Юдействащите гностици добавяли към еоните и ангелските бития.
Затова именно, смятам аз, Послание до Евреите започва с "ангелите" - поставянето им на точното място и според класическия юдаизъм, според който самите ангели отказват от човеците поклонение като пред божества (кн. на св. прор. Даниил), и според Христовото Евангелие, според което "ангели прислужват на Христос" в Пустинята на изкушението. А Павел пък директно ги нарича "служебни духове" (духове-слуги) точно в коментираните части от Посланието до Евреите.
Следват главите от Посланието, в които Павел разисква въпросите с Авраам, Мойсеевия Закон, заповедта за шабат - съботна почивка, храмовото богослужение старозаветно и жертвената система. Заедно с това, че утвърждава героите на старозаветната вяра като общи - и за християни, и за юдеи, Павел ги назовава и "очакващи нещо по-добро", а именно по-доброто от Закона, което християните имат - Христовото Евангелие (Евреем XI и XII глави).
А може би цитираният в началото израз, че "според Закона всичко се очиства с кръв" (Евреем 9:21) да е праведен сарказъм на Божествения Павел? Говорейки за закона, като система от ритуални жертвоприношения, Павел всъщност да осмива елинстващите юдеи, които се опиват да примирят натуралистичната и изглеждаща жестока и касапска старозаветна религия с древногръцкия протохуманизъм? Може би Тарсянинът ги пита - "Е, как ще обясните на новите си гръцки приятели и ментори всичката тази кръв?!"
Заедно с това Павел говори за "по-добрата Кръв" - Христовата, която действително очиства "веднъж завинаги" греховете и която в XIII-та гл. на Евреем той поставя в пряка връзка с "Духа на Благодатта". Тази Кръв на Завета обаче се пролива, за да бъде вкусена и приета от вярващите (да стане тяхна кръв и плът, техен живот и битие, според думите и на Самия Христос в Евангелието на Йоана), а не, за да омилостивява ежегодно едно жадно за кървава разплата божество.
Според Закона, казва Блаженият на друго място в същото Послание, Христос не би могъл да бъде дори свещеник, защото е от старозаветното коляно (племе) на Якововия син Юда, а свещеници от това племе, според предписанията и нормите на Храмовото старозаветно богослужение, не можело да има. Христос, според Павел, е нещо повече обаче от свещеник, той е Съвършения Първосвещеник. И още повече дори - Христос (пак там) казва Павел, приема Първосвещеническото си право по чина Мелхиседеков - според служението на царя и свещеник на град Салим (по-късно Йерусалим), нямащ връзка кръвна ни с Авраам, ни с Яков, ни с Юда, Левий или Мойсей.
Сиреч Павловото богословие (и херменевтика - в случая старозаветна херменевтика според новозаветни принципи и дух) е същата като Христовата - завръщане към Началата.
Когато Господ Иисус в Евангелието коментира, Провокиран от юдеите, Мойсеевото разрешение да се развеждат с жените си, Той казва именно, че това Мойсей им е разрешил "в Закона", заради собственото им коравосърдечие, а че "в Началото" (ст. евр. берешит, както е и името на кн. Битие впрочем) не е било така. Павел повтаря този херменевтичен принцип почти дословно:
И тъй, сега малко исагогика.
Цитатите от Стария Завет в цялото Послание до Евреите са само и изключително според Септуагинтата, за разлика от другите послания на св. Павел, в които той, цитирайки Стария Завет, дава свои свободни преводи от Масоретския текст. Освен фактът, че се цитира само "по Септуагинта", факт е и че Послание до Евреите е един изключително добре и стройно подреден трактат. Темите следват една след друга, без смесване, без обичайните за Павел в другите послания отклонения и "скоби", които понякога сякаш забравя да затвори и не се връща често в главната си мисъл изобщо. Отсъстват и характерните за него лични обръщения, както и "харизматичното адресиране" на Събранията, наподобяващо понякога същински емоционален вулкан.
Посланието до Евреите очевидно е писано за хора, за които Септуагинта (преводът от староеврейски на старогръцки на Стария Завет от II в. пр. Хр. в Александрия) е абсолютен авторитет, а липсата на "лични моменти" показва, че адресатът е широк, че групата от хора е по-скоро абстрактна. Това най-вероятно са всички евреи, приели християнството, от цялата еврейска Диаспора, а не са евреите-християни от Йерусалим.
В I-та и II-та глави от Посланието (правим уговорката, че разделянето на библейския текст по глави и стихове е извършено в Ново Време), Блаженият Павел (настояваме също, че според нас именно той е авторът или най-малкото някой негов юдео-християнски сподвижник, като Варнава или Йоан-Марко или пък пряк негов ученик), разглежда въпросът с ангелските бития. Павел утвърждава, че Христос, като Единороден Син Божий, "образ на Неговата Личност/Ипостас" е Битие превъзходно спрямо ангелите. Защо тук, в това послание именно, в което се говори преимуществено за Мойсеевия Закон и отношението му към Евангелието, са намесени ангелите ли?... Защото сред евреите, особено тези от Диаспората, върви и е популярна гностическата философия през I в. сл. Хр.
Още от Посланието до Колосяните (II-та гл.) научаваме, че се е получил един особен синтез между юдейските практики и гностическото учение. Някои от християните сред колосяните, както и сред галатяните, "тачили дни, новолуния и специални години" по юдейски (Колосяни 2:16, 17), но заедно с това и "почитали стихиите световни" - четирите елемента, образуващи света (земя, въздух, огън и вода) според елинските гностици. Заедно с юдействането и поклонението пред "четирите" елемента, в Посланието до Колосяните Павел говори и за "преклонение и обожествяване на ангелите", което е характерно за юдейския прочит на гностицизма, според който елинстващите юдеи-модерности, по почина на Филон Александрийски, търсили непрекъснато паралели и подобия между Стария Завет и гръцката философия чрез символи и алегории. Гностиците говорили за различни божествени еони, общуващи с тварния свят, един от тези еони бил Христос. Юдействащите гностици добавяли към еоните и ангелските бития.
Затова именно, смятам аз, Послание до Евреите започва с "ангелите" - поставянето им на точното място и според класическия юдаизъм, според който самите ангели отказват от човеците поклонение като пред божества (кн. на св. прор. Даниил), и според Христовото Евангелие, според което "ангели прислужват на Христос" в Пустинята на изкушението. А Павел пък директно ги нарича "служебни духове" (духове-слуги) точно в коментираните части от Посланието до Евреите.
Следват главите от Посланието, в които Павел разисква въпросите с Авраам, Мойсеевия Закон, заповедта за шабат - съботна почивка, храмовото богослужение старозаветно и жертвената система. Заедно с това, че утвърждава героите на старозаветната вяра като общи - и за християни, и за юдеи, Павел ги назовава и "очакващи нещо по-добро", а именно по-доброто от Закона, което християните имат - Христовото Евангелие (Евреем XI и XII глави).
А може би цитираният в началото израз, че "според Закона всичко се очиства с кръв" (Евреем 9:21) да е праведен сарказъм на Божествения Павел? Говорейки за закона, като система от ритуални жертвоприношения, Павел всъщност да осмива елинстващите юдеи, които се опиват да примирят натуралистичната и изглеждаща жестока и касапска старозаветна религия с древногръцкия протохуманизъм? Може би Тарсянинът ги пита - "Е, как ще обясните на новите си гръцки приятели и ментори всичката тази кръв?!"
Заедно с това Павел говори за "по-добрата Кръв" - Христовата, която действително очиства "веднъж завинаги" греховете и която в XIII-та гл. на Евреем той поставя в пряка връзка с "Духа на Благодатта". Тази Кръв на Завета обаче се пролива, за да бъде вкусена и приета от вярващите (да стане тяхна кръв и плът, техен живот и битие, според думите и на Самия Христос в Евангелието на Йоана), а не, за да омилостивява ежегодно едно жадно за кървава разплата божество.
Според Закона, казва Блаженият на друго място в същото Послание, Христос не би могъл да бъде дори свещеник, защото е от старозаветното коляно (племе) на Якововия син Юда, а свещеници от това племе, според предписанията и нормите на Храмовото старозаветно богослужение, не можело да има. Христос, според Павел, е нещо повече обаче от свещеник, той е Съвършения Първосвещеник. И още повече дори - Христос (пак там) казва Павел, приема Първосвещеническото си право по чина Мелхиседеков - според служението на царя и свещеник на град Салим (по-късно Йерусалим), нямащ връзка кръвна ни с Авраам, ни с Яков, ни с Юда, Левий или Мойсей.
Сиреч Павловото богословие (и херменевтика - в случая старозаветна херменевтика според новозаветни принципи и дух) е същата като Христовата - завръщане към Началата.
Когато Господ Иисус в Евангелието коментира, Провокиран от юдеите, Мойсеевото разрешение да се развеждат с жените си, Той казва именно, че това Мойсей им е разрешил "в Закона", заради собственото им коравосърдечие, а че "в Началото" (ст. евр. берешит, както е и името на кн. Битие впрочем) не е било така. Павел повтаря този херменевтичен принцип почти дословно:
"А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието." (Галатяном 3:16, 17)Обещанието е за начало на ново сътворение, започващо от и чрез Христос. Завръщане към Божествените Начала. А Богът, описан в Книгата на Началата (Битие), не е Кръволок, пък Законът, даден на евреите според кн. Изход - системата за кръвни жертвоприношения, пак според Блажения Павел, е с временен характер и валидност, с педагогическа цел (из Послание до Галатяните), докато "за нас Бог е промислил нещо по-добро".
Няма коментари:
Публикуване на коментар