Херменевтични принципи (Писмо до приятел, когото обичам)

на отец Стоян Бербатов

Един приятел вчера реши да ми помага, видял, че повдигам въпроса с херменевтиката в богословието. Явно този въпрос е наболял. Писа ми в Скайп, че ако ще разсъждавам за херменевтиката, да съм обърнел внимание на светоотеческата херменевтика... Понеже съм добряк дълбоко в себе си (ама много дълбоко), пък и го обичам истински, реших да обърна внимание на "светоотеческата херменевтика".

Така помислих и установих, че самостоятелна светоотеческа херменевтика чисто и просто не съществува. По-точно казано, почти всички свети отци на Православната Църква, които са тълкували Библията (и Стария, и Новия Завет), са херменевти, а сред тях са св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, но не са "измислили" херменевтиката... Да, светите отци и Боговдъхновени тълкуватели на Свещеното Писание са преди всичко херменевти (тълкуватели в собствения смисъл) и съвсем рядко, пренебрежимо рядко дори - екзегети - анализатори на текста. Херменевтичните си правила и принципи обаче черпят от самата Библия, а не ги измислят те.

Според Свети Павел в I-то Послание до Коринтяните, даровете на Светия Дух - да пророчествуваш и да тълкуваш пророчестването, са свързани. А в Църквата нещо повече дори - тези две дарби една без друга не могат и не бива да се упражняват. В същите тези пасажи Блаженият Павел свързва с дарбите пророчестване и тълкуване на пророчествата тази да "превеждаш". Конкретно в този случай Павел визира превеждането на разбираем език пророчества, изговаряни в събранието от християните на непознати езици в състояние на религиозен екстаз. Той настоява, че ако това ще се прави, трябва заедно с пророка да говори и преводач, като в един момент замества думичката с тълкувател, което се разбира в контекста, защото използваната дума на ст. гръцки е една и съща.

ἑρμηνεύω (ерминево) е със същият корен като херменевтика - х-то в херменевтика иде, поради твърдото (гърлено) придихание над епсилон и срещаме думата на две места - в I Коринтяни 12:19 и пак там - 14:26

Нашите екзегети днешни - хабилитирани, прошнуровани и насам-натам клатени да обясняват на разни недосресани и неначесани църковни гугутки "дълбините на библейските текстове" по сбирки и седянки като тия в "Къща за птици", ни староеврейски знаят, ни старогръцки. Щото те и двата езика ги учат по половин семестър (в задочния курс пък ги "учат" за по 15-ина дни на "очни срещи"), колкото да познават буквите и горе-долу да сричат, а онзи, който се научи да намира "консонантните основи", го правят професор или поне доцент - едноок в царство на кьорави.

И като кажат, че нещо е глагол, като добавят и мантрата "консонантна основа", като добавят и справка, преписана от някой стар протестантски библейски конкорданс, на колко още места и къде точно в Библията тази думичка може да се намери, наричат себе си екзегети.

Аз обаче двама свети отци зная само, които са подхождали към библейския текст чисто екзегетично. Единият е св. Ефрем Сириец, който, говорейки арамейски като матерен език, е бил в състояние да направи един наистина дълбок езиков анализ на текстовете, да проследи етимологията, семантиката и цялото смислово богатство на всяка дума почти. Другият е бл. Йероним, преводачът на латинския библейски превод - Вулгата, който е ползвал екзегезата за целите на преводачеството, а не, за да тълкува Писанията.

Всеки превод впрочем се явява вид тълкувание на текстовете. Ако искате "буквален превод", ползвайте услугите на Google translate, за да установите, че при буквален превод от чужд език на вашия роден почти нищичко няма да разберете.

Та нашите нови и модерни богослови езика познават само колкото да посричат несръчно, което не е само по себе си толкова страшна беда, ако не добавим и факта, че "анализирайки текстовете" и обяснявайки ги на студентите си или на широка църковна аудитория, въобще не се интересуват, че е нужна херменевтика. Може би и да знаят някои или даже всичките източници на херменевтични презумпции, както и самите тези принципи, в православното богословие, да могат вероятно и да ги изброят, но на практика в тълкуванието са като оня мой бивш приятел, за когото писах вчера - дето знаел всички принципи как се тълкувала Библията, обаче не бил я... чел.

- Ти знаеш ли колко е вкусен шпековият салам?! - попитало едно циганче друго.
- Не, не съм опитвало, а ти яло ли си?
- Не съм, ама брат ми е виждал един човек как яде, вика, че изглеждал много вкусен! 

А и още повече, че тези езици, които те превеждат, мислейки си, че ги тълкуват, са езици отдавна мъртви. При един жив език дори, ако желаеш да навлезеш в света от смислови съкровища, които предава, са ти нужни години да живееш сред хората, които го говорят... Но къде ти време у нашите доценти и асистенти за такива "глупости" - те са заети много с това да ходят на Пламен Сивов в къщата за птици, където да си чешат езиците, а разни безделници и недолюбени булки, докато ги слушат и уж си записват, да си чешат с писалки "гугутките".  

- Ех, да имах сега един пакет брашно, - размечтала се циганката - па едно шише олио, па сирене, че да направя една баница!!
- Цялата ще я изям, цялата! - викнало във възторг малкото циганче.
- Стой, недей я изяжда бе, остави и за другите! - креснал татко-циганин и скочил да го бие.
- Остави детето, Хасане, сега му е паднало! - взела да го спира циганката.

* * *

Та мисля значи аз, отче Стояне, към когото тоя текст адресирам, защото те познавам като човек, с когото винаги е приятно и полезно да се разговаря, че светоотеческа херменветика всъщност няма. Ти обичаш истината и цениш познанието, но не като самоцел, както някои, използващи го, за да си създават имидж, ами като съкровище, което трябва да се споделя. Затова ти споделям какво смятам, че съм открил, вследствие на разговорите с тебе, които рядко са дълги, но винаги са креативни. 

Светите отци са херменевти практици, а не систематизиращи теоретици.

Наричат св. Йоан Златоуст "ухо Павлово". Казват, че когато той тълкувал св. Павел, го правил тъй, сякаш сам стои невидимо до ухото му Павел и му диктува. Това благочестиво предание може и да ти изглежда "бабешко", но ако се замислиш, то казва за светоотеческата херменевтика много.

Знаеш, че херменевтика иде от името на древногръцкия бог Хермес, който чувал какво говорят боговете на Олимп и после слизал, за да извести, да разтълкува, да преведе волята им на хората. В тоя именно смисъл и светите отци, като Боговдъхновени тълкуватели на Свещеното Писание, са истинските херменевти. А принципите в херменевтиката не са в тяхното творчество изложени (в него те са просто приложени), те са в светипавловото богословско наследство, който на няколко места подчертава, че е "чул богословието си лично от Иисус", както и в Богослужебното Предание на Светата Православна Църква.

А събратът ти - поп Божидар Главев затова е престъпник и бракониер в богословието и в Църквата, защото разменя местата на "принцип и пример", на правилата и приложенията им. Той, подобно на неграмотен протестант, събиращ от Библията цитати произволно, за да докаже своето становище, без екзегеза или херменевтичен анализ, събира светоотечески съждения, които поставя в собствени херменевтични конструкти и концепции, понякога случайно или със съмнителен произход, нямащи нищо общо ни със Свещеното Писание, ни с автентичното православно Богослужебно предание.