Баджанаците (свето-сливенски "богословски" безумия в... София)

Възгледът, че Евхаристийната жертва (както и старозаветните жертви впрочем) се принасят, за да умилостивят Бога, заради нашите грехове, е езичнически. Този възглед е в абсолютно противоречие с думите на Самия Христос в Евангелието:

"Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен." (Йоан 3:16)

Някои наричат този текст "сърцето на Евангелието" или "Златният стих" и сигурно с право, тук това ошколарено езичничество, ползващо уж библейска и християнска терминология, се троши през средата, даже направо се разпада на парчета, срещайки се с Христовите думи. За Един гневен Бог, който жадува за кървава разплата, заради това, че се чувства оскърбен, не може да се каже, че "толкова обикна". А за Самия Христос впрочем, Който за Себе Си твърди пред св. ап. Филип, че всеки, който е видял Него, видял е и Отца, защото Те Двамата "едно са", евангелистът (същият тоя впрочем) е написал, че Е обикнал приятелите си докрай. Как така тогава, пак според св. ап. и ев. Йоан, този път в едното от Съборните му Послания, Бог-Отец, Който "от никого и никога не е виждан", Когото Христос изявява и разкрива пред нас Личностно, ипостасно, е дотолкова оскърбен, че жадува кръв?

Съзнават ли тези хора, които така говорят за Отца и Сина, вярвайки си, че "богословстват", какви богохулства изричат?!

Бог не ни откупва от смъртта чрез Христос - нито от Себе Си и своя гняв, нито от Закона Си и неговите изисквания за смърт като разплата, нито от дявола и претенциите му. Бог ни подарява Христос, за да сподели с нас Себе Си. Това е точно обратното на направеното от Адам (и Ева). Адам и Ева крадат от забранения плод, за да се скрият от Бога и да го изядат сами, а Бог в Христа прави обратното - кани всички на Трапезата Си, на която споделя с тях не просто това, което има, ами Сам Себе Си - Битието Си. А ние, като православни, изповядваме още, че Причастието, което приемаме на тая Трапеза, не е само с Христос, но и че така ставаме причастници на Светия Дух. Следователно споделяме Цялата Света, Единосъщна и Неразделна Троица.

Безумство, подобно на описаното до тук, произхождащо от него по-точно казано, което преди години впрочем свещ. Йоан Карамихалев ширеше, съпруг на попадията пиарка на синода в момента и "баджанак" в преносния и жаргонен смисъл на израза, по попадиина линия на еп. Сионий Велички между другото, е теорията за "специалната, предпазваща свещеническа благодат". 

Ако Христовата жертва е умилостивяваща гнева на Бог-Отец срещу нас, следователно от Причастните дарове не може да яде безопасно никой друг... Тъй де - децата ядат монетки, йогите ядат саби, а Бог-Отец, предполага се, яде най-малкото "гръм и мълнии"... В този ред на "теологични разсъждения" няма нищо чудно в туй, че еп. Сионий Велички не спира да яде на малки момчета пишките... Какво ли се чудя значи аз, че въпиющи безобразия не ви правят никакво впечатление и ги подминавате. Че те нали идеите имат последствия. Един бог, които е убиец и социопат, какви други последователи и жреци да има?!?... 

Да се върнем в главната си мисъл обаче - ако Христос е "агне за Бог-Вълк", това агне да се пипа от другиго съвсем не е безопасно. Следователно, според "теологията" на Карамихалев, свещениците, които трябва да изядат от Божие Име Причастието, без да го споделят с никой друг, за да остане с впечатление народът, че Бог самичък е изял Христа, са сподобени с някакъв вид огнеупорни стомаси - това ще рече концепцията за "предпазващата благодат", благодарение на която свещенството се причастява без специален, допълнителен пост и изповед... 

Да, народът трябва да знае, че Божието никой не бива да го пипа, затова е и практиката впрочем да се причастяват спорадично един-двама причастника при Северната врата на Олтара, извън литургията и след нея, не по време на причастния канон - за да не видят хората, че не Господ си изяжда агнето чрез попа, ами има и някакви сътрапезници извън олтара.

...Но това сега е лесно оборимо, поради откровено езичническия си характер и произход, прозиращ ясно под воала на средновековната схоластика - че с жертвите ние храним и омилостивяваме Бога, че откупваме себе си така.

За жалост безумците знаят да лъжат и по-лукаво.

Те използват Старозаветния Закон, според който свещениците ядат определени неща само те, докато на народа се дава друго, дава му се, според тях, заместител. Така и днес настояват, че от светия потир могат да се причастяват редовно и без много условия само свещениците, докато нафората (антидорът/вместо-дар, вместо-причастие) - благословеният хляб, с който в древност християните са се подкрепяли телесно и е бил просто благословен хляб, а не се е разбирал като антидор, докато се стигне до Евхаристийната Трапеза по време на дългите литургии) е за миряните

"Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията. Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете." (Евреи 13:10,11)

И ако тези думи касаят животинските, кръвни жертви, предназначени за всесъжение (всеизгаряне), които дори свещениците не могат да вкусват, то в Храма има и едни т. нар. "присъствени хлябове", които ядат свещениците, но не и народът.

Тука впрочем ще отворим една скоба, относно касапите "богослови", които смятат, че Бог жадува кръв. Някои даже от тях, като Иван Николов, обясняват, че жертвата на Каин, за разлика от тази на Авел, не била приета, не заради личното отношение на Каин, а защото не била кръвна, ами от плодове и по тоя начин не задоволявала Бога, щото не му напомняла за бъдещото голямо... изяждане - изяждането на Христос. Това са пълни глупащини, защото целият Стар Завет е пълен с наредби за жертвоприношения на хлябове, на жито, на плодове. Бог никога (нито за времето на Стария Завет, нито във времето на Новия Завет) не е искал Богослужение с жертвоприношения с цел да "лочи кръв", жертвената система в Старозаветния храм, както и Безкръваната Евхаристийна жертва в новозаветната литургия, са с цел сътрапезничество с людете, водено от свещениците.

Но да се върнем в предишната мисъл. Ето, казват пустословците, "богословствайки" - едно е за свещениците, друго за лаиците - миряни. Е да, това е закон, но е закон старозаветен, който и за времето на Стария Завет впрочем, е нарушаван от Божиите угодници в "евангелски дух" -

"Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?" (Марк 2:25,26)

Тия не четат Евангелията, па какво остава да се взрат внимателно и да прочетат цитирания вече текст по-горе от Посланието до Евреите в 13-та глава. За Христовата жертва именно св. Павел казва, че тя, отхвърлена и от юдейските свещеници, които без да разбират макар, изпълняват спрямо Христа Мойсеевия Закон, е за Бога и за Църквата - да бъде споделена на обща Трапеза във всеизгаряне - християните са приканени да напуснат града Йерусалим, за да последват жертвата до Голгота, точно както и според Предпричастната молитва на св. Василий Велики, Христовите Тяло и Кръв са огън, който гори пред Бога и изгаря греховете на причастниците, охристовявайки ги, съединявайки ги с Христа в смъртта и живота. 

Действително в литургичната практика е закон народът да бъде причастяван само с тези части от Агнеца, на които пише nika (Победител), а тези, на които пише icxc (Иисус Христос) от целия надпис:

са запазени задължително и само за свещенството.

Това обаче е отглас, съвсем символичен при това, от споменатия Старозаветен Закон, защото и свещенство и народ се причастяват все-таки от един и същи хляб - Агнец, макар от различни части. 

Нашите "най-православни" богословстващи попове обаче са по-лоши и от римо-католиците, които инак не спират да хулят - те са забранявали до неотдавна на миряните да се причастяват с виното (Кръвта Христова), като за запазвали това право само за клира, а тях са допускали само до хляба - хостия. Нашите най-праведно свещенстващи обаче, се опитват тотално да отнемат от народа даровете, като допускат до тях само люде зомбирани чрез непосилни пости, неизисквани впрочем от ни Съборната Църква, ни от Преданието, ни от Писанието - допълнителни и непрестанни изповеди до изпиляване на мозъка.