в продължение на "Полемика с един школар"
Радвам се от сърце, отче Павлине, че се изяснихме колко е важна харменевтиката, че сухата екзегетика не носи сама по себе си нищо особено, макар да не е излишна никак... Ние не можем да заключим смисъла в граматика, в букви, буквосъчетания и думи, които си мислим, че ни "говорят", а всъщност рядко казват нещо в действителност.
Какво значат думите на Господ към пратените от Ирод да Го питат дали случайно не е Той възкръсналият Йоан Кръстител? Ирод малко по-рано е обезглавил Кръстителя. Христос казва на пратениците му - "Кажете на онази лисица Ирод..." Какво ще рече "лисица"? Защо Ирод да е лисица? Според нашият фолклор да си лисица означава да си хитър, коварен човек. Според старогръцкия обаче, значи "страхливец" - лисицата е символ на страхливост, както при нас заекът... Но "на гръцки" тука е предаден разговорът между евреи, които най-вероятно си говорят на арамейски. Как е звучало това изречение на арамейски? Какъв образ е използван?... В случая, познавайки частично старогръцкия фолклор, можем да направим една възстановка, убедителна - какво е казал Христос - лисица, заек, змия или, Боже, прости ме, таласъм, не е важно - анализът на текста, какъвто е стигнал до нас, ни показва недвусмислено, че Ирод се страхува - да не би Йоан да е всъщност Месията и да е възкръснал, за да го накаже.
Ами там, където не е запазен смисълът на езиковата образност или е оцелял частично? Как ще възстановим с анализ на текста смисъла?!
* * *
Аз обаче имах друга цел, исках просто да си обясня изречението "Или, Или, лама сабахтани!" и ти благодаря, че така жарко и стремително се включи в разговора, тъй че, се получи дискусия и диалог с елементи на скандал, както най-обичам. Всичко почна с "две чаши ракия" знаеш и един спомен. Споменът за отец Хр. и неговия спор с отец В.
Тази история за мене беше много интересна не само с това, че някой сложи тогава на място самонадеяния млад поп В, но и защото тя по свой начин продължи и много след като те вече бяха забравили за конкретната помежду си караница.
Веднъж отец Хр. присъстваше на моя кратка проповед в събота-вечер (след вечернята молитва) в нашия квартален храм. Не помня каква беше темата, но твърдението ми, което го впечатли и за което чувах после, че често говори, бе че "Христовата жертва не е заместническа", че първо Бог нищо никому не дължи, нито дава сметка за делата Си, което е ясно поучение на Апостола в Посланието до Римляните - 8, 9, 10 гл., следователно е глупост да вярваме, че Бог (за нас) чрез Христос заплаща на дявола някакъв наш дълг, както това стои в западната схоластика като идея. Второ - Бог не е чудовище, та да иска в лицето на Христос "кръв" - Бог, казват някои богословстващи сектанти, имал "нужда" (?!) да получи удовлетворение за Своя гняв, заради престъпването на Закона му, заради нашите грехове, затова решил да си го излее върху Христос - върху собствения Си Син, за да се успокои и да помилва нас - Христос изтърпял възмездието на Закона, за да бъдем ние лично помилвани от Бога. Така между правда и милост се въвежда напрежение, а Бог излиза шизофреник.
Юридическата теория за изкуплението (чрез Заместителство) лежи върху херменевтичната презумпция, че Бог постоянно има необходимостта 1) пред някого за нещо да се оправдава или 2) че е заложник на собствените си постъпки - след като е казал например "Не кради", Той не може да прости кражбата (лично и без да се отчита пред никого), понеже се превръща в заложник на собствения си Закон - длъжен е (?!) да "гърми и трещи", да кълне, убива и да се гневи, даже да не желае това...
Една такава канска глупост например все повтаря колегата ти Иван Николов (любимият "богослов" на митр. Николай - краставите магарета, знаеш, през девет баира се надушват) - Христос бил се въплътил и живял безгрешно, за да... докаже, че Божия Закон е изпълним и така да опровергае нашето лукавство, което твърдяло, че няма как да се угоди на Бога съвършено. Този идиотизъм аз знам обаче къде "г-н Николов", както го нарича жена му пред хората, надяваме се не и вкъщи ("О, г-н Николов, сложили сте ми го накриво!" примерно) е чул и прибрал в идейното си гнезденце като шарен станиол - при съботяните и от разсъжденията по темата на "пророчицата" им Елена Вайт, които използват този херменевтичен конструкт, за да изградят върху него доктрината си за необходимата за спасение "лична перфектност" - т.е. Христос бил живял перфектно, за да може Бог да ни осъди, ако ние не живеем перфектно.
А всъщност "ако праведността можеше да се придобие чрез Закона, тогава Христос е умрял напразно", както пише Блаженият Павел на Галатяните, така и Въплъщението на Божия Син не е, за да доказва някому нещо - на Бог, човек или дявол (Дяволите тия "богослови" впрочем да ги вземат с тия техни превзети и натруфени с патетика идиотизми, с които тровят съзнанието на вярващите!), Христос, пак според това, което Блаженият Павел пише в Посланията до Коринтяните, се е Въплътил, за да се съединим в Него и чрез Него с Бога.
Ако забелязваш, като си говорим за херменевтика, св. Павел ползвам като източник на херменевтични презумпции, първо защото много го обичам и второ, защото той, като единствен в Новия Завет "богословски концептуалист", ги дава в готов вид, стига, разбира се, да ти се... чете.
Далеко от този схоластичен прочит на Кръстните събития стои не само Блаженият Павел, но и св. Атанасий Велики:
"Единствено на кръста човек умира с разперени ръце, поради което за Господа било подобаващо да понесе и това и да разпери ръцете си, тъй че с едната Той да може да притегли древния народ, а с другата – онези, от езичниците, и заедно да ги обедини в Себе си, понеже това е и което Той Сам казал, показвайки с какъв вид смърт щял да изкупи всички: "И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си."
Следователно Кръстът не е нито сделка, нито е акт на някакво садистично (и шизофренно) Божествено самозадоволяване. Кръстът е Евангелието, според св. Павел пак, затова и той ще напише към Коринтяните, че не желае да проповядва (и да знае) друго, освен Христа Разпнатия.
На Кръстът ние се срещаме с нея, докосваме Божията Ранимост, която не се плаши, не се свени да се разкрие в пълнотата си, с ясното съзнание, че мнозина ще злоупотребят с това Себеразкриване - пълна беззащитност и уязвимост, показана чрез разперените ръце.
Тази ранимост, от която Бог не се срамува, защото е ранимостта на Обичащия "до край" - до смърт, при това "смърт кръстна", разтваря и нашите ръце, за Него - Бог не се е Въплътил, за да плаща някому нещо, Бог не е бакалин, Бог стана Човек, за да стане човекът Бог" (пак св. Атанасий Велики), Бог живя тъй, както трябва да живее Истинния Човек, за да разпознае у него човекът Истинния Бог.
Затова и пак св. Павел ще каже, че "на Кръста Христос унищожи враждата", в епицентъра на една Чудовищна Война - Голгота, войната на човеците против Бога - в лицето на Христос и против самите себе си - пак в лицето на Христа, Господ Иисус Христос възвести (и сътвори) Мира - не им отвърна на войната с война, макар и да можеше, според думите Му към св. Петър по време на ареста в Гетсимания, да "призове легиони с ангели", които да Го избавят, но и не спря да призовава Отца - остана в мир и с Него, и с тях.
Защото "Или, Или, лама сабахтани" не е вопъл на отчаяние, ами е разговор-общение. Бог "оставя" света на Царя Христос, тъй както Го беше оставил на Адам, но тази благодатна "еманципация" не се преживява от Христос като отчуждение и автономия - Христос не престава да "търси" Отца.
Така и отново според св. Павел в Посланието до Ефесяните, след като Му е предал да владее света, както и е положил враговете Му легнали под нозете Му, един процес, при който ще се стигне дотам "всяко коляно, език и народ" да се преклони и да изповяда Христос като Цар и Господ, това пак се случва "за слава на Бога-Отца".
Човекът може да се обожи (и спаси) само споделяйки Бога.
А на Кръста виждаме Един Бог Споделим до смърт.
А на Кръста виждаме Един Бог Споделим до смърт.
"Ами там, където не е запазен смисълът на езиковата образност или е оцелял частично? Как ще възстановим с анализ на текста смисъла?!" Няма как да го възстановим, бихме изграждали интересни предположения и пр.нищо повече.
ОтговорИзтриванеТеорията за "изкупление чрез заместничество" просто не ми се коментира. Ти си казал всичко.
Малко по-надолу имам два коментара, които са свързани със заместническото Изкупление.
ИзтриванеИмам въпрос, който съвсем не е по темата Ви, но го зададох другаде и не ми отговориха нищо, а ме гложди от известно време. Защо са преследвали християните в Римската империя? Ако е само поради отказа им да принасят жертвоприношения на императора, то защо е нямало такива гонения и срещу юдеите, които по обясними причини също не са можели да сторят това?
ОтговорИзтриванеПървите гонения, по-точно "неприятности" за ранните християни, са организирани именно от някои юдеи, най-вече началници на синагоги и първенци в диаспорите (юдейските колонии) из Провинциите. Но нещата не са еднозначни, защото заедно с интригите, които юдеите правят с помощта на римските власти, първо, че доста юдеи, включително и свещеници, стават християни, предимно в Йерусалим (св. ап. Яков говори за "десетки хиляди", както и живеят християните в относителен мир с юдеите - самите те, продължавайки да участват в Богослужението на Йерусалимския храм, срещайки и толерантно отношение сред доста книжници и фарисеи, включително в Синедриона. Често апостолите се спасяват от юдейската завист чрез римската власт, неслучайно св. Павел често изисква "римски съд", а не местен или юдейски.
ОтговорИзтриванеИ двете религии имат "лоби в патриацианските и даже в императорските домове, като често на християните се гледа като на юдейска секта-разновидност. Омразата се засилва към християните, заедно с фанатизирането на еврейските "националисти", намиращи в тях обяснение, защо не са успели Юдейските въстания и Йерусалим е разрушен.
В началото на 2-ри (и края на 1-ви) в. сл. Хр. според Рим и двете религии са вече "незаконни", в голяма степен, заради размириците, които юдеите създават, вдъхновявани религиозно, а християните - за връзката с тях (традиционна и идейна. Омразата на римляните се засилва пък с утвърждаването в Рим на политическия и обществен имперски тоталитаризъм. В интерес на истината, първият убит християнин, само защото е християнин, е св. Климент Римски в 91 г. сл. Хр. Даже Нероновите гонения преди това не са "заради това, че са християни", а като към "подпалвачи на Рим", за каквито ги набеждава Нерон.
Ето тука - в текста на Миро Николов за св. Павел в блога за само за богословие, можете да видите още по темата - http://le--theologien.blogspot.bg/2015/09/blog-post_16.html
Много интересна статия! Винаги съм си представяла апостол Павел като най-най сред апостолите, а то ....изброявал си хората поименно! Друго нещо ми прикова вниманието, обаче: апостолите и християните в Йерусалим участвали денем в богослужението в храма, а вечер са събирали и се причастявали!!! Какво означава това, принасяли ли са жертви в храма? Когато моите деца ме питат защо ние не принасяме животни в жертва на Бог, след като "нали на Него му харесвало", аз обяснявам, че е, понеже няма по-голяма жертва от христовата. Греша ли нещо? Апостолите не са ли вярвали в това?
ОтговорИзтриване,,Така между правда и милост се въвежда напрежение, а Бог излиза шизофреник.“
ОтговорИзтриванеНо идеята, че у Бога правда и милост са противоречащи си, е осъдена като ерес. Това е дуализмът на гностика Маркион Синопски (2-ри век), който смятайки, че съществува противоречие между любов и справедливост у Бога, достига до идеята, че съществуват два Бога – любящ и милосърден от една страна, и Бог, Който е наказващ Съдия.
Маркионитството се споменава като ерес в Канон 95 на Пето-шести вселенски събор (Трулски 692):
,,…Също така постъпваме и с манихеите, валентиняните и маркионитите и други подобни еретици. Несторияните пък трябва да дават писмено изложение на вярата и да предават на проклятие ереста си и Несторий, Евтихий, Диоскор и Севир и другите началници на такива ереси заедно с едномишлениците им, както и всички гореизброени ереси, и тогава да приемат свето причастие. …“
Същността на маркиониството е описана от Св.Ириней Лионски в ,,Против ересите“ , Книга III, Глава 25, като Св.Ириней утвърждава и любовта, и справедливостта у Бога:
„2. За да отстранят от Отца властта да наказва и съди, считайки, че това е нещо недостойно за Бога и мислейки, че изобретили Бог благ, у Когото няма гняв, говорели, че един съди, а друг спасява, неразумно отнемайки у единия и у другия разума и правосъдието. Защото, ако съдещият (Бог) заедно с това не е благ, за да може да оказва милост на тези, на които трябва, и да осъжда тези, които е нужно, то той ще се окаже несправедлив и немъдър съдия. От друга страна добрият (Бог), ако е само благ и не изпитва и не преценява тези, на които оказва благост, ще бъде вън от справедливостта и благостта му ще се окаже немощна, защото такава благост, която не се съпровожда от съд, не е спасителна.
3. И тъй, Маркион разделя Бога на две, назовавайки единия благ, а другия съдещ, а така и в единия, и в другия унищожава Бога. Защото съдещият, ако заедно с това не е благ, не е Бог, защото не е Бог този, у когото няма благост; и добрият, ако няма правосъдна сила, също както и първият, няма да бъде Бог, тъй като ще е лишен от качество, присъщо на Бога. Как назовават Отца на всичко премъдър, ако не Му приписват способност да съди? Защото, ако Той е премъдър, значи може да изпитва и преценява, а на изпитващия принадлежи способност да съди, от нея пък следва правосъдието – да може да съди справедливо. Правосъдието предполага съд. Съдът пък, бидейки извършван с правосъдие, води към премъдростта. Затова Отец трябва с премъдростта Си да превъзхожда всяка човешка и ангелска премъдрост, защото Той е Господ, Праведен Съдия и Повелител на всички. Защото Той е и благ, и милосърден, и търпелив, и спасява, които трябва, и благостта у Него не е лишена от справедливост и премъдростта не се умалява. Защото спасява, които трябва да бъдат спасени, и съди тези, които са достойни за съд. И правосъдието не се оказва немилостиво, защото благостта върви по-напред и предшества съда. И тъй Бог, Който благоволително повелява на Своето слънце да изгрява над всички и праща дъжд на праведни и неправедни, ще съди онези, които, ползвайки се от Неговата по равно разпределяна благост, са живели не в съответствие с даровете на Неговата щедрост, а в удоволствия и разкош са прекарали дните си, въпреки Неговата благост и дори са богохулствали против Този, Който им е оказал толкова много благодеяния”.
Във връзка с казано от Св.Ириней, Божият гняв, който не е страст, тъй като Бог е безстрастен по естество, се отнася до неговата наказваща справедливост.
Само да допълня нещо важно, което бях пропуснал. Св. Иполит Римски обяснява в ,,Опровержение на всички ереси“, Книга VII, глави 17-та и 18-та, че Маркион е повлиян от дуализма в трудовете на древногръцкия философ Емпедокъл (5-ти век преди Христа), който учи за две нетварни и противоположни начала, наричани от него Приятелство и Несъгласие.
ИзтриванеКогато Св. Василий Велики говори в Писмо 234 – срещу Евномий за разликата между Божието естество и Божествените свойства - любов, милост, справедливост, творческа сила, провидение, предузнание и т.н., той казва, че свойствата Му се отнасят до нетварните Му енергии, а не до природата и че Го познаваме по Неговите действия/енергии, докато естеството Му остава недостъпно за нас.
Във връзка с думите на Св. Василий, Божествената справедливост не е някаква необходимост, отделна от Бога и стояща над природата, и от която Той е зависим, както антиюридистите твърдят, а е негово вечно нетварно свойство, свързано с Неговите нетварни енергии.
С оглед на всичко гореказано, юридическият възглед за Изкуплението е в съгласие с учението на древната Църква, а не е продукт на западната схоластика. Оттук неговото отричане е характеристика на модернисткото богословие.