Поп Божидар Главев и светата му пръдня

по повод текста на Главев "Брачни волности и неволи"

"Всяка млада еретичка / има своя красна пичка, / както всеки еретик, / даже да не е велик, / е известен, братя, с туй, / че си има собствен хуй. / Тъй че, искаш ли да се плодиш, / няма що да се гневиш / ти за монофизис, филиокве / - сваляй гащи, вдигай рокли (aвтоцитат, посвещавам на матушка Десислава и батюшка Божидар)

Свещеникът Божидар Главев не спира да ни изненадва с двойния си аршин в меренето на каноничните прегрешения и догматическите отклонения у тези, които разпознава за врагове или приема за приятели... Сливенският митрополит, заедно с представителната "вип-извадка" от свещеници на Сливенска епархия, немного отдавна го офикьоса за протойерей. След като почесаха славолюбието му, той сега е длъжен да почеше тяхното.

За всеки цитиран канон, както в случая с цитирания от богослова и свещеник Добромир Димитров (преподавател във ВТУ) от Трулския събор (Пето-шести Вселенски Събор) в подкрепа на тезата, че "по снизхождение" православен и инославна (както и обратното) могат да получат узаконяване на брака си от Православната Църква и който канон Главев определя като "снизходителен полумрак", Главев може да извади два, също като Слави Трифонов в песента "Студио X" - "...два пистолета във всяка ръка"... Апропо, общо четири ли?!... Бръкне ли си в носа, Главев и трети канон ще изнамери. А ако, Боже прости ми, вземе да пръдне, женичката му Десислава може да напише трактат, че в тяхната епархия има втора, постапостолска и "главевска" Петдесетница и всинца са били облагодатени чрез светата му пръдня, като ново откровение свише.

Главеви си играят на богословие, търкаляйки нагоре-надолу канони, размествайки ги в някакъв налудничав псевдосветоотечески шахмат и пропущат упорито да забележат, че докато си мерят със свещ. Добромир каноните, техните митрополити извършват не само канонически, но и догматични нарушения и отстъпления, повтаряйки открай време свето кръщение, независимо, че е извършено с "трикратната формула" - "В Името на Отца, в Името на Сина и в Името на Светия Дух".

А 47-мо Апостолско правило гласи: "Епископ и презвитер, ако отново кръсти някого, който е действително кръстен или не кръсти осквернен от нечестиви, да бъде низвергнат, понеже се е надсмял над Кръста и Смъртта Господни и не е различил свещеници от лъже-свещеници."

Византийският канонист Йоан Зонара, който е "азбучен" в тази богословска дисциплина, тълкува канона така: 

"Едно кръщение е предадено на християните. И така, който има кръщение според преданието на божествените апостоли и отци (защото това означава ,,действително" / на славянски - "по истине" на ст. гръцки - kata alitheian - бел. авт.), нечестиво е отново да прекръщаваш. Също е нечестиво да не се прекръщават кръстените, които правилото нарича осквернени, защото еретическото кръщение е нечисто и подхвърля на голяма отговорност. Затова правилото повелява да се дават на низвержение - един за туй, че въпреки църковното предание е извършил две кръщения, а друг, че не е умил с божествената баня човекът, осквернен с беззаконно кръщение - те се считат достойни за низвержение, защото не могат да различават истинските свещеници от лъже-свещеници." 

Сръбският епископ Никодим Милаш пък, чиито трудове в областта на каноническото право са легнали в основата на преподаването на предмета и в сръбските, и в руските православни богословски учебни заведения, обяснява канона тъй: 

"От истинското кръщение правилото различава лъжливото кръщение, което не е извършено от свещеник, според учението на църквата и което не само не почиства човек от греха, но напротив, осквернява го." 

Според епископа, това правило счита за невалидно кръщението само на еретици от апостолските времена, отхвърлящи основните истини на вярата и в никой случай не може да се отнесе например за кръщението на римокатолиците.

В църковното право се приема, че минималното условие, за да бъде прието за валидно едно кръщение (валидизирано впоследствие чрез конфирмация в Православната Църква и вяра) е да е било извършено "в Името на Отца, в Името на Сина и в Името на Светия Дух", като правилото гласи дори, че няма значение как е извършено - дали чрез поръсване или чрез потапяне, па ако ще даже да е с пясък, вместо с вода, дори да не е от свещеник или просто мъж, ами да е извършено от жена. За тези, които така са приели свето кръщение, поради опасност за живота им или в екстрени условия, се добавя сетне единствено миропомазание в Църква, ако са оцелели по стечение на обстоятелствата. Тези пък, които са били кръстени от еретици или разколници, приемащи обаче, според цитирания еп. Никодим Милаш, православното учение за Светата Троица и извършващи го със съответната трикратна формула, следва само да преминат през покаен чин на отречение от другите характерни заблуди за еретическото или разколническо сборище, където са пребивавали.

Този принцип (за едно-единствено и неповторимо кръщение "в Името на Отца, на Сина и на Светия Дух") е заложен и в Никео-Цариградския Символ Верую - "Вярвам в едно кръщение за опрощаване на греховете", като се основава на думи на св. ап. Павел, според който "има само една вяра, едно кръщение, един Господ". Продължението на формулировката в Символ Верую гласи, че "падналият се приема обратно в църковно и литургично общение след Покаяние само". Този член от Символа на Вярата е там, защото е опитно установен в Живото Предание на Църквата - тази истина е утвърдена първо, след сериозни дебати, от св. еп. Киприян Картагенски, който защитил вярата си, че след едно голямо гонение по негово време, отпадналите и отстъпили от Христос пред страх от мъченическа смърт - отрекли се публично от Него и заедно с това участвали демонстративно в езическо богослужение, обявяващо римския император за бог, трябва да бъдат приети обратно след покаяние, а не да се повтаря кръщението.

Попът Божидар Главев и любимите му митрополити обаче, като Йоаникий (дядо Иванчо) и Николай (леля Николайчо), явно са по-святи от св. Киприян, който е утвърдил евангелското снизхождение към падналите братя, без сам да е паднал в отречение от Христос, но по Божията милост преживял гонението на римските власти. 

Митрополит Йоаникий и епархийският му съвет изискват членовете на Арменската Апостолическа Църква (които впрочем, заедно с коптите, на Атон светогорци радушно и с почести приемат, а други разколници или еретици даже не допускат да стъпят в Градината на Пресвета Богородица) и римокатолици, както и класически протестанти, да бъдат "кръщавани отново", за да встъпват в църковен брак с източно-православни. 

Лудото Коле от Пловдив пък, известен още като ККЗ (кожа, кости и злоба) и Баба Куна Московска, а от мене получил прякор дядо Кокаин (може и Куку-лай), сам е кръстил втори път целия екип от младежи в Пловдивска Православна телевизия (съвсем източно-православни и "по рождение" и според кръщение), заради колебанието на един-двама от тях дали са били кръстени като бебета. Николай е настоял да бъде кръстена отново и една жена (моя лична позната и по едно време даже съпруга), задето по грешка е приела кръщение в униатска църква в Пловдив (мислейки, че е православна), в която се изповядват догматите по напълно идентичен с източно-православните начин. Тя впрочем успяла да му се изплъзне и се кръстила при друг свещеник в епархията му, та не успял да я прекръсти лично, както много искал, сам той ревностен да се "надсмива над Кръста и Смъртта на Господа" явно.

Според каноните, с които Главев ляга ужким и става, тези двама, най-канонично изрядни според него, митрополити, са за низвержение. Попът обаче, както много пъти сме казвали, е паркетен зилот и спекулира с ревността за канонична и догматична изрядност, за да се гизди с нея, без да я прилага към себе си и аверчетата си. Но в случая той не просто пръдна, ами направо се насра или както гамените биха се изразили - "Пръдна материя, изпърдя лайно" и оцапа с него любимите си архиереи. Защото онзи, който настоява да прилага стриктно правилата, трябва да ги прилага и към себе си, даже първо към себе си. Тъй като, митрополит Йоаникий е един от първите участници и идеолози на новобългарския разкол от средата на 90-те години на миналия век. А да броим ли сътрудничеството му с ДС и БКП от времето на комунистическата власт, като "червен митрополит" - с агентурен псевдоним "Кирилиевич" и цветущ прякор още от гимназията - духовна семинария? Защото, предвид данните от доста по-късно разсекретените досиета за принадлежност към ДС, участието му в Разкол, който оправдава появяването си с това, че е против властта в БПЦ на митрополити-съглашенци с тоталитарната комунистическа власт, е абсолютно и чудовищно лицемерие от негова страна.

18 май 1992 година шест от тринадесетте митрополити се отделят от каноничното ръководство на БПЦ - Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Русенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски, като последният преди това е бил на "икуменическа ясла" -  през 1970 год. в Берн, Швейцария. 

Сам митр. Йоаникий трябва, според възгледите си, да премине през повторно кръщение, а едва след това и през хиротония - да бъде ръкоположен за епископ отново, ако иска да продължи да е такъв. Още повече, че според споменатия св. Киприян, епископ Картагенски, грехът на разкола се измива пред Бога само "с кръв от мъченическа смърт".

Правилата на Светата Църква обаче гласят, че ако епископ, който е изпаднал в ерес или разкол, се завърне с покаяние в Църквата Божия, се приема, заедно с паството си, като се признават всички свещенодействия, извършени от него, докато е бил в ерес (или разкол). Ако самият той е бил ръкоположен (хиротонисан) от разколници или еретици, тази хиротония се признава, както и титулатурата му, според името на еретическата или разколническа епархия, която заедно с него става православна. Ако вече съществува православен епископ, носещ титул със същото име и светителстващ на същото място, на покаялия се се намира задължително нова епархия. Приемането на такъв епископ е само чрез "полагане на ръце" от православни епископи върху него, но без втора хиротония - целия чин на тайнството (или кръщение).

Главев обаче не чете, щото Главев е "писател" - прочел е две книги, а сега пише третата.