И още за протестантизацията на българското "православие"

В протестантската теология владее доктрината, което е съвсем същото като догмат, само че не на гръцки, а на латински.. Нещата така и почват - с преработване на доктрината за изкуплението, което д-р Мартин Лутер прави, засилвайки и преекспонирайки учението за благодатта и първенствуващата й роля в спасението ни по августински. Лутер т.е. взима един дискурс по въпроса, съвсем западен, но позабравен и го противопоставя на друг, владеещ в западната теология към момента - т. нар. пелагиански, който подчертава и даже дава първенство на човешките добри дела в спасението ни, вместо първенството на Божията благодат. 

Имайки и юридическо образование, Лутер се опитва да разгроми пелагианския дискурс на ниво "право" и това е само по себе си гениално, защото пелагианският дискурс е по съществото си юридизъм, Лутер обаче предлага друг юридическо-богословски конструкт, в който преобръща тезите за спасението. И това е любимата на поп Божидар Главев и авторите му от сайта "Бъди верен" теория за изкуплението и "заместническата Христова жертва" и тя е в същността си лутеранска. 

Според властващата концепция по времето на лутеровия протест, човек е невъобразимо грешен и престъпил Божиите закони, той е по рождение отхвърлен и Разгневеният справедливо Бог трябва да бъде умилостивен чрез добрите дела на човека, които най-често се разглеждат като добри дела в полза на Църквата и по-точно на Ватикана.... Их, как прилича това на днешния български клерикализъм нали - може да си педераст, но ако си "за вероучението в училище" и "против папата", си благословен, наш, "божий" педераст?... 

Лутер преобръща това, определяйки човека като по рождение обичан въпреки всичко и отговаря на тезата за неутолимия Божий гняв, заявявайки че гневът и наранената правда Божия са утолени и удоволетворени чрез Христовата Жертва на Кръста. 

Аз смятам, че и двете концепции не са верни, но не съдя Мартин Лутер, даже го харесвам, в своето време и по своя начин това е могъл да направи срещу гнета на Рим и папата му.

Но факт е, че протестантската теология, чиято среда на зараждане е западната богословска мисъл, не успява да се освободи от родилните си петна и малформации и в следващите столетия този спор продължава между самите протестантски богослови - спорът между бл. Августин и Пелагий, възроден в спора между Лутер и Йоан Тетцел, продължава между Жан Калвин и Якоб Арминий. 

И това продължава със столетия, като се нарояват течения и секти в самия протестантизъм, според предпочитанията на последователите си към съответния дискурс. И днес например в САЩ имаме даже разделение между вероизповедания, които сами са възникнали в последование на конкретния дискурс. Баптистите например, по възникване родеещи се с калвинистите, привърженици на Калвин и Лутер и отчасти на Августин (защото блаженият не бил е... "калвинист"), в момента имат свое разцепление - клон баптисти, наричащи се баптисти, но заявяващи се като изповядващи доктрината за "напълно свободната воля", което поставят даже в наименованието си "Баптисти на свободната воля" - на Арминий и Пелагий, макар че и еретикът Пелагий не е бил "арминиянин", както и бл. Августин не е бил "калвинист".

Протестантската теология от края на 19-и и началото на 20-и век, опитвайки се да излезе от тоя омагьосан кръг, роди популярния адогматизъм, недоктринерство и така влезе в друг омагьосан кръг. Доктринизирането на догмата "по латински", неразбирането на догмата като среда на възможно съжителство между дискурси, ако не се абсолютизират противостоейки, роди първо превръщането на догмата в бойно поле между сектантски настроени партизани на дискурса, а сетне доведе до отказ въобще от догмата от уморените от битки и противостоене хора. 

Така се подготви пътя за съвременната Всеерес на Икуменизма.

* * *

За ли си или против честото причастяване?! За или против си причастяването без задължителна изповед?! Вещица ли е Ванга или светица?! Да наричаме ли инославните изобщо "църкви и християни" или да ги определяме като "деца на дявола"? Старият срещу Новия Богослужебен календар. Дявол ли е папата? Руско срещу гръцко богословие?!...

Процесът е същия. 

И резултатът, ако тоя процес продължи, ще бъде същия.