Доктрината, идеологемата и... суеверието

Доктринизацията на вярата я стеснява и редуцира темите в мисленето на религиозния човек до едва няколко, ако не се смеси със странична спрямо самата вяра област на познание, което впрочем е изкуствено почти винаги и съмнително по стойност. Съботяните говорят и пишат непрестанно за съботата си и левитските диети, но обилно размесват нещата с теми от история и медицина, за да не втръснат бързо и на самите себе си. Според "историята" (в техен прочит, какъвто всяко подобно смесване изисква), те били напълно прави и се явяват възродители на "истината й", а според "медицината" до един сме щели да измрем на по 50 години максимум всички ядящи свинско месо от инсулти и инфаркти, за разлика от тях. А за Свидетелите на Йехова всичко започва, продължава и свършва с това, че едничкото Божие име е Йехова и Отец, а Христос не е Бог. И двете секти ги "подкрепя" историята (или медицината), а окончателно ще ги покаже като единствено прави краят й на историята, както и нашият край... "според медицината". Всяка от тях има свой "пророк" и това е една от малкото останали теми на проповедите - истинноста на собствения им пророк, дори непогрешимостта му. 

Ако посещавате сбирките на някоя от новите протестантски общности, възникнали често в края на 19-и и началото на 20-и век, каквито в изобилие имаме в България, сами ще се уверите, че около десет или петнадесет еднотипни проповеди се въртят постоянно и те са обикновено по отличителните за конкретната секта доктрини.

Подобен процес на доктринизация и идеологизация в религиозното мислене през последното десетилетие тече и в БПЦ на всички нива. Митрополити и епископи говорят предимно и само за политика или пари, богословите главно бистрят темите за богослужебния календар и за хомосексуализма, за религиозното образование в училищата и абортите, ако искат да са на владишка софра. Поповете основно морализаторстват, а миряните имат скромната радост да се карат помежду си по всичките тия въпроси и главно по темата за това кой е "модернист" и кой напротив, че дори и анти-, а по-опитните и духовно "извисените" сред тях обсъждат "духовни старци и свети обители" 

Доктринизацията в богословието има своето огледало в политизирането по висшите етажи на църковната власт. И те заедно раждат надолу под себе си сух, дървен, а често и жесток, но и двуличен морализъм, за който говорихме у поповете, както и вяра в басни и глупости между черкуващите се миряни.

"...и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните" (2 Тимотей 4:4)

Това е истински рай и тъмно пиршество за всякакви лъжци, тарикати и религиозни спекуланти. Какво по-хубаво за лъжеца от компанията на хора, дето обичат да бъдат лъгани?! Както се събираха навремето да бъдат наставлявани и поучавани (че и пари за това му даваха) край монаха Михаил Хаджиантониу - грък нетърпян и изритан от всеки гръцки манастир, дето обикаляше из БПЦ, за да си играе на духовен наставник и даже прозорлив духовен старец сред миряните, така сега чакат, търсят и слушат такива като "зографците", дето сами не ги свърта в собствения им манастир, дошли и те, също като споменатия Михаил, от Атон.

"...понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти" (2 Тимотей 4:3)

Идеологизацията и доктринизацията пораждат суеверие и див невежествен инат, имащ претенцията, че е просветен и едничък правоверен - хора, които укоряват и осъждат ходещите по врачки като суеверни и глупави, докато сами вярват, че собствените им "православни" гурувци, когато не ги гледаме, смирено и скришом... левитират...

* * *

А преди години реших да се изгавря с един великотърновски доцент и богослов "светило", любимец на телевизорите преди, а на жените винаги. Подметнах му:

- Ех, г-н М. Ст., знаете ли, че откривам как "евхаристийната еклесиология" обяснява по великолепен и невероятно дълбок начин всички библейски текстове, даже... старозаветните?!

- О, да! - светнаха му очесата - Аз също!!

Замълчах си замислен... "Да, да, - помислих си - те така и съботяните всеки текст "обясняват" чрез "съботната проблема", а в книгите на библейската апокалиптика, даже вехтозаветната, през дума, според тия, се показва все папата с рога, с копита и с опашка..."

Така едната идеологизация (и политизация) дойде в отговор на друга идеологизация (и политизация). Не случайно проф. Калин Янакиев - "апостол на либералната демокрация и отвореното общество в... БПЦ" е пръв коментатор не само по църковни, но и по богословски въпроси в някои среди. А апостолът на доктринизацията, със съответната идеологизация и политизация, но от другата страна, е поп Божидар Главев със сайта му "Бъди верен". И ако у Калин все пак има някакво мисловно движение, защото като "бивш" марксист е и опитен софист, то в критиката към Шмеман на Главев силите му стигат почти само и основно да го укорява, задето пушил цигари и много-много не постил и че... политическите му убеждения са били либералнодемократични, да се тресе от гняв над "Дневниците" му, задето наричал президента на страната, в която живеел и работил (САЩ) "мой и обичан президент".

И точно както професор Калин непрестанно слухти, души и почти всякога съзира подмолни и отвратителни опити на новоправославизиращата се Русия - неговата "империя на злото" да съботира либерализма в БПЦ и чрез БПЦ, така и Главев прави същото, само че открива страховити стратегии и ужасни конспирации отстрана на неговата пък "империя на злото" - USA с ционистите и масоните, но Главев вижда техните козни в "доктриналните грешки"... Ако архим. Дионисий замалко не стана епископ, замесен е игуменът руснак Филип Василцев от Руската църква - Подворие в София, питайте Калин! А поставянето под съмнение на авторството на "За небесната йерархия" от св. Дионисий Ареопагит не е обикновена грешка на текстовата критика и анализ - то е съизмеримо с Пърл Харбър, с потапянето на самолетоносачи направо във вечния конфликт на либералите модернисти и православните консерватори, нападнати вероломно от платените с масонските пари либералчета....

О, мама мия, мама мия, лет ми гоу!