Хватки (Наръчник за психопати)

Първа хватка: Аз съм лош, лоши сте и вие, аз съм луд, луди сте и вие всичките. Но по Божията милост сме заедно, за да се спасим някак-си.

Това превръща Бога в заложник, който волю-неволю одобравя една ненормална и опасна среда или най-малкото я оставя да функционира по този начин. Обикновеният психопат търси основания и легитимира властта си чрез вината у другите, религиозният психопат е по-изобретателен, той "разполага" в своя арсенал с Бога, затова и може да си позволи някаква степен на самокритичност, макар и привидна и формална. 

В това отношение поп Георги си прилича с първата ми съпруга, която инак бе самото физическо и психично здраве, макар основаващо се на една непроницаема и абсолютна душевна и умствена простота. "Твоите недостатъци са следните... - казваше тя и ги изброяваше до един, сетне добавяше - Недостатъци, разбира се, имам и аз...", но на лукавата ми подкана да назове поне един от тях, тя не успяваше да открие нито един, но прибягваше до единствено познатата й теологична конструкция: "Е, всички сме грешници пред Бога!" Тя беше член на Евангелската Методистка Епископална Църква, а нашият човек е свещеник в БПЦ, от това си вадим поуката, че простотията е надконфесионална, че не признава църковни граници.

Всяка чужда грешка се разнищва и анализира до последния предел и от нея се вадят заключения не само за отделния човек, но и за цялата реалност, а собствените грехове даже не са и грешки, но са инциденти и събития, които Бог е инициирал в живота му, за да се открои неговата специална роля в общността.

Втора хватка: Ходих при дядо Кирил, предложих му смирено да ми свали расото, но той отказа. Сегашният митрополит пък ми каза, че щом дядо Кирил не ми е свалил расото, няма да ми го свали и той.

Това твърдение стои срещу фактите, че той не е ходил при дядо Кирил с никакво предложение за нищо, а чрез трети лица се е опитвал да го шантажира чрез досието му от ДС, след като без негово знание, камоли благословение, се  венчава за втори път на територията на друга епархия, а впоследствие разправя пред мене, че го бил венчал самият дядо Кирил, но не му бил дал... венчално свидетелство.

Това твърдение стои и срещу факта, че новият митрополит е най-вероятно шантажиран чрез заплаха с физическо насилие, при това в самия храмов олтар, засвидетелствана ми от самия поп Георги, като най-вероятно с цел манипулация (на която се вързах тогава), аз бях представен от него като причина на техния конфликт.

Така църковната власт е "извадена от играта". По една или друга причина тя е представяна като съгласна с всичко, което тоя върши.

Трета хватка: О, в този грях аз съм същият като теб и ти си същият като мен!

Така ти сам биваш бламиран в способността си да преценяваш обективно реалността. Ти нямаш право и способност да отсъждаш, тъй като с него сте от една и съща страна "на барикадата".

Така и цяла една енория (а май и епархия) става пленник на един човек и своеволията му. 

Аз обаче имам по един отговор на всяка от трите хватки:

1. Вярвам в Бога, Който общува лично с мене (както и с тебе), нямам нужда от безличната тълпа, която си превърнал в свой слушател на нещата, дето "в Божие Име искаш да чуеш ти или ти се причуват"

2. Кой какво и кога ти е казал, не ме интересува, църковната власт се крепи на канон и устав, а не на твоите лични разправии с тоя и оня.

3. Аз не съм като тебе. Много по-добър човек, извинявам се!

* * *

Смешна ми е следната хипотетична ситуация. Как ще успее да се събере зад свидетелската банка възпълничкият дядо Йоан, когато адвокатът ми го призове като свидетел, че е заплашван физически от квартален поп.