Поп, пушка и крива слива (сигнал до КОС)

Отделно от сигнала до прокуратурата по член 146 от закона за здравето, изпращам по електронен път (разбира се в орязан вариант) и следния сигнал до КОС (Контрол на общественоопасните средства)

Лицето Георги Христов Фотакиев, живущо на ул. "Зеленика" 17 в град Варна, кв. Галата, притежава много на брой и различни по вид хладни и огнестрелни оръжия.

Веднъж при задушевен разговор след дружеско двойно напиване помежду ни, ми описа ужасяващия начин, по който се бие - как след ъперкът, преди още противникът му да е паднал, още в движение стъпвал на коляното му с левия крак, така се "оттласквал" за скок назад, подобен на задната ножица във футбола, а сетне с петата на десния си крак го ритвал с "обратен къч" по челото. Накрая, докато оня хъхрел в собствената си кръв, попът скачал отгоре му трупешката. 

Аз започнах да се смея по две причини. Първо заради завършителната му реплика: "Същият съм като поп Силвестър Янакиев! Но много по-лошо бия!" (точно в това време се разправях със Силвестър) и после, защото описаната сцена ми изглеждаше като епизод от японски анимационен хентай-филм. Той се разсърди и ядосано ми се тросна: "Не се смей!". Аз наистина не вярвах, че говори тези неща сериозно и това явно ми личеше, макар от учтивост да спрях да се смея, затова той реши да ме разведе из къщата си, за да ми покаже евентуалния път на отстъпление към спалнята си, ако бъде нападнат, която явно смята за своя цитадела.

В предверието, зад дрехите на закачалката, той има малка брадвичка тип томахавка, показа ми първо нея. Сетне, на етажерката, е ловджийският му нож. В шкафа са бойният му и газовият му пистолет, а в спалнята са въздушната му и бойна пушка. Всяко от оръжията ми показа "на сухо" с каква вещина и бързина ще използва, предвид къщния интериор, пространство и вътрешен дизайн на вилата си.

Сетне седнахме отново в трапезарията край стъкленицата с домашна ракия, а той ми разказа следната занимателна история.

Веднъж от следобедния му сън го разбудил шум от електрическа резачка за дърва откъм улицата... А имайте предвид, че спящият в случая поп, като му се обадиш по телефона и го попиташ: "Как си?", мъдро отговаря: "Не знам как съм, от задачи и дела нямам време даже да помисля как съм. Питай ме по-скоро какво правя!" Събуденият Георги излязал на верандата си, за да види какво шуми и изпаднал в потрес от следната гледка: Две момчета с работни костюми в близост до служебен автомобил режели клона на любимото му кайсиево дърво, който стърчал към пътя. Не сварил да забележи ни работните дрехи, ни емблемата "МСАТ" на автомобила, но с лъвски скок се хвърлил към спалнята си, докопал пушката си и от верандата почнал да стреля във въздуха, крещейки:

- Махайте се, това е частна собственост!

Момчетата едва го убедили да спре, умолявайки го, след което се изнесли по най-бързия начин с автомобила. Малко по-късно потеглил с автомобила за града и той, а по пътя ги сварил да се опитват да поправят повредилия им се междувременно техен автомобил. Бил осъзнал грешката си, затова спрял и през прозореца на колата си им предложил:

- Момчета, искате ли някак да ви помогна?

- Няма нужда, няма нужда! - викнали младежите, отскачайки от другата страна на колата си, за да се скрият.

* * *

Предвид описаните случки и събития, моля специалистите от КОС да проверят колко и какви хладни и огнестрелни оръжия попът притежава, за колко и кои от тях има разрешително според закона и документи за собственост, както и има ли установена психическа годност да ги ползва и притежава.