...И разделих Червеното море (история с един поп и един гъз)

Тъй като след посещението в Катедралата тази неделя - неделя на всеопрощението, макар да имам чувството, че всичко от казаното и стореното от мене помня, обаче чувам и други работи, дето даже и не смеят да ги опишат, а аз само гадая кои и какви са те, ще разкажа подробно какво, според мене, стана.

След сготвянето и раздаването на рибената чорба в "Аспарухово", отидохме с една Нели до центъра на Варна, след като бях изпил от сутринта около половин литър водка "Житня", триста грама мастика "Пещера", двеста грама сливова ракия от село Константиново в чест и памет на Сергей Есенин (само заради него я изпих, ако щете вярвайте) и един галон тъмна бира "Каменица". Вече бях прилично ошамарен и признавам си, като седнахме с Нели на масите пред магазин "Березка" на Козирката, където тя яде пирожки с конфети за моя сметка, аз направих огромната грешка да изпия и един литър руска бира от чист хмел. Ето така, след като се бях ошамарил, накрая направо се опердаших и в такова състояние влязох за вечернята при владиката във Варненската Катедрала.

Те казват, че съм се олюлявал, че никого около себе си не съм познавал. Аз помня, че се олюлявах, но помня и че видях Бела, нашата енориашка, която ми даде да пия минерална вода, за да преглътна парацетамола, който, признавам си, нито помня, нито видях кой ми даде.

Помня, че на входа на корабната част видях поп Георги Фотакиев, който по обичая си в такива случаи, се въртеше там, за да благославя хората, сякаш е домакин. Повъртя се замалко, дордето не са го надушили катедралните попове, та да го питат какъв се явява и какво по дяволите прави там. Попитах го пътьом:

- К'во ста'а, попе, край владиката ли се увърташ?

После влезе в олтара и от там се чуваше основно неговият глас като пее, сякаш че ли "дриблира", казано на футболен език, с "трелите" - речено на оперен език. Владиката свърши кратката си проповед, която чете надлежно от някаква странна поставка в ръка, приличаща на Мойсеевите скрижали, Боже прости ме! Накрая в тишината рече "Амин", а аз с цял глас подпях в тържествената тишина:

- А ти разбра ли какво сам чете, Владико-о-о?!...

Сетне тръгнахме да се опрощаваме взаимно и аз, това добре помня, ако и да съм се вече бил "опердашил", дали защото от сърце бях простил, или защото, за да целуна ръката му, трябваше да съм мъртво-пиян, не знам, Бог да съди, целунах ръка на владиката. Простил бях всичко, което оскърбяваше мене. Простих уж, задето "изчисти" всички следи от убийството на дядо Кирил, когото много обичам, задето Седмицата на Православната книга във Варна, на която станах православен, я направи на тридневка простих, задето не успява вече около седем години да сложи "керемидите" на храм "Свети Прокопий Варненски" и да го отвори, двукорабния, дето дядо Кирил го вдигна почти "до керемида" за три-четири години, където работих по вдигането му заедно с момчетата от ПЦДОН... Простих, но не забравих. Да се отричаш или мълчиш пред истината е йезуитщина, аз такова "богословие" не съм чувал, не зная и не ща да зная, но ако вие търсите такова - вървете при варненската попска сволоч да ви го преподаде.

Дали простих не зная, но ръка целунах, заради принципа. Еклесиологичният принцип. Макар и пиян. Аз съм православен, мамка ви попска да еба!! Целунах ръка и на отец Василий Шаган, защото в една Поместна Църква като БПЦ, където единственото нормално нещо е "благочестието по руски" на батюшките, струва си да го уважиш, при все всичките му типично руски щуротии. Целунах и на приятеля ми отец Алексей, защото бях съгрешил - накарах го, както вече ви разказах, да помене в литургията кучето на любимата ми Д., без да знае, че това е куче. Останалите попове просто ги... здрависах, освен Фотакиев, който още от вратата отказа. С тези две изключения от свещениците, на миряните ръка целувах на всичките. И това помня.

...Та на следващия ден, в понеделник, вечерта, докато пия бира и разговарям с разни хора в храмовия двор в "Аспарухово", задава се Честната Калудка П., дето само тя си знае колко е "честна", особено в ушите и от вратата, едва ли не, се възмущава:

- Светльо, ти вчера се олюляваше в Катедралата!! Бях потресена!

От дума на дума ми снася:

- Отец Георги ни поръча да те питаме знаеш ли кой е Финеес от Библията.

Аз разбира се, зная кой е Финеес от книгата "Числа" в Библията, Вместо това, правя се, че не разбирам "подвъпроса"  й "Ще си говориш ли със сектанти за Библия?" и докато слушам за някакви подарени книги "мирска литература", моля П. да иде да ми намери "Декамерон" на Бокачо. Тя решава да изпълни молбата ми и докато търси, на мене ми се допикава. Минавам покрай нея, докато нагъзена край дворния клозет търси "Декамерон" в купчината и с една плесница по гъза й разделям задника като Мойсей морето, Боже прости!

Три пъти ме удари по гърба и по раменете с тома на Хашек "Добрият войник Швейк", намиращ се в ръката й и докато се опитвах да избягам от побоя в тоалетната, ме уцели с него по главата, крещейки:

- Говедо!!

...А аз сега на заспиване чета отново Ярослав Хашек.

Това са всичките събития, поне както си ги спомням, ако чуете повече от това, от лукавия е, Боже прости и от интриганти!... А на възмутените, особени на тия са килимявките, ще река: Хора, гнус ме е от вас! Много грехове и аз имам, но углавни престъпници, като вас, няма да допусна да ме съдят и осъждат!

* * *

Поп Ясен, апропо, дето на "прошки", разправяше ми лично, как всичко бил "опростил", подавайки за "здравей-здрасти" ръка, вчера е крещял на Велико, а чувам от други места, че и на самия боледуващ Васил лично, заради мен... Ясене бе, давай, там съм, всеки ден ме виждаш почти, спри да тормозиш трети лица. Бъди поне веднъж мъж в живота си, гагаузларино!