Подавам този сигнал, заради силна загриженост за психическото здраве и обезпокоен от личностната деградация на един мой дългогодишен близък приятел, който заедно с това беше доскоро популярен и уважаван от мнозина свещеник в Българската Православна Църква. Лицето Георги Христов Фотакиев, изпълняващ функциите на енорийски свещеник в храм "Свети Княз Борис-Михаил" в гр. Варна, кв. Аспарухово, на територията на Варненска и Великопреславска епархия. Желая съответните държавни органи да бъдат осведомени за някои изключително обезпокоителни прояви и засилващи се тенденции в поведението му, които не само смущават общественото мнение и застрашават личната безопасност на хората, с които е в комуникация, но и предизвикват огромна загриженост у много негови приятели и близки за самия него.
Причината за този сигнал е една негова постъпка, лично и умишлено донякъде провокирана от самия мен, за да стане повод да се повдигне темата с множеството подобни инциденти, съвсем често с нищо непровокирани лично, станали пред очите на доста хора, посред бял ден и то в двор на храм, който е обществено място и е свързан с определени обществени очаквания и нагласи какво може или не може да се случва в него.
В ранния съботен следобед на 23.03.2019 г. в двора на храма, докато приготвях продуктите за готвене за трапезата за нуждаещи се на следващия неделен ден, подпомаган от един около 15 годишен иподякон на име Ангел, чиято майка е бедстваща инвалидизирана госпожа от квартала и с благословението на друг енорийски свещеник - отец Добромир, в присъствието на Калина Николова Златарска, наша енориашка, възстановявахме една традиция, която поради ред причини беше прекъсната в храма и подновена от нас с моя близък приятел Велико Тодоров Димитров, в двора на храма влезе свещ. Георги Христов Фотакиев. Аз бях погълнал известно количество алкохол, който употребих с цел творческо вдъхновение, тъй като съм поет, публицист и белетрист, но също и кулинар-импровизатор. Алкохолът добре взаимодейства със сложната ми душевност, като вследствие на това се получават интересни и всепризнато успешни импровизации върху основата на традиционни рецепти, а често откривам моите "новости" вече открити и утвърдени като прийоми и рецепти в кухни като френската, италианската, китайската, руската, индийската и даже виетнамската.
Репликата, която отправих към свещеника беше "Боклук". По-точно, не знам защо той я изтълкува като отправена по свой адрес, защото аз не се обърнах към него с думите: "Ти си боклук!", нито казах някому: "Ето виж, влиза в двора поп Георги, който е боклук!" След седмици вече не мога да си спомня какво е дало конкретния повод за тези думи. Даже допускам да не съм визирал въобще свещеника, ами нещо, което междувременно съм видял - например паднало на земята парче морков от тези, които в момента режех, а може и свещеника да съм имал предвид и това да е бил емоционален изблик на съчувствие към един нравствено деградиращ, според мене, инак стойностен човек, задушевен изблик на състрадаващ му приятел.
Каквато и да е била причината (или поводът), аз не намирам постъпката, която последва и която съм описал няколко дни по-късно в жалба до IV-то РПУ в гр. Варна, за адекватна и съответстваща на социлните норми и поведение, особено за лице като него на подобно място. След първоначален опит да обуздае емоциите си, като влезе в храма, свещеникът буквално изтърча, като изстрелян, пътьом зашлеви плесница на Ангелчо, а после продължително ме налага с юмруци по лицето, на което аз не реагирах, нито даже се помръднах, а после станах и приятелски го прегърнах, за да го успокоя, което се и вижда на записите от видеокамерите в двора ясно, поставени от лицензирана охранителна фирма преди време, по инициатива именно на свещениците.
С тоя сигнал не търся нито възмездие, нито обезщетение, защото към този свещеник и човек храня най-добри и нежни чувства, а моля да бъде инициирана от вас проверка от специалисти на психическото му здраве, за да му бъде назначено съответното, ако е необходимо, лечение. Тези негови постъпки с годините не са една и две, а за някои от тях имат готовност да свидетелстват и конкретни личности, наши общи, с него, познати и приятели. Самият той пред мене се е хвалил как е агресирал почти физически, заплашвайки, сегашния варненски митрополит по време на съвместна литургия, след която е факт, че митрополитът не посещава от години кварталния ни храм.
Моят обичан приятел и дългогодишен съратник в някои църковни дейности употребява обилни количества алкохол, на което съм бил свидетел, както и че непосредствено след това шофира, алкохола комбинира с психотропни медикаменти и успокоителни, според собствените му думи пред мои близки, част от които съм и виждал в шкафа му, гостувайки неведнъж у тях. Той разполага и с всякакви видове хладни и огнестрелни оръжия, което е опасно не само за потърпевшите при евентуален конфликт, но и за самия него, защото в състояние на афект сме го наблюдавали как сякаш "излиза от себе си", така че, не се знае как и срещу кого може да ги използва, включително и против собствената си безопасност.
Моят обичан приятел и дългогодишен съратник в някои църковни дейности употребява обилни количества алкохол, на което съм бил свидетел, както и че непосредствено след това шофира, алкохола комбинира с психотропни медикаменти и успокоителни, според собствените му думи пред мои близки, част от които съм и виждал в шкафа му, гостувайки неведнъж у тях. Той разполага и с всякакви видове хладни и огнестрелни оръжия, което е опасно не само за потърпевшите при евентуален конфликт, но и за самия него, защото в състояние на афект сме го наблюдавали как сякаш "излиза от себе си", така че, не се знае как и срещу кого може да ги използва, включително и против собствената си безопасност.
* * *
Текстът е изпратен на адвокат с цел недлежното му законово оформление.
Амин! :)))
ОтговорИзтриване