И как все пак се изповядах и причастих....

И така, освен че, утре планирам да посетя Варненската Прокуратура, за да пусна въпросния сигнал по чл. 146 от закона за здравето по повод поведението на лицето Георги Христов Фотакиев, направих и нещо друго. Изпратих нишан до митрополит Йоан с една молба. Помолих владиката да разреши, след като настаним поп Георги в психиатрията, да му сковем параклис, в който да служи. 

Ще събере лудите на проповед и по обичая си ще каже:

- Вие всички сте психично болни, болен съм и аз!

А вместо честите в момента учудени или сконфузени погледи на слушателите в такъв момент, отвсякъде ще се чува радостно и весело "Да!" и "Амин!", а може дори и "Кукуригу-у-у!!" за... антифон, прости ме, Боже.

Два филма съм гледал, дето за за него сякаш правени. Един скандинавски и един северно-американски, правени сякаш за него и сектата му. Единият е "Адамови ябълки" и се разказва за някакъв самодеец терапевт, който в хижата си беше събрал алкохолици, наркомани и проститутки, за да ги "превъзпитава". Пиеха, дрогираха се всички и се ебяха, докато всички, включително и той, вярваха, че "напредват в терапията". Накрая на терапевта му откриха тумор в мозъка и така се разбра "причината за всичко". Другият филм се казва "Кей Пакс". Кей Пакс било една планета. Тази планета я измисли един психопат, когото вкараха в психиатрията на принудително лечение и той  убеди всичките луди, че заедно ще ходят на това чудно място. Всички накрая чакаха с куфари приготвен багаж да дойде космическият кораб, който ще ги отведе на Кей Пакс.

* * *

А историята с юмруците в храма вече живее собствен живот и рано или късно на годишния фестивал "Аспарухово пее и танцува" ще се разиграват по нея различни сценки.

Попаднала в ръцете на едно семейство от квартала, чието име вече са ме заклели и заплашили да не споменавам хора от местния криминалитет, тя изглежда така:

- Как можа да удариш свещеник!? - обажда се един от членовете му на семейството, изпаднал в юношеска еуфория.

Според него попът ме ударил през устата с думите: "Мръсен долен лъжец и педераст!", а аз съм го светнал по носа в отговор с: "Плешив и дребен, трътлест магьосник!"

Аз разказвам историята в "Градски транспорт" по друг начин, заради 300-те колежки, с които мечтая един ден да снимаме порно-версия на филма "Триста". В събота той ме бил, а аз мъжки съм стоял, без да трепна дори, за пред хора и видео-камери. В неделя обаче съм го спипал в морската градина на кв. Аспарухово насаме и без свидетели, където обичал да се разхожда. Там съм го спукал от шамари и накрая, като съм се засилил да го блъсна с ритник в канала, съм се хлъзнал, защото съм бил пиян (а жените харесват пияниците) и съм паднал в морето сам. С последното оправдах отсъствието си от работа в понеделник-сутринта.

Моята история се пука на пет места по достоверност и най-вече там, където обяснявам, че се е разхождал привечер из морската градина, като да е някой древен йонийски философ. Той на разходка ходи само с кола, често в пияно състояние и най-вече до кръчма, ако има кой да го почерпи. Нерядко ме е взимал със себе си, за да ме черпят и мене с него, а после е разправял навред, че ме е черпил... той. Да. Ако щете вярвайте!

Това през по-миналата седмица.

* * *

Случи се нещо друго, също извънредно интересно миналата седмица, до което се стигна след поредица не по-малко интересни неща. Отидох в храм "Свети Никола" необичайно пиян, но на краката си, след като тая събота бях изпил шише водка "Беленкая" и шише "Житня". Само. И двамата попове отказаха да ме изповядат. И отец Василий, и отец Михаил. 

Седнах на пейките отчаян и извиках Д. по мобилния трелефон, тя, слънчицето златно, веднага дойде с чаша кафе, което взе да ми сипва в устата. В тоя момент към нас се приближи украинският турист Виталий, за да се запознаем. Момчето ми поиска моя телефонен номер, а аз, тъй като не можех да видя не дисплея на апарата си, ами даже ръката си, помолих Д. да му го издиктува. Не зная как за половин минута успях да прескоча "от филм във филм", сигурно заради "Беленкая", каквато не бях пил до този момент, а тя очевидно предизвиква появата на т. нар. "пиянска бяла логика", за която до днес само бях чел и реших, че тя му диктува собствения си телефонен номер...

- Диктуваш ли му го? - попитах с нежна горест нея.

- Да, да! - отвърна тя.

- Добре, щом искаш, нарани ме - промълвих тихо и текна една сълза, докато разтварям на гърдите ризата си.

Обърнах се към него:

- Диктува ли ти го?! - ревнах в лицето му ядосан.

- Да, да - плахо рече той

- Боклук украински, лайно! Никаквец! Не трогай мою женщину!

Какво ли не му надумах и дано момчето се обади все пак, за да му обясня, че грешката не е в него, че моята е несъзнателна, а за всичко е виновна "Беленкая". В това състояние се явих на градския площад и започнах да хвърлям от себе си дрехите си. Яке, елек, риза, тениска, а тя мило ги събра, изгубих обаче ключа за Великови. Изпратих я и... право в Катедралата на вечерня молитва. А от олтара до вратата иде иподякон, който явно ме познава, щото ми говори на ти и ме пита, носещ ми парче хляб на един поднос:

- Искаш ли петохлебие?!

Толкова се обърках, че изтрезнях, взех го и останах на молитва.

А историята дотук ви я разправям без украшения и преувеличения, както и без никакъв "грим", за да знаете как е било, та да не рече някой, че и отец Василий Шаган съм набил. докато ви я разправя от втора и пета ръка!

На другия ден, в неделя, напълно трезвен, бях изповядан и причастен от отец Добромир в Аспарухово, участвах и във Великия вход, слава Богу.

Защо разказвам всичко това изобщо  ли??... 

Абе дали на владиката не му дойде най-сетне "дупе у главу", както сърбите казват, та е разбрал колко е бил прав митр. Николай, изпращайки го за Варна, със злорадите думи:

- Сега тия силни и самоуверени варненски попове ще те изядат!

Не знам, не знам... Дали пък на техен фон, след като ги поопозна, даже аз не му се струвам вече... приемлив?

А Фотакиев, Дончо и Шаган се мислят за много силни, но пази Боже, не се подписвам, че Николай е имал предвид тях!

* * *

В Псалтира има едно пророчество за Праведния Цар - Давидовия наследник - Христос. Записано е, че "иим и циим ще Му служат и те". А "иим и циим" са в юдейското предание пустинни демонични духове... А за светеца пък. св. еп. Николай Велимирович Сръбски е писал, че Бог и от бесовете прави негови слуги.

Е, като не посмяхме да просияем в святост, можем поне да побеснеем заради Тебе нали, Христе мой??....