В блог "Лирика" - "Ней"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

в блог "Богословие" - Семейство и Библия

13 май 2019

Въпрос до Високопреосвещения Йоан Варненски за попа му Георги


Ваше Високопреосвещенство, като епархиот-мирянин на вашата Богохранима Варненска и Великопреславска епархия, искам да получа компетентното Ви богословско мнение по въпрос, който от известно време силно ме тревожи и засяга лично. А именно какви могат да са последствията за моето здраве и живот, както и за съдбата на безсмъртната ми душа, във връзка с нейното вечно местобребиваване след смъртта на тленното ми тяло, в случай, че на два пъти действащ източноправославен свещеник в диоцеза на БПЦ-БП ме "прокълне със Светото причастие" - подаде ми залъка на причастието с думите: "Нека ти бъде за осъждане!", сиреч подобно на Иуда Искариотски, да приема чрез причастието вечна адска участ. 

Много разчитам и се доверявам на вашето мнение и компетентност, защото сте архиерей именно в БПЦ-БП. А това е единствената канонична православна църква в България, в известен смисъл по-канонично изрядна даже и от Константинополската Патриаршия, заради ясното си и недвусмислено мнение по въпроса за връзката между римския папа и Антихриста, като и за това кой календар е най-правилен - Юлианския или Григорианския, с по-будна канонична съвест е нашата църква даже и от Руската Патриаршия, която в своите реакции понякога закъснява, та следва в тях изпреварващите я в благочестието наши владици, както се случи по въпроса с Критския Всеправославен събор например в злополучната за някои не чак толкова канонично изрядни Патриаршии, като Българската, но щастлива за най-чистото и канонически автентично Православие 2016 година.

Намирайки се под духовната власт и грижа на една толкова прославила се, на международно ниво при това, Патриаршия и нейните всечестни служители, аз съм искрено стреснат и угрижен за себе си и вече се приготвям мислено за ада и тъй като съм богословски "недипломиран", затова и абсолютно неук, с мнения осведомени на принципа "една баба каза", както и повечето ваши епархиоти, много суеверен и същевременно изключително убеден, че всяка дума на свещеника е боговдъхновена, особено като е облечен в шарени одежди, затова съм си купил и многофакторен крем против изгаряния и слънчеви очила, заедно с шапка с козирка и механична вентилаторна перка за в случай, че се озова право в ада (при това всеки момент това се очаква), където всички твърдят, че е много горещо. Неслучаен е именно изразът "адски горещо"!

Моля Ви, кажете ми Владико Високопреосвещени, има ли реална опасност за душата и тялото ми!? Смирено моля и за Вашето мнение, защото се обърках! Вчера съвсем случайно набрах, на принципа на произволна комбинация от клавиши, защото такъв човек няма как аз да познавам, па камоли мобилния му номер да имам - архимандрита и професор по литургика Авксентий Делипапазов от ПУ "Отец Паисий" и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". От дума на дума, като разбрах, че случайно съм попаднал на теолог и свещеник, аз му споделих мъката си. Отецът ме информира, че такова нещо - да те кълнат с причастие, е прецедент в цялата църковна история, че има само едно богослужебно последование от Византийската епоха, вече изгубено, в което чрез цитати от Псалми се проклинат врагове на Църквата, при това изключително еретици.

Моята молба е да разгледате въпроса и да помолите евентуално вашия свещ. Георги Фотакиев, който ме прокле с причастието,  при това два пъти, да си оттегли клетвата, като съм напълно съгласен, ако все пак настоява да съм проклет, да стоя мирно и чинно в храма, докато ме кълне с Псалмите. Честно казано, предпочитам "да ми скомнясат зъбите", "да ми окапе косата от темето", да ме бият по носа, както пише в Псалмите, които преди малко за пръв път отворих, отколкото да злоупотребяват цяла Вечност с мене сексуално дяволите в Пъклото, както е според народното поверие, което ми е много по-близко и познато от Писанията уви, както впрочем на болшинството ни владици и въобще клирици, по-силни  в геополитиката, патриотизма, омразата към друговерците и другородците, в каноните и в интуитивното благочестие!

Целувайки Архипастирската Ви десница, оставам Ваше в Христа духовно чедо!

П. П. Евентуално утре това писмо ще е в хартиен вид и ще има входящ номер.

5 коментара:

  1. Самата пасхална вечеря, известна по-късно като Тайната вечеря, е организирана от Иисус Христос за отбелязване на юдейския празник Пасха. Този празник е установен за възпоменание на освобождаването на евреите от египетско робство. По време на тази вечеря евреите символично са припомняли за събитията, описани в старозаветната книга Изход. Храната на тази вечеря е била точно определена: печено агне, горчиви треви, безквасен хляб и четири чаши вино, които се пиели в точно определени моменти. Друга задължителна част от вечерята е била ритуалното измиване на ръцете и пеенето на определени химни.

    Всичко това представлява старозаветната част на вечерята. След нейното приключване Спасителят е наредил едно тайнство, наречено св. Евхаристия. То принадлежи към новозаветната част на Тайната вечеря. Тогава, „като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лука 22:20).

    Пасхалната вечеря е започнала в присъствието на 12-те апостоли, но според думите на евангелист Йоан в един момент Юда Искариот излязъл. Това поражда въпросите: Кога си е отишъл Юда? В старозаветната или в новозаветната част, когато Иисус нарежда тайнството св. Евхаристия? Ял ли е от хляба, наречен от Иисус „Това е Моето тяло“? Пил ли е от новозаветната чаша, за която Иисус е казал: „Това е Моята кръв“?

    Отговор на тези въпроси можем да намерим в Евангелията. Първите три – на Матей, Марк и Лука, наречени синоптични – са много сходни, докато четвъртото – на св. евангелист Йоан, разказва за новозаветните събития по свой начин. Това е така, защото то е писано след първите три. В своето Евангелие св. Йоан Богослов е допълвал пропуснатото от първите трима евангелисти и е премълчавал за онова, за което те са разказали вече подробно.

    За пасхалната вечеря евангелистите Матей, Марк и Лука пишат сравнително накратко. Те описват само изобличаването на предателя и нареждането на тайнството Евхаристия, а за умиването нозете на апостолите, излизането на Юда и прощалните слова на Иисус нищо не казват. От тези Евангелия бихме заключили, че всичките апостоли са присъствали до края на пасхалната вечеря, след която са отишли на Елеонската планина. Там Юда се е отделил, отишъл е при първосвещениците, за да поведе стражата и да предаде Спасителя. От това следва, че Юда е присъствал, когато Иисус е нареждал тайнството св. Евхаристия и се е причастил с тялото и кръвта Му.Но така ли е наистина? Нека разгледаме и четвъртото Евангелие. В него св. Йоан Богослов пише за умиването на нозете на апостолите, след което Иисус им говори за добродетелното смирение и изобличава предателя, който бързо е излязъл.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Назад в блога, в отворено писмо до отец Йоанис Долмов, развивам и защитавам именно вашата теза, тук просто се шегувам и мимолетно ползвам по-разпространеното, макар невярно мнение.

      Изтриване
  2. За обвинението в предателство говорят и другите евангелисти. Защо и евангелист Йоан се спира отново на него? Защото първите трима евангелисти са пропуснали да споменат за излизането на предателя. Той ги допълва, като посочва и времето на неговото излизане. За нареждането на Евхаристията не говори нищо, защото за нея подробно са писали другите евангелисти. По-нататък евангелист Йоан предава прощалните слова на Иисус Христос към апостолите, като започва с думите: „Когато той (предателят) излезе, Иисус рече…“ (Иоан 13:31).

    Като съпоставим разказите на четиримата евангелисти, можем да обобщим следното: Юда е присъствал при умиването на нозете. След изобличаването му е излязъл веднага. На прощалната беседа не е присъствал.

    Евангелист Лука пише, че между апостолите е започнал спор за това кой от тях трябва да се смята за по-голям (22:24). Когато Иисус ги чул казал: „... а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник“ (Лука 22:26-27).

    Очевидно тези думи са изговорени, след като Иисус е умил нозете на апостолите. А то е станало след този спор между апостолите, защото след умиването на нозете този спор не е бил възможен заради урока по смирение, който Той им е дал.

    Този спор не би бил възможен и след нареждането на тайнството св. Евхаристия, защото това тайнство приравнява всички.

    Това означава, че нареждането на Евхаристията не е станало в началото на пасхалната вечеря преди умиването на нозете. Остава очевидното: тя е наредена след излизането на Юда.

    До този извод ни водят и следните факти:

    1. Думите на Спасителя „това правете за Мой спомен“. Такива думи се казват само на вярващите в Него, призвани да градят на земята Божията Църква. А Юда, в чието сърце е бил влязъл сатаната, вече не е бил член на апостолската Църква.

    2. Думите на Спасителя „онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Юда Симонов Искариот“ (Иоан 13:26). Очевидно е, че този разговор става по време на старозаветната част на пасхалната вечеря. Само там се топят и ядат залъци. Този залък е част от старозаветната ритуална част на пасхалната вечеря. Юда поема не Тялото Господне под формата на хляб, а обикновения хляб, приготвен според старозаветните изисквания за празника Пасха. Веднага след това предателят излиза. А това означава, че Юда  не е присъствал при установяването на тайнството св. Евхаристия.

    От всичко казано дотук следва, че редът на събитията, станали по време на пасхалната вечеря, е следният: спорът между апостолите за първенство, Иисус измива нозете им, наставлението на Спасителя по повод на този спор, изобличаването на предателя, излизането на Юда, установяването на тайнството св. Евхаристия и прощалната беседа на Иисус с апостолите.

    ОтговорИзтриване
  3. Демек, Светльо, Юда не е приел Св. Причастие, ръйш?

    ОтговорИзтриване
  4. ..."адски горещо". Ха-ха-ха, искрено се смях!

    ОтговорИзтриване