Кой спечели от българския саботаж на Крит? (Николаеви циркове)

Нова гръцка пощенска марка с лика на патр. Вартоломей

Кой спечели от българската история с Крит? Спечели Вартоломей. Какво спечели ли? Ореол на руско-путински мъченик и борец за модерност. А приживе паметник, пощенска марка с неговия лик и целувка пред строя от Римската папа. Сега Димитриос Архондонис - Вартоломей може да си направи една пощенска кутия до паметника точно и да си изпраща до там поздравителни писма сам-самичък на само-себе-си. Примерно:

"Ние Димитриос и ние Арнондонис, заедно с това и ние Вартоломей, родом духом и родом телом от село на Босфора и от село на остров Имврос, заедно с всичките си цариградски архонти /бел. с виртуален тост от Портос: на финалната официална вечеря обаче, кеф ни е да го подчертаем и съобщим, архонтът-българин на Цариградската патриаршия Иван Димитров Желев не е бил поканен/, поздравяваме сами себе си трикратно по случай целувките, които получихме от Римската папа по двете бузи на нашия образ, след като ние го целунахме пък него точно в средата на г..."

Е, не, това няма да го довърша последното, прекалено е даже и за мене, трябва да запазим все пак някакъв респект към старите хора!!

Кой още спечели? Спечели българският митрополит на Пловдив Николай. Спечели си славно име на пръв борец в синода срещу "гадния икуменизъм", спечели го завинаги. Славата му не може да подяде даже йером. Висарион/Димитрий, който заради "своята борба" в момента се намира в Германския манастир в България, изгонен от Света Гора от Вартоломей, заради отказа си да го поменава по време на света литургия на Атон, при все, че свещеноначалието там е вартоломеево.

А кой загуби? Във всеки случай БПЦ нищо не е загубила, колкото и да ни убеждават в противното професорите Калин Янакиев и "вуйчо" му Ваньо Желев. В изразената позиция чрез неотиване на събора, ние сме в нелоша и силна компания - на най-голямата Поместна Църква в момента - Руската и на втората по древност след Йерусалимската - Антиохийската... А дали спечели БПЦ? Не, нищо не е и спечелила, не слушайте за това пък лелите ни - Деса Пулиева и Велислава Дърева... В БПЦ спечели единствено Николай - евтина популярност, при това само в рамките на компанията на околосинодните хрантутници и натегачи, тъй нарицаеми от мене "свинодковци".

А кой можеше да загуби ли? Светото Православие. Защото, докато Николай играеше редовния си театър в Пловдив, организирайки по храмовете молебени "срещу идването на Антихриста чрез икуменизма" по време на сесиите на събора на о. Крит, други, на самия Крит, се погрижиха това да не се случи наистина... И те бяха митрополит Йеротей Влахос, Лимасолският митрополит Атанасий, Бачки Ириней, архиепископът на Атина Йероним... Те смело и открито, а малко по-плахо, но все пак и те - Черногорският сръбски митрополит Амфилохий Радович и Патриархът на Сърбия Ириней, оспориха формулировките, които Вартоломей почти беше вече "подпечатал" от името на всички. Архиепископ Йероним явно не се поблазни от вартоломеевите намеци и обещания да се разреши скоро въпросът с каноническата власт над северно-гръцките епархии между Фенер и Еладската Църква изцяло в полза на Атина... Няма защо да не отдадем и честта на Румънския Патриарх, който все-таки поряза Вартоломей в надеждата му, че ще ни тресне нова схизма на българите, заради етнофилетизъм за отмъщение, че не сме на събора му... Дори грузинските митрополити, които също не отидоха на събора, дадоха всичко от себе си, изпращайки в четири страници подробното си становище, обосновано догматически, защо не са там. Антиохийците пък в очите изобличиха Фенер за интриги и машинации с техните подписи и заявена от самото начало воля.

Неучастващите църкви имаха своето добро основание да не идат - страхът да не би отиването им да легитимира решения, против които са отначало. И е абсолютен факт, няма какво да се лъжем, че на предсъборните съвещания мненията им и възраженията - и против някои формулировки в документите, и против правилника на събора, не са били взети предвид - и на Грузия, и на Антиохия.

Това са фактите, а такива като митрополит Николай не са никакви герои, защото дордето хората заявяваха позиции, конфронтираха се и рискуваха, Николай Пловдивски играеше тука цирка си пред вътрешна публика и за домашна консумация..