Критската пролет и българската краставица

Свещеническият синод на Българската църква поиска отлагане на събора, а не отменянето му, този факт е сам по себе си достатъчен, за да обезсмисли 99% от ширналата се риторика и в двете посоки - и на яростно обидените приятели на Вселенския патриарх Вартоломей в България, задето БПЦ не участва в събора и на тези, противници на събора, които понастоящем ползват създалата се ситуация като повод да вменяват на БПЦ своите идеи "за света, вселената и всичко останало", злоупотребявайки с неразбориите около събора и българското неучастие в него.

Няма нито един официален документ, нито едно изказване на митрополит или на синод, според което събор не би трябвало да има въобще. Следователно твърдението, че позицията на четирите църкви, отказали да участват в събора на Крит, е формирана на базата на "зилотски възгледи", според които ерата на съборността е отдавна отминала, а днес живеем във време, в което от нас като християни се очаква просто да преповтаряме и да пазим наследството на древните събори кой както и колкото може, е изцяло спекулативно.

От отказа на БПЦ да участва във финалната фаза на събора на о. Крит не могат да се правят никакви генерализации на идеологическо ниво. Няма заявена и формулирана антисъборна доктрина, а опитите на остаряващите, но непредаващи се марксисти и постмарксисти като Велислава Дърева и Калин Янакиев да използват за пореден път църковна проблематика, за да върнат вниманието към любимата си тема - "за или против" Русия, Европа, Азия или Евразия, са абсолютна злоупотреба от тяхна страна.

Комсомолските секретари просто останаха без работа. Те нямат трибуна, нямат трудови колективи, които да "ограмотяват" политически, няма за тях щат и затова всеки се спасява както и където може, в случая в БПЦ. Те се опитват да разрешават собствената си лична драма за сметка на Църквата, да открият своя отговор за това какво през 1989 година в България се случи и защо с всичките си титли, докторантури и специализации и с целия си "трудов стаж" по "фабрики и канцеларии" като народни възпитатели и класови просветители, станаха изведнъж абсолютно излишни... 

Една част от тях бяха използвани за известно време, в началото на 90-те, за целите на "раздържавяването и деидеологизацията", след което бяха захвърлени самите те, заедно със системата, която разградиха и деконструираха.

И останаха без работа, останаха без занимание и без призвание, като малцина успяха да се уредят "на щат" или към фондации и организации със заглъхваща популярност и затихващи функции - "Отворено общество", "Америка за България", "Хелзинкски комитет", "Комитет за единство на православните народи", или из разни провинциални митрополии за по 300, 400 лв. заплата, според руслото, в което си избраха да останат. И моментално се разделиха и групираха на антокомунисти или соцносталгисти, на русофоби и русофили/мани, на евроталантици или евразийци, докато по-хитрите и оправните от тях отебаха идеологията и се присламчиха към местни общини и евро-програми, целият стар варненски номенклатурен курвор например това "работи" от десетилетия.

Пък Велислава Дърева и Калин Янакиев се "спасиха" в Църквата. И са щастливи един с друг - сега в полемики и противостоене осмислят взаимно битието си. Те спорят, те воюват, те се вълнуват, те 'творят". 

Обърнете се назад за десетилетие поне и ми покажете и един случай, в който "интелектуалния и богословски ресурс" на БПЦ да е бил впрегнат в работа или в дебат по научен или общоцърковен проблем, изключая този за религиозното образование през 2007 година, който бързо беше опорочен. Няма такъв. Темите са само "политика и геополитика" - кой какво е казал, направил, намекнал и какво отношение има това към вечния спор "за или против" Русия, Гърция, комунизма, икуменизма, демокрацията, отвореното общество или Китай. Тези теми са "краставицата", до която те неминуемо стигат рано или късно. Калин Янакиев ще започне с философия, ще мине през социология и теология и ще стигне до краставицата, Велислава Дърева ще започне с публицистика, ще спомене политика, ще се разходи из историята и политологията и накрая също ще се надене на краставицата... А богословските кръжоци в БПЦ пригласят или на единия, или на другия - според вкус и избор... 

...Днес това е модерно, днес онзи, който иска внимание и публика, говори и преговаря именно това. Публиката им са няколко хиляди души самo "онлайн", но какво от туй?! Кой от тях, като партиен секретар навремето, можеше и да мечтае за толкова слушатели?! Говориха преди вечер на аудитория от по двадесет-тридесет души, събрани насила след края на работния ден и полуспящи, а днес ги слушат от сутринта съвсем доброволно, защото нямат какво друго да правят, цели тълпи с безделници.

Ах, какъв само ресурс бе впрегнат във вечния спор "за краставицата", използвайки като повод събора на Крит!! Богослови се хванаха за гушите, попове и владици за брадите... И почти целият ни Зографски манастир от Атон (тези, които не са на интензивно лечение с психотропни лекарства) се домъкна в България, за да се включи в боя за краставицата.

А през това време, разказват ми бивши послушници и харизани на Атон, група от десетина рускоговорящи украинци и молдованци, която непрекъснато расте, са на път да превземат Зографския славяно-български манастир. При бездействието и мълчаливата подкрепа на единия от епитропите - Гавриил, са обърнали манастирската трапезария на кръчма, самите те изгонени от руския манастир и скитовете или напуснали ги, защото нямало "вино на корем"... А българските атонски монаси, за които, макар и с много уговорки, може да се каже, че са "с всичкия си акъл", са из Нашенско, чакайки следващия повод да се сбият и те за краставицата - тъй де, откъде-накъде пък само Дърева и Калин "ще ги дават по сайтовете".

Спокойно бе, нека всичко пропадне и иде по дяволите - манастири, митрополии, академии и факултети, патриаршия и синод! Няма страшно, след около 7 години Вартоломей се кани пак да свиква събор, следователно вашето не се губи, пак ще си мерите публично краставиците.