Образ с две сегашни подобия (патриархът с пурпурните сандали)

На снимката тук виждате "Побратимa" на златния "Ролекс" на владишката китка  - много по-скъпият "Вешерон-Константин" с инкрустирания специфичен знак на "клуба" им за окултни глупости и тъпотии, претендиращи за всемирно внимание и преклонение - малтийският масонски  кръст.

автор: Таня Мускетарката

Михаил Керуларий е роден в Константинопол през 1000 г. в благородна фамилия. За първи неговото име се споменава в хрониките във връзка със заговора против император Михаил Пафлагон. 

Михаил Керуларий е водачът на този заговор, заедно с Йоан Макремволит, съпруг на сестра му. Заговорът обаче е разкрит и участниците в него са изпратени на заточение и имуществото им конфискувано в полза на държавата. Целта на този заговор е била да се свали император Михаил Пафлагон и на престола да се възкачи Керуларий. 

Михаил Керуларий е бил принуден да се замонаши, но никога не забравя своята мечта за властта и короната. Той е върнат от заточение след смъртта на имп. Михаил Пафлагон от неговия наследник Михаил Калафат. Новият император бързо започнал да съжалява за милостта, която е проявил спрямо Михаил Керуларий. Макар и последният да е стоял настрана от двореца, той участвал много дейно в интригите. След около няколко месеца се състоял поредният дворцов преврат и на престола се възкачва Константин Мономах. Също бивш заточеник като Керуларий, новият император го назначава като свой съветник, за кратко време монахът му става най-доверен и близък сътрудник, неговото alter ego. 

И така, когато патриарх Алексий починал, Керуларий станал патриарх. Според злата мълва той подкупил избирателите. Видяхме в предишни публикации, че папа Лъв Девети е намирал някакъв недостатък в избирането му на патриаршеската катедра в Константинопол и го обвинявал в неспазване на последователността и на сроковете между отделните посвещения, даже го нарича "неофит" (новоначален християнин) - така е наречен именно в папската була за отлъчването на Михаил, поставена на престола на "Света София". 

Промеждутъкът от смъртта на патриарх Алексий до интронизацията на новия патриарх Михаил е един месец. И така през 1043 година във Византия има нов патриарх. През първите години като патриарх, Михаил оказва ценна подкрепа на имп. Константин Мономах особено при въстанието на Лъв Торникий. И след това човешките и Божиите работи били предадени в едни единствени ръце - ръцете на патриарха. И той започнал да се разпорежда с тях, както намери за добре. Първата му работа е била да изчисти имената на неудобните нему хора и започнал с известния богослов, философ и най-вече светия  - Теодор Студит и да почисти диптисите от имената на папите. В една анонимна хроника пише така:

"Новият патриарх Михаил Керуларий, веднага след качването си на катедрата, задраскал името на папата от диптисите на Константинополската църква и направил това под предлог спора за безквасния хляб. На страната на Михаил били Българският архиепископ Лъв и най-знатните лица от Църквата. Влязъл в конфликт и с игумена на Студийския манастир Мерментул, като зачеркнал името на св. Теодор Студит от имената, които се провъзгласяват в църковните молитви. Но игуменът Мерментул не оставил така нещата, а се обърнал с жалба към императора. Резултатът от жалбата бил, че името на Теодор Студит започнало гръмко да бъде провъзгласявано от самия патриарх при богослужение." 

В предишните материали, когато разгледахме как е станала Схизмата и какви били последиците и причините за нея, видяхме основните черти на характера на патриарх Михаил, а именно надменност и злопаметност. За тези му черти говори  и съвременника му Михаил Псел: 

"Да предположим, че някой го бутнел в тълпата, бидейки още десетгодишно момче, така се разсърдвал и проявявал своето злопаметство, че всеки ден, като виждал този човек, му напомнял за постъпката и нямал никакво снизхождение към него, нито кротост. Онзи молел за прошка, като казвал, че е минало много време от това дребно нарушение, че е нямал лош умисъл, но всичко това само разпалвало още повече неговия гняв. Той никога и с никого не се е държал кротко. Сърдел се на мнозина, че преди 40 години, минавайки по улицата или по пътя, не го били поздравили. Ако бил пък някой от клира, такъв бил отстраняван от всички храмове сетне - все едно бил извършил нещо против закона. Ако принадлежал към синклита, обвинявал го в противозаконни действия и всеки път, когато виждал императора, го молел да накаже този човек и да го изключи от членовете на сената. Такова бреме бил за тези той, против които изпитвал злоба. И не обичал никого, защото едни ненавиждал, а други преследвал."

Той не бил просветен човек, не се интересувал от философия, реторика, не четял божествените произведения, не отварял книга, не познавал догматите, не знаел на какво да се покланя; никой не го бил виждал да чете съборните послания и постановленията на отците на Църквата, вместо това той се занимавал с астрология и алхимия, прекарвайки си времето с двама монаси - Йоан и Никита, които били чисти шарлатани и "пророчицата" Доситея, това била неговата свита, която го съпровождала навсякъде. 

След 1054 година, след разрива между Изтока и Запада и настъпилото гонение на латиняните, патриархът става противник на императорската власт. На престола се изреждат Константин Мономах, Исак Комнин, който конфискува църковно имущество и тогава патриархът се обръща към него с думите: 

"Тебе фурно, аз съм те градил, аз ще те разруша!"

През това време вече Михаил Керуларий носи и пурпурни обувки, като истински господар и самодържец. Хрониките пишат за поредния опит за преврат, в който участие е взел и патриарха. От тази хроника на Скилица-Кедрин научаваме две неща - че Михаил Керуларий е бил ръководител на преврата и даже заместил императора на престола за кратко време:

"Патриархът не отстъпваше по гордост на император Исак Комнин, но искаше да му заповядва и ако понякога не получаваше просимото, му досаждаше, шантажираше или забраняваше, а накрая го заплашваше, че както му е дал царството, така и ще му го отнеме." 

Може би той е искал да се качи на престола на императора и да сложи короната на главата си. Само че, волята на съдбата била друга. В навечерието на Архангеловден 1055 година патриарх Михаил бил арестуван от отряда на варягите и качен на едно муле, бил пратен на морския бряг близо до двореца Влахерна, както той, така и цялата му злощастна фамилия, били качени на лодки и изпратени на остров Проконес и от там на остров Имврос (откъдето е родом впрочем /от селата на острова по-точно/ и сегашният "вселенски" патриарх Вартоломей, което според мене е знаменателно и даже мога да измисля неприличен виц по тоя повод, но ще се въздържа от уважение към авторката - Св. Ангелов). 

Съдебният процес бил насрочен да се проведе в област Тракия, а обвиненията срещу него били следните: 1. ерес и нечестие; 2. убийство; 3. светотатство; 4. тирания; 5. безразличие. Под ерес се разбирало привързаността към двамата хиоски монаси Йоан и Никита, заедно с тяхната "пророчица" и заниманията му с алхимия и астрология. Под тирания - незаконното заграбване на власт. Под убийство се разбирало участието на патриарха в заговорите. Под светотатство се разбира разрушаването на храмът на Свети Андрей, на чието място е искал да построи нов храм в Константинопол, безразличието било нарушаването на неприкосновеността на погребални места. 

И на 21 януари 1056 година, на път за съдебния процес, патриарх Михаил предал душата си на Господ... Амин.