Пак чета (Вожде, Главев, я си гле'й работата!)

"Дед мой, он был Командир Красной армии, / Сделал на память Берлин сорок пятого, / Века ушедшего Воспоминания..." (Любэ из "Давай за")

по повод текста на поп Божидар Главев "Православната ООН"

Вместо да вземе да си подравни брадата или да заведе жена си в козметичен салон, та да спрат да плашат децата в храма батюшка Божидар и матюшка Десислава, за да свъртят някаква що-годе нормална енорийска общност, Главев реши, че е време да обедини "критиците на събора". И се опита да направи ловката подмяна - критиката към този събор да я предифинира в критика към съборността изобщо.

Мантрата, която Главев предлага, е същата, която избра да повтаря и Андрей Романов - искаме ли "съборност", да четем постановленията на отминалите седем вселенски събора. Да се правят събори днес само изглеждало било като съборност, а всъщност никаква съборност не било, ами чисто и просто "дяволска работа", лукава гръчко-византийска уловка.

Добре, ще приемем, че е така - няма да има вече събори, ами ако искаме да се ориентираме в съвременността и в нейните проблеми, ще четем, препрочитаме и прилагаме решенията на отминалите събори.

ОК

Кой обаче ще го прави? Кой ще интерпретира и актуализира? Щото тия канони са на по 1000 и кусур години, според някои от тях и Българска Патриаршия не би трябвало да има, според други, ако отсъстваш три поредни пъти от неделна света литургия, без основателна причина или присъстваш, но без да си под запрещение от духовник, не се причастиш, трябва да бъдеш отлъчван от Църквата!... Е, как кой бе?! Кандидатът за казак Романов и попът от плажа Божидар ще тумачат (тълкуват). Понякога, в съвсем редки случаи, може и попадията на Божидар - Десислава, като пусне достатъчно дълги и рошави мустаки. Съборност ли е туй бе, уважаеми? Ами не, чисто и просто си е сектантщина.

Това, което изглеждаше като секта и действаше като секта - БПЦ с днешното си (формално и неформално ръководство), започва да се сдобива и с една специфично сектантска доктринална, вероучителна структура - синод, вместо събор и владишка клика, вместо синод, както и псевдохаризматици като Главев и Романов, вместо богословие. И едва ли е случайно, че активните черкуващи се и водещи реален религиозно-църковен живот в диоцеза на БПЦ - официалното, според конституционния член 13-и, вероизповедание в страната, живеещи църковно и "по православному", не само не са повече, но понякога и много по-малко на брой от тези при съботяните, йеховистите и мормоните.

* * *

Започна се с упорития отказ на светия синод, вече почти десетилетие след 2008 година, да организира следващ поместен, български църковно-народен събор. В началото митр. Гавриил Ловчански гузно обещаваше за всяка следваща поред година, че "събор ще има", после спря да коментира по този въпрос каквото и да било - от гузната уклончивост, знаем добре, до арогантното мълчание крачката е една, а следващата крачка е до агресивната патетика - чакаме. Гаврииле, дядо, хайде, кога ще ни обявиш за еретици и ще изискаш за нас анатеми или епитимии, задето искаме събор?!

За да си против събора на о. Крит като "всеправославен, велик и свят", ти Гаврииле, имаш своето "преписано оправдание" - имало опасност да се превърне в "осми-вълчи" събор, да интронизира във Вселенската Църква Антихриста. А събор на йерархията и народа в границите на БПЦ с какво ти пречи? Што ти смета бре?! Кому мешаеют? Разумеется тобою!

Функциите на църковно-народния събор в България ги иззе изцяло свещеническият синод, по-точно част от него на практика - останалата част гласува, каквото първата част решава. А по дефиниция БПЦ, като част или по-точно поместно изпълнение на Христовата съборна и вселенска православна църква, трябва да се управлява от събора си. А съборът възлага на действащия към дадения момент свещенически синод и патриарха да изпълняват задачите, целите и приоритетите, поставени от него за определени срокове, като сроковете се подразбира, че са в интервала между два събора. 

Ако ще си говорим на "политически език", значи това, което свещеническият синод и патриарх правят, отказвайки да организират и свикат събор, е същото, като в една Парламентарна Република народното събрание (парламент) да бъде разпуснато, след като избере правителство или президент (в случай, че президентската длъжност е изборна от парламента) и функциите му да поеме изцяло избраният от него премиер (или министерски съвет) или президент (в други случаи армията, полицията или официалната църква, като при клерикализма), а практически чрез всички тях - олигархията. Това е несравнимо и с царски абсолютизъм, защото дори тогава има един "на топа на устата" - царят, докато в случая имаме невидимо задкулисие и колективна и безлична "отговорност", т.е. лична безотговорност.

В една президентска република дори, където на президента са дадени извънредно големи правомощия, има процедури за импийчмънт - неговото отзоваване. Но в една парламентарна република, ако парламентът бъде блокиран в работата си или направо разпуснат, такава процедура няма. Настъпва абсолютна диктатура - парламентът е употребен да легитимира и "освети" навеки властта на диктатора (и мафиите зад него) и след като "си е свършил работата", е унищожен. В такъв случай единственият начин да се възстановят демократичните и правови устои в обществото е или вътрешна Революция, или външна инвазия. Първото може и да не се случи, защото един умел Диктатор всякога ще намери механизми, за да го предотврати овреме, но второто е неизбежно рано или късно, защото един такъв Октопод има навика да "расте и да се разширява", тъй че, все някога ще простре престъпните си пипала и към чужди държави и общества.

На практика в БПЦ, чрез послушния нему патриарх и покорните повечето нему, заради страх или от интерес, останали членове на свещеническия синод, митрополит Николай установи в Църквата диктатура и тирания, аналогична на описаната политическа. И в момента, по отношение на Събора на Крит, нищо по-различно не се случва. След като митр. Николай и кликата му старци подмениха църковността с владишка хунта, тази "църковна" хунта сега трябва да се огради от съборната (всеправославна) църковност всячески... Така само можем и да си обясним отказа на българите да участват, ако не в събора, то поне в съвместната литургия, за която Вартоломей ни кани - те умишлено провокират схизма. И както хунтата в синода "тълкува, решава и определя" проблемите на БПЦ без събор и вместо събор, то така сега, вместо събори, богословски комисии от факултети и академии, ами "харизматици" като Главев и Романов ще подменят и съборното начало - те ще ни ръководят в това как "съборно" да живеем, според "седемте събора" - те: перманентният двуглав (и празноглав) "осми несвършващ събор". И ако според някои светци и църковни пророци "Осмият Вселенски Събор" ще е събитието-предверие към ада, като "вълчи и антихристов", то техният 7 1/2 "постоянен" е съборът на чакалите - самият ад.