"Хвала, Маjсторе!" (Войслав Шешел към Йосип Тито, с което му напомнял, докато той му връчвал дипломата за юрист, че Тито е по образование и професия всъщност бравар и си "спечелил" с това няколко години югославски комунистически затвор)
Етнофилетизмът, Майсторе, е една измислена ерес...
А що ти викам на Твое Светейшество, Блажения Патриарх на Православната Икумена, "майстор" ли?... Викам ти майстор, щото не ти знам името, ама като ти гледам... "майсторлъка"...
А що ти викам на Твое Светейшество, Блажения Патриарх на Православната Икумена, "майстор" ли?... Викам ти майстор, щото не ти знам името, ама като ти гледам... "майсторлъка"...
Шега бе, шега! Всъщност ти знам името - ти си Димитриос Архондонис, по славянски Димата. Баща ти е бил майстор (бръснар), майстор си и ти - масон...
Та, слушай сега мене, Майсторе, етнофилетизмът, дето предшествениците ти във Фенер го измислиха през 19 в., не е и не може да бъде никаква ерес. Христос Янарас не го слушай, дето даже направлението й на тая измислена "ерес" определи - еклесиологична ерес. Мнозина, по-умни и даровити богослови и от него дори, за паница леща ще се объркат още повече и още по-големи глупости ще наприказват "за слава и за пари".
Църквата в същината си е Евхаристийната трапеза, събрана от Православния епископ в дадено населено място - население (поселение) и всяка Поместна Църква (епархия) е в себе си Съборна и Вселенска - защото в дадено селение изпълнява пълнотата на Църквата, каквато е тя на всяко място - във все/всяко селение, затова и Църквата беше Вселенска даже във времето, в което се състоеше само от 12 души в една Йерусалимска горница... Да, ела ни виж и тука във Варна - българи, гърци, руснаци, арменци, турци, гагаузи, цигани, копанари, че даже и евреи, как се причастяваме от Една Чаша, всички заедно "на едно място", приемаме (и част от Него ставаме) Един и Същи Христос, при това Целия Христос...
Та каква Съборна Църква ще възкресяваш или поправяш ти, "Майсторе на Църквата", със съборите си - пленуми и парламенти, след като тя е вече отдавна факт?
Или ти може би искаш да ни кажеш, че без тебе нашият Христос е непълен? Точно както и средновековната богословска и еклесиологична концепция на папизма гласи - без да се поклонят на папата и признаят абсолютната му власт, в пълно послушание, християните, които се причастяват от Светия Потир, се били причастявали с "мъртъв", с неговорещ и недействен, с "половин Христос"... О, извинявай папо, от селото на о. Имврос, че не те познах!
Но да се върнем на темата си основна...
Та искам да ти кажа, Майсторе, че тази Църква, за която сега говорим, няма нужда, сама по себе си, ни от папи, ни от цезари и василевси, нито от султани и от митрополити и патриарси, ни от партийните ти събори. Тя, Църквата на това си първично и автентично ниво, не може да бъде обвинена (или да й бъде приписан) ни етнофилетизъм, ни етнофобия. Стига й Епископът с презвитериона, дяконите и народа Божий, събрани от Дух Светий в света литургия за Божествена евхаристия. Та, ако нашата реална (тук и сега) Църква Божия в Христос Иисус няма нужда от тебе значи, то колко по-малко се нуждае следователно от събора ти, който искаш сега да превърнеш даже в световен църковен парламент с мандат от 7 или 10 години?
Но я ми кажи ти, Майсторе, къде се корени всъщност в основата си идейно етнофилетизмът? Не е ли, според калфите и чираците ти, именно в смесването на чисто църковен (еклисиологичен) и социално-политически етос? Нали?... Е, тогава я ми кажи ти, който ще "възкресяваш" Апостолския характер на Църквата срещу ужасните "етнофилетисти", от къде черпиш легитимност за собствения си патриархат? От Апостолите ли? Не, твоята катедра в Цариград, със статут и достойноство на Патриаршия, съществува по волята на един римски езически император - Константин Велики... В Рим, в Антиохия, в Александрия, в Йерусалим са проповядвали по един или по няколко от тях - Първоапостолите, та се основали там катедрите на епископите им, даже и във Варна (Одесос) е имало Първоапостол, но я ми кажи в селото ти Византион кога Първоапостоли са идвали?
Та ти, значи, бръснарски сине, дето от едно село се премести в друго, нас обвиняваш в етнофилетизъм, в смесване на свято и профанно, на временно и вечно? Чакай, чакай малко!
Майсторе, Църквата не е Конфедерация (още по-малко Федерация), както ти пеят сега на ухо в Крит калфите и чираците ти. Най-малко пък еснафска задруга, в каквато сте на път в Крит да я обърнете вие - ковачите и шивачите на нови канони и догмати... Понякога, съвсем рядко, Църквата е действала на конфедеративен принцип - възползвала се е от структурите и възможностите, предлагани й от светската власт за времето на византийските императори, за да разреши всеобщи (на всички Поместни Църкви в Православната Вселена) проблеми на Вселенски Събори. Но нито вследствие от това се е превръщала във Федерация, нито е оставала да живее на конфедеративен принцип постоянно.
Но тия временни епизоди ти днеска се опитваш да ползваш двуяко - от една страна се опитваш да влезеш в ролята на източен папа от римски тип, от друга на византийски Пантократор - ти искаш да събираш на място, избирано от тебе и във време, избирано пак от тебе, Църквата, за да я управляваш - нарече я Конфедерация, а сега се опитваш да я обърнеш и на Федерация. От друга страна укоряваш нас, задето в нашите държави функционираме като поместни и локални църкви на федеративен принцип - имаме свещенически синоди и патриарси в столиците на държавите си, които администрират и направляват нашия социален и канонически общ живот като сдружени общини и от наше име осъществяват връзката с местните светски власти... Ти наричаш нашата връзка с националните ни правителства и власти, която неминуемо се свързва с общ език, история и култура, етнофилетизъм... А твоето, Майсторе, какво е? Не е ли папо-цезаризъм (и цезаро-папизъм, духовни "наследнико" на Палеолозите)? И не е ли ерес еклесиологична твоето от същия порядък и характер?
Църквата (семейството на православните църкви) винаги е ползвала предоставящите й се възможности за проповед и мисия в обществата, където се намира. Части от това семейство, обособени и сдружени на езиков, исторически и социален (в нашия век на национален) принцип, създават структури, с които да влизат в диалог и комуникация с обществата и политическите им водачи. Това е реалността. Съжалявам, че тя не се вписва в кабинетните изследвания на хранените ти богослови като Янарас и Зизиулас, но не се вписва. За да построим храм или да го реставрираме, ние имаме нужда от разрешение от местната община, за да работим в помощ и служба на болни, недъгави, стари и немощни, ние се нуждаем от легитимацията на държавните институции и власти, обстоятелствата и реалността ни поставят във връзка и известна зависимост от тях и това не е ерес, а наложила се от столетия практика - добра или лоша, тя е факт.
И не църквите ни са измислили националната държава, просто са продължили да функционират и в условията на национална държавност. И да, бесовете на национализма може да обикалят около храма, да се опитват понякога и да влязат в него, но ще рискуваме с тях, защото другото, което ти ни предлагаш - да те интронизираме тебе като Папа и Василевс, още по-малко ни се нрави. Срещу нашите местни тирани ние можем да говорим и действаме, защото, слава Богу, на всеки четири години има политически избори, но срещу тебе и твоята пожизнена власт и "зидаро-масонската ти задруга" с какви механизми бихме разполагали!?
Тъй че, моля ти се, целувай се с папи и султани, но нас не закачай, защото не славяните се нуждаят от тебе, а ти от тях, за да не си останеш накрая "папа на половин квартал истанбулски манафи"...
Просияй с благочестие и тогава, знаеш ли, ще дойдем да ти се поклоним и без да го искаш, ще се съберем край тебе и без да ни викаш, молейки или заплашвайки.
Та искам да ти кажа, Майсторе, че тази Църква, за която сега говорим, няма нужда, сама по себе си, ни от папи, ни от цезари и василевси, нито от султани и от митрополити и патриарси, ни от партийните ти събори. Тя, Църквата на това си първично и автентично ниво, не може да бъде обвинена (или да й бъде приписан) ни етнофилетизъм, ни етнофобия. Стига й Епископът с презвитериона, дяконите и народа Божий, събрани от Дух Светий в света литургия за Божествена евхаристия. Та, ако нашата реална (тук и сега) Църква Божия в Христос Иисус няма нужда от тебе значи, то колко по-малко се нуждае следователно от събора ти, който искаш сега да превърнеш даже в световен църковен парламент с мандат от 7 или 10 години?
Но я ми кажи ти, Майсторе, къде се корени всъщност в основата си идейно етнофилетизмът? Не е ли, според калфите и чираците ти, именно в смесването на чисто църковен (еклисиологичен) и социално-политически етос? Нали?... Е, тогава я ми кажи ти, който ще "възкресяваш" Апостолския характер на Църквата срещу ужасните "етнофилетисти", от къде черпиш легитимност за собствения си патриархат? От Апостолите ли? Не, твоята катедра в Цариград, със статут и достойноство на Патриаршия, съществува по волята на един римски езически император - Константин Велики... В Рим, в Антиохия, в Александрия, в Йерусалим са проповядвали по един или по няколко от тях - Първоапостолите, та се основали там катедрите на епископите им, даже и във Варна (Одесос) е имало Първоапостол, но я ми кажи в селото ти Византион кога Първоапостоли са идвали?
Та ти, значи, бръснарски сине, дето от едно село се премести в друго, нас обвиняваш в етнофилетизъм, в смесване на свято и профанно, на временно и вечно? Чакай, чакай малко!
Майсторе, Църквата не е Конфедерация (още по-малко Федерация), както ти пеят сега на ухо в Крит калфите и чираците ти. Най-малко пък еснафска задруга, в каквато сте на път в Крит да я обърнете вие - ковачите и шивачите на нови канони и догмати... Понякога, съвсем рядко, Църквата е действала на конфедеративен принцип - възползвала се е от структурите и възможностите, предлагани й от светската власт за времето на византийските императори, за да разреши всеобщи (на всички Поместни Църкви в Православната Вселена) проблеми на Вселенски Събори. Но нито вследствие от това се е превръщала във Федерация, нито е оставала да живее на конфедеративен принцип постоянно.
Но тия временни епизоди ти днеска се опитваш да ползваш двуяко - от една страна се опитваш да влезеш в ролята на източен папа от римски тип, от друга на византийски Пантократор - ти искаш да събираш на място, избирано от тебе и във време, избирано пак от тебе, Църквата, за да я управляваш - нарече я Конфедерация, а сега се опитваш да я обърнеш и на Федерация. От друга страна укоряваш нас, задето в нашите държави функционираме като поместни и локални църкви на федеративен принцип - имаме свещенически синоди и патриарси в столиците на държавите си, които администрират и направляват нашия социален и канонически общ живот като сдружени общини и от наше име осъществяват връзката с местните светски власти... Ти наричаш нашата връзка с националните ни правителства и власти, която неминуемо се свързва с общ език, история и култура, етнофилетизъм... А твоето, Майсторе, какво е? Не е ли папо-цезаризъм (и цезаро-папизъм, духовни "наследнико" на Палеолозите)? И не е ли ерес еклесиологична твоето от същия порядък и характер?
Църквата (семейството на православните църкви) винаги е ползвала предоставящите й се възможности за проповед и мисия в обществата, където се намира. Части от това семейство, обособени и сдружени на езиков, исторически и социален (в нашия век на национален) принцип, създават структури, с които да влизат в диалог и комуникация с обществата и политическите им водачи. Това е реалността. Съжалявам, че тя не се вписва в кабинетните изследвания на хранените ти богослови като Янарас и Зизиулас, но не се вписва. За да построим храм или да го реставрираме, ние имаме нужда от разрешение от местната община, за да работим в помощ и служба на болни, недъгави, стари и немощни, ние се нуждаем от легитимацията на държавните институции и власти, обстоятелствата и реалността ни поставят във връзка и известна зависимост от тях и това не е ерес, а наложила се от столетия практика - добра или лоша, тя е факт.
И не църквите ни са измислили националната държава, просто са продължили да функционират и в условията на национална държавност. И да, бесовете на национализма може да обикалят около храма, да се опитват понякога и да влязат в него, но ще рискуваме с тях, защото другото, което ти ни предлагаш - да те интронизираме тебе като Папа и Василевс, още по-малко ни се нрави. Срещу нашите местни тирани ние можем да говорим и действаме, защото, слава Богу, на всеки четири години има политически избори, но срещу тебе и твоята пожизнена власт и "зидаро-масонската ти задруга" с какви механизми бихме разполагали!?
Тъй че, моля ти се, целувай се с папи и султани, но нас не закачай, защото не славяните се нуждаят от тебе, а ти от тях, за да не си останеш накрая "папа на половин квартал истанбулски манафи"...
Просияй с благочестие и тогава, знаеш ли, ще дойдем да ти се поклоним и без да го искаш, ще се съберем край тебе и без да ни викаш, молейки или заплашвайки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар