Защо именно патр. Вартоломей събори Събора си

Мечтата на Димитриос Архондонис - Вартоломей няма да стане реалност - той няма да бъде първият цариградски патриарх, който от много векове насам ще успее да обедини православния свят под своята духовна сянка и евентуално власт, подобно на древните константинополски патриарси. Вартоломей няма и да успее да възстанови добрите отношения между Ватикана и Църквите на Изтока под своя жезъл... Но все пак може и да успее да остане в историята - като истанбулския патриарх, който е донесъл нова велика схизма в Православния свят, защото се е опитал да прехвърли вината и отговорността за неуспехите си от себе си върху някой друг - от своята некадърност като църковник и дипломат, върху една цяла огромна Поместна Църква - Руската и приятелите й. 

А във войната с руснаците Вартоломей бе пръв, въобразил си, че ще се надцаква с действаща Империя. Решението, безпрецедентно в православната история впрочем - вместо да гласуват всички епископи, да гласуват само предстоятелите на Поместните Църкви, на принципа - "една църква = един глас" беше срещу "руското влияние", тъй като огромното число на събора от епископи би било именно съставено от руснаци... За тържествата по руското честване на Атон, с участието на самите руски Патриарх и Президент, Вартоломей демонстративно не участва, след всички отстъпки и компромиси, които от своя страна руснаците също направиха... И реакциите на Фенер сега са русофобски - опитите да се представят като жертва на руската подмолност, докато обединяват "гърчеещите се църкви" против Москва. "Патриархът" на един Истанбулски квартал и условен предстоятел на няколко епархии в Северна Гърция "обяснява", чрез аверите си сега, че в негово лице е извършено покушение над съборността на православието от Москва и "сателитите й"!

От начина, по който с готовност взеха да пригласят приятелите и хранениците на Вартоломей в България на тезата му, че Москва е виновна за всичко, което се случва около Събора в Крит, се вижда, че за някои поне Вартоломей е уцелил "вярната струна", че в едно поне ще успее - все пак може би ще остане в историята, ако е достатъчно упорит. Ще се увековечи с глупостта си.

Вартоломей отдавна съумя да направи и нещо почти невъзможно в страна, в която на богат или известен човек и гъз се дава, не само най-милото - съумя да настрои множество българи против себе си и затова не са му виновни руснаците. За да се хареса на митрополитите на Еладската Църква в Северна Гърция, чиито епархии Цариградската Патриаршия държи на тънък конец, Вартоломей се държа арогантно при посещението си в България наскоро. И не, че подцени нас, ами надцени себе си, защото нашите "нотабили" наистина разбират само от камшик и сопа, но Вартоломей не си премери добре камшика и сопата, тъй че те впоследствие се обърнаха срещу него. Докато Вартоломей съвсем по цигански се опитваше да раздава сметкаджийската си "справедливост" в името на северногръцките епархии, изисквайки от нас едни откраднати неща оттам, ние, още по-циганската, отказвахме да ги връщаме и го обвинихме публично в очите в какво ли не... Да, ние смели и мъжествени ставаме едва когато някой поиска от нас да платим сметката си - "Кръв повръщам, пари не връщам!", но това е друга тема.

Много по-лесно всичко щеше да мине и премине тогава, ако Вартоломей не беше замесвал българите и призраците им из Гръчко от Втората Световна война в борбата си с Атинския Архиепископ Йероним за любовта на северно-гръцките митрополити, много по-лесно всичко би минало и отминало, ако в българския свети синод имахме истински църковни дипломати, а не лумпени, които едничкото, що успяха да измислят, беше да му организират улично поругание на Вартоломей, но... Можеш ли разбра душата на Балканеца, както казваше татко - "Ти му викаш "Байо Иване", а то ти вика "Х...я ми хвани!"

И като за да усложни докрай нещата, появи се тогава, ако не помните, проф. Калин Янакиев и като дете-идиотче, открило на баба си хвърчилото, скочи от къщния комин, та полетя. Калин видя призрака на Москва във всичкото това. Калин "видя" и митр. Иларион Алфеев, който обикалял из България, паралелно с Вартоломей, за да му постила по пътя динени кори... Той Калин редовно се буди от дуета на игумен Филип Василцев и митр. Иларион Алфеев среднощ, "чувайки" ги как му се подиграват, задето не му позволиха да си прави из Руската църква в София преди години каквото си ще, но то е пак друга тема...

На нас темата ни сега е Димата Архондонис - Вартоломей, а не Калинката Янакиев и Горанката Благоев нали? И тезата ни в момента е, че Вартоломей не иска събор, затова и събор няма да има. По-точно казано, Вартоломей иска нещо, което с много уговорки и доста снизходителност може да се нарече православен църковен събор, но той настоява до кръв да бъде все пак именуван "велик и свят". 

Вартоломей не иска събор с реални и текущи проблеми на дневен ред, няма намерение да възстановява никакъв "древен съборен ритъм". Вартоломей иска един "събор", на който да поставим "на хартия" едно богословско мнение, да го легализираме църковно и канонически, да го официализираме - че все-таки и римската църква, и протестантските общности са църкви в православния смисъл на думата, ако не изцяло, то поне в огромна степен. И следващото, което Вартоломей иска, е да се направи практическа крачка в това направление - да си признаем взаимно на първо време поне едно от светите тайнства - венчанието... 

Последното е абсурдно и е пълна профанизация, псевдо-евхаристийска, на древната практика при възстановено общение след Разкол на Поместни Църкви да се признават взаимно извършените за времето на разкола тайнства. Първо, защото този Разкол с Рим не е отминал и второ, защото преодоляването му няма как да стане "чрез тайнството", ами първо е помирението и взаимното изправление и после общото тайнство, било кръщение, било причастие или хиротония и венчание. 

Това е и съвсем неправославно като подход - да се "документира" в такава степен "живия живот", съвсем "по латинянски" в лошия смисъл на думата. Друг път ще пишем повече и за това, че тия стъпки и намерения се явяват също идеологизация на проблема... Защото много преди Вартоломей да превърне въпроса в "знаме на събора си", ние венчанията си ги признавахме с инославните, по икономия, според богословския термин - по снизхождение, още повече, че и по отношение на светото причастие имаше подобни "икономийни практики" - не беше допустимо в православна литургия да се причастява инославен, но пастирско разрешение да се причасти православен в католишка меса, униатска, коптска, армено-григорианска или англиканска литургия при отсъствие в дадена държава и град на православна йерархия и богослужение, имаше. И идеологизацията доведе до контраидеологизация - това, което на места се правеше, без да се натяква и афишира, заради жаждата на Вартоломей да го превърне в свое знаме и оправдание, в своя Nota Bene, беше по ред причини преустановено... Защото Вартоломей превърна характерната за Светото Православие толерантност и готовност за снизхождение в оръжие на икуменизма си, папо-центричен икуменизъм при това.

А Вартоломей беше готов да направи компромис във всичко останало - даде автономия на Чешко-словашката православна църква под руско давление, преглътна и обидите, които нейният Архиепископ му отправи, Вартоломей отстъпи и от това да "разрешава" новостилно "по гръцки" въпроса с разликите в богослужебните календари... От тези две неща обаче, първенствуващи в събора му и първообразуващи го, Вартоломей не отстъпи - радостта да се целува с папата и смесените "гръко-римски сватби". Вартоломей не отстъпи и не даде назад дори, когато цeли Поместни Църкви като Грузинската и Антиохийската направиха множество възражения по предлаганите формулировки, когато дори митрополитът на Лимасол в Кипър възрази срещу "комсомолската процедура" в гласуването, според съборния правилник, чрез която Вартоломей вярваше, че ще си осигури успех в каузата... Защото Вартоломей е сериозно фиксиран личностно май в това.

Затова събор, какъвто се планираше и почти се случи, няма да има. С всичките последствия от това - и за нас, но и за Вартоломей. Той сега има да отговаря пред тия, дето му броиха 70 милиона евро, защо не успя... Но последиците за нас няма да са каквито Вартоломей си ги мисли - и схизма няма да има - Москва е зад нас и не "като конспирация", а открито - с официално решение. Но друго ни стори той - подари ни гонорея в духовно отношение, докато ние си имахме чисто и просто трипер - с упорството си да види осъществени мечтанията си, легитимира неволно една изключителна нездрава съпротива против себе си в Българската Църква, легитимира идейно хора, чиито сметки ще плащаме тука още дълго и тепърва има да им гледаме сеирите на нашите "спасители" от Вартоломей и икуменизма му. Тъй като нито икуменизмът на Стамбулския Патрик, нито антиикуменизмът на Пловдивския "херцог" от шопското село Горни Лозен са на християнска основа... 

А руснаците ли - те и на двамцата ни балкански селяни - и  на гръчкия, и на шопския, са им оправдание и пешкир за личните им селски номера.