Вселенската Църква, Майсторе Димитре Архондонисе, която в онази Йерусалимска Горница се възпълни като такава, нямаше ни викарий Божий помежду си, в лицето на някой от Първоапостолите, нито някой (или някои) от тях определи като нейн викарий пред света. Никога на никого не му и мина през ум да институционализира съборите им или да определя съборния ритъм - последното го оставиха на Светия Дух, както и столетия по-сетне се случваше в Църквата - Съборите ги свикваше Духът Божий.
На Петдесятница с "лидерството" се приключи. Да, преди Петдесятница Симон-Петър и Йоан Заведеев можеха да спорят помежду си кому какво Иисус бил казал и кога - кой е пръв след Иисус в групата, най-достоен да му се довериш или кой от всички е най-близо до Него, най-обичан - "кой ще пасе стадото", а "кой ще остане жив до Второто Пришествие"... Кои троица (Петър, Иаков и Йоан) ще видят "Царството Божие, дошло в сила" на Планината Тавор, гледайки Преобразилия се в слава Иисус, а кои "три години и половина" са Го гледали и пак не са разбрали, че Той и Бог-Отец са едно, като Филип.
Затова и Блаженият Павел ще напише на Галатийската Църква, че нему е все едно как хората възприемат "Петър, Иаков и Йоан", че ги наричат "стълбове в Църквата", но че той на тях отчет не им дължал никакъв, нито страхопочитание, защото и "той бил видял Господа", бил с Него разговарял... Видението, за което говори Павел, е всъщност видение на Прославения, одухотворения, екстатичния Иисус, както сам на Коринтяните обяснява - "непознаван вече по плът, ами по дух". Затова и "напук" сякаш на твоя план да събираш Църквата на всеки 7 или 110 години, самият Павел едва два пъти за цялото свое служение е "възлизал в Йерусалим".
На Петдесятница Дванадесетте се превърнаха "в една уста и в едно сърце". Изпратеният от Бог-Отец чрез Христос Свети Дух слезе върху Църквата, възпълни и раздвижи Тялото Христово, сътворено чрез Божието Слово на Тайната Вечеря, когато, подобно на Адам от земната пръст (хляба и виното), Църквата бе създадена, а на Петдесятница оживотворена, одухотворена, раздвижена.
И вече нямаше помежду им "първи и втори", "по-голям или по-малък", а бяха едно тяло (и кръв) - Тяло и Кръв Христови. Точно заради това, на Първия Апостолски Събор малко по-късно в Йерусалим, събрали се да разрешат проблеми, възникнали пред вярващите и тяхното изповедание в Антиохия, те говориха всички - и Иаков, и Петър, и Павел, и Варнава. По-късно пък, в събранията, в които някакви възникващи перипетии бяха обсъждани, често се изправяха да говорят различни местни църковни пророци или пророчици, пък Апостолите мълчаха и съобразяваха... И накрая "с едни уста и едно сърце" казваха (или записваха) - "Видя се угодно на Светия Дух и на нас".
Ти обаче, Майсторе, заедно с твоите придворни богослови, казваш, че искаш да изведеш Църквата от тая локалност, в която днес е затънала, при която всяка селска празна кратуна със златна митра или "национален патриарх", дърпан да танцува по конците на туземна олигархия или политическа върхушка, се мисли за "господ-бог".
Хубаво, даже великолепно! А как ще го изпълниш, Майсторе?
Сипейки хули и обиди към събратята ти, които не са дошли във времето и на мястото, на което си ги повикал ти ли?... А булките ти ръкопляскат, истанбулецо. Сърбинът край тебе мълчи - той сега е "далеко де цвета лимун жут" и не се безпокои за нищо - победителите рано или късно ще го извозят с лодките си през това море - от Корфу (в случая Крит) до "тамо jе село моjе". Румънската ти булка току се обажда, за да "изкаже богословското си мнение" - велик е той главният мамалигар - нали е Патриарх в Букурещ и "митрополит на цяла (?!) Добруджа", майстор като тебе и той, на богословието... Александрийският "съдия на вселената" и папа на всички Нилосополски крокодили Теодор Втори съди и отрежда, а един много пъти доказан и отдавна проявил се като такъв педофил - негов епископ, с триста зора си прибра от Пловдивско, чак като стана скандал "до Бога", задето "лови млади момчета" да ги пое...ва из хотелите в чужд диоцез с... братската благословия на местните архиереи...
Но нека да оставим сега имената, защото са омразни, според римската сентенция и събитията (чудеса), защото те пък са за "по три дена", според българската поговорка. Да поговорим принципно, вместо "примерно", макар че, всички знаем, че в една хубава риторика два-три примера никак не са излишни, даже са незаменими...
Ти си вдигнал в момента сенките от миналото, за да ни съблазниш да побегнем към блуждаещите светлини на бъдещето. Плашиш ни с етнофилетизма, водещ една Поместна Църква до сепаратизация и тотална локализация, за да се хвърлим в прегръдките на универсализма, да се вкопчим в него като в спасителен пояс...
Ха, а някои изследователи на нашата "демонизирана българска схизматична история" твърдят, че за това време сме били много по отворени за идеи и новости към останалия християнски свят, отколкото докато сме имали над главите си за ментори вас - гърците с турско гражданство от Фенер!
В Църквата Божия в Христос Иисус, Майсторе зидарю, няма "ни елин, ни юдеин, ни жена и мъж, ни роб или свободен", ами всички са едно в Христос-Иисус, не защото "елините са победили юдеите и латинците" или жените мъжете, или пък робовете са надвили господата, а защото са се съчетали в Христа. В твоята Нова Вселенска Църква обаче, правеща се на умряла "гръцка лисицо", ние не сме поканени да се съчетаем, съединим в Христа, оставайки все пак себе си - съединени, но различими, ами да се влеем в една ръкопляскаща на "гения" ти тълпа - на гения ти, който с интриги и пари мисли, че ще върне онова, което се придобива с духовен подвиг, а понявга и с кръв (мъченическа) - първенството сред равни.
На мене обаче не си ми плащал, па и да беше - все тая... Едни хиляда евро поисках уж от Римската папа, че барем ти да се сетиш да пратиш, а ти даже не се обади...
Няма коментари:
Публикуване на коментар