300 без 299 срещу Тиранина +Николай

"Докога ти, Катилина, ще мамиш народа на Рим?!" (Цицерон)

Когато един тиранин (като в Атина) или диктатор (като в Рим) подчини изцяло аристокрацията, периодически обезкървявайки я, унищожи народните събрания и бутафоризира ролята в управлението на ареопага или съответно в Рим - на сената, той няма на кого вече да се опре във властта си, освен на военните. И в един момент в Рим, от епохата на края на късната република (това всъщност впрочем е епоха на императори, които крият монархическия характер на властта си под лозунга на републикански лидери, получили от сената право на принципат) и формалното начало на империята - доминат, точно това се случва. Срещаме куриозни ситуации дори, в които армията и по-конкретно преторианската гвардия, след смъртта на един император, обявява императорското място буквално "на търг", издигайки този накрая, който й е платил повече.

И да не забравяме, че всичко това се прави "в името на Републиканските идеали и ценности" - диктаторът с принципат заявява себе си като техен защитник, той затова и поема функцията на диктатор - една роля, която е била предоставяна обикновено само в случаи на извънредно положение и опасност за Републиката, поема я безсрочно и пожизнено дори, твърдейки че го прави, защото "Републиката се нуждае от защита". Всичко това се върши често в името на правата и добруването на плебса (или демоса), на "демокрацията", макар че, на практика облагодетелствана остава само плебейската в Рим (или демосната - в Атина) върхушка. Същевременно плебейските войни срещу патрициите в Рим (демосни срещу евпатридите в Атина) и въстанията умело се движат и използват от олигархията, която стои зад тиранина (диктатор).

* * *

След като обезглави синода на БПЦ - дочака смъртта на едни членове на тая своеобразна църковна "герузия", подобна на спартанската и говори се, "подпомогна" смъртта на други, митр. Николай няма на кого другиго да се опре, освен на мутрите, защото и т. нар. "църковен народ" вече не прилича на себе си. Тези, които в средата на 90-те години от миналия век не можаха да бъдат лумпенизирани чрез политика, бяха умело лумпенизирани чрез богословие, силно профанизирано и оцветно в геополитика. Народът Божий (еклесията), вместо да постоянства в участието затова, за което е призован, свикан от Бог Дух Светий - народното дело - литургия на Божествената евхаристия и да преуспява в лично благочестие, се събра на "агората" като озверяла тълпа, с ултиматуми към "герузията", за да сваля и вдига старци (геронти), според преценката си за тяхното богословие или геополитическа ориентация, за да преобразува, според желанието на задкулисната олигархия, герузията в ареопаг - да подмени старците на Града с избираеми и сменяеми, услужливи към олигархията архонти, изхождащи от собствените й среди. 

Нищо по-различно т.е. от събитията около Разкола в БПЦ от средата на 90-те, само с тая разлика, че вече ме "омесено" и богословието, в което го бяха "ограмотили" чрез тънки лъскави книжлета, публикации из сайтове и facebook-статуси неговите "народни трибуни" - официални, казионни или "харизматични".

Ролята на синода се бутафоризира, там сега се слуша волята на Тиранина и цари небивал страх, той говори от името на "архонтите си", стоящи зад него с пари, връзки и сила, обединени в разни масонски ложи, които не са нищо друго освен крупни мутри и олигархия и налага всяко тяхно намерение с оглед на собственото им, чрез Църквата, облагодетелстване. Употребеното стадо - народът-еклесия е бито, клано, стригано и доено от разни нови епитропи и храмови настоятели, повечето със скрити под иподяконските си стихари с червени нашивки на нисши чинове от ДС или са стара градска партийна номенклкатура - така популярния навремето "номенклатурен курвор", духовните правнуци на Сократовите убийци - атинските първенци, предтечи на тирания "в името на демокрацията" - клиентите на софистите, учещи ги не да мислят, а да ораторстват и манипулират, за разлика от Сократ.

Цитаделата падна.

И все пак - Тиранина вън!