Писмо до Великия Приор Румен Ралчев и "зидарията" му (Част I)

"И видях друг звяр да излиза от земята; той имаше два рога като на агне и говореше като змей" (Апокалипсис 13:11)

Здравей Майсторе, по-точно генерал-майоре Румен Ралчев, Велик Приор, професор и т.н. на рицарите тамплиери в България и т.н... Прочетох ти интервюто за в-к "Стандарт" от 5 април тая година. На първо място искам да ти кажа, че аз тоя вестник не го купувам. От вестниците съм купувал редовно само "Стършел" сравнително доскоро, а в пубертета "Чук-чук" и "Мираж". Купувах си и в-к "ШОУ" известно време, но само като бях сигурен, че има интервю с мене или мой материал там. Вестник "Стандарт" го чета оттук-оттам сега, щото го носи в общата стая колегата от охраната на МОЛ "Варна" бай Митю от паркинга... Бай Митю има черен котарак, който ходи навсякъде подире му и когото храним заедно, тъй че, отсега нека знаеш, че с каквито и окултни умения и тайни познания да разполагате, аз имам на моя страна черна котка, която живее в подземния паркинг на МОЛ-а до Централни гробища - Варна, следователно, гле'й си работата, магии няма как да ме уловят.

Зачитам се във в-к "Стандарт", същият от който купи страница за църковна тематика и новини светия синод на БПЦ. Много е интересно - на едната страница разкази за подвизите на рицарите тамплиери по света и у нас, макар че човек, като ти гледа званията, чуди се какъв точно рицар тамплиер и кръстоносец си ти, като половината ти пагони са с червена петолъчка, другата половина с жълт пентаграм, охранителю на Тодор Живков!? На другата страница кого да видиш, според тебе?! А?! Ту митрополит Киприян, ту тук-таме митр. Николай... Ебаси "съвпадението", викам си, от всички вестници в България синодът ни баш вас да избере, че +Николайчо пък да абонира под строй за вашия вестник всички храмове в Пловдивско!

* * *

Прощавай, от тоя момент насетне в текста си ще се въздържам от мръсотии и простащини, за да не разочаровам главния редактор на списанието "Зидарски преглед" на другия чешит масони в България - Обединената велика ложа, г-н Илия Кожухаров, който преди време така мило ме потърси, за да се информира под формата на анкета какво ми е мнението за вас  (Анкета на Ложата) Аз тогава фино, стараейки се да не обиждам вярата и чувствата му, казах че според мене сте и двете групи (тамплиери и розенкройцери, ако се не лъжа) международна секта и мафия с лоби в бизнеса, културата и институциите. В областта на религията еклектици, а в тая на окултното чисти шарлатани, както и феноменални манипулатори. Но с "анализите си" се забавих, щото исках да ги адресирам към тебе, не към него. 

Той ми изглежда добър човек и е много добре възпитан. Обезоръжи ме с това как настояваше, със сляпа вяра направо, в краткия ни разговор, че съм висшист по образование. Аз му обяснявам: "Абе не бе, уважаеми господине, не съм висшист бе! Учил съм и понаучил туй-онуй тук и там и най-вече около "тук-таме!", а той: "Не, уважаеми господине, вие все пак сте висшист! На толкова различни места сте учил!" С друго ме трогна също, че постоянно повтаряше да съм си кажел мнението, без да се страхувам. Аз му викам: "Искам да съм с Вас, уважаеми господине, деликатен, щото по много симпатичен начин започнахте разговора, затова ви щадя и с "маньоври" ви казвам мнението си, а не защото се страхувам, не, не!", а той пак: "Не, не, уважаеми господине, говорете направо, не се страхувайте!". Бе един чудесен разговор, доставил ни взаимно удоволствие!

Много се радвам значи, генерале, че сега ти ми падна в ръчичките, та да види г-н Кожухаров, макар и по един индиректен начин, колко високо съм оценил начина му на общуване - че съм бил деликатен не, защото се страхувам, а щото просто той е симпатяга.

* * *

Първо искам да ти покажа колко съм умен. Това че съм умен го знаят със сигурност мама, двете ми сестри, двете ми покойни баби и двете ми ненормални лели, едната от които също се упокои. Татко, Бог да го прости, също го знаеше, но го признаваше рядко, при това с огромни резерви и в пияно състояние. Диплома, че съм умен все пак нямам.

Обаче мога да ти разкажа за римските царе Нума Помпилий, Тил Хостилий и най-вече за Сервий Тулий... За Тарквиний Горди също зная туй-онуй, но той няма връзка с разговора ни чак такава, споменавам го само за цвят. Заедно със Сервий Тулий ще споменем атинянина Солон и следващите го атински тирани. И сетне малко ще си поговорим за Спарта, ти да видиш 300, да, да, да!!

И знаеш ли всичко това защо?

Защото в интервюто си се хвалиш. че в предходния български парламент 90 депутати са били посветени масони. Искам да ти кажа, че ти се хвалиш с нещо, което не е за хвалба, щото това т. нар. "народно събрание", което ужким води някаква духовна приемственост от антични образци, нищо общо с тях няма по структура и начин на функциониране, докато в същността си им прилича само по това, че като тях също, след определен период от време, представлява само пародия на демокрация, които са били своеобразна злоупотреба с атинския демос и с римския плебс от страна на тираните в Атина и римската олигархия (и патрицианска, и плебейска върхушки в Рим), за свои цели и предимно за обезсилване властта на родовата аристокрация, уж в името на някаква демокрация... На езика ми е да сравня вас "просветените масони" с тия олигархични върхушки, прилични им по цели и методи и понастоящем, и в исторически план още от времето на Френската Революция, но няма да го сторя, за да не се обидиш, щото знаем, че обидят ли ти се ционисти и комунисти едновременно, става наистина страшно. Ще те прокълнат в името на Бaгфемот да сънуваш всяка нощ Владимир Илич Ленин и Клара Цеткин или Тодор Живков с Цола Драгойчева в "поза 69".

В ранната Римска Република говорим за царе (rex) условно. Царят е изборна длъжност и управлението му е за мандат от осем години, затова и често управляват в тройки, нещо като ранен триумвират, вдъхновен от победата на тримата братя Хорации в една битка тип единоборство срещу трима братя от града Алба Лонга, ако не се лъжа, с едно такова "мръсно име", както би се изразил Ярослав Хашек, Куриации (или нещо такова) и обикновено на титуляра другите му отстъпват мандатите си, така че да може да управлява 24 години. 

Управлението на практика се осъществява чрез т. нар. комиции, те са куриатни (курията е обединение на десет рода) и трибни (трибата е обединение на сто рода). А от трите общо римски триби са излъчени по сто човека, съставляващи римския сенат. Тези комиции се събират и заседават на Марсовите полета край Рим или на Капитолия и работата им се ръководи от магистрати, трибуни, интеррексове, претори, консули, едили и т. н., жреците съблюдават законността и честността на гласуването, а сенатът приема или отхвърля сетне решенията на комициите. 

Това е Рим на патрициите - старите родове. Едно постоянно функциониращо народно събрание. Появява се обаче плебсът - пришълци и новозаселници в Рим. Като един резултат от войните между плебеи и патриции се явяват нови, т. нар. центуриатни комиции, народни и центуриатни трибуни - застъпници и представители на плебеите, преди всичко на тяхната икономическа върхушка, затова и плебсът като цяло рядко е участвал в борбите на първенците си, съзнавайки, че те целят техните домогвания до властта, а не неговите интереси. Народният плебейски трибун в сената е можел дори да спре закон, ако прецени, че е срещу интересите на излъчилата го плебейска върхушка (не и на целия плебс, трябва да подчертаем пак), само с думата "вето" - "забранявам". 

И така родовият и семеен принцип на тези постоянно действащи комиции е нарушен с центуриите, които представляват обединения от по сто души на съсловен и иконимически принцип с военни цели главно, включващи и плебеи, и патриции. Впоследствие се размива и първоначалният смисъл на трибите - те вече не са крупни обединения на родове, а стават на териториален принцип - от три трибите стават тридесет. Съсловният и териториалният принципи подменят родовия. И всичко се върши уж в интерес на демокрацията и на плебса, докато всъщност двете върхушки - патрицианската и плебейската се споразумяват. Отделянето, "еманципиране" на политическата отговорност от семейството и рода обаче я релативизира, това отваря пътя на пожизнените диктатори и на обожествяваните императори и води до абсолютен държавен тоталитаризъм... На мене пък това ми напомня много на новото "брюкселско зеле:  "Европа не на нациите, а на регионите"

Същото се случва с реформите на Солон в Атина и то пак като един от резултатите на борбата между родовата аристокрация (евпатридите) и обикновения народ (демоса)... Има първоначало четири фили (племенни обединения), разделени на по три фратерии (братства), от тях се събира еклесията (народното събрание от атиняните, които не са роби и са от мъжки пол, навършили 20 годишна възраст), над еклесията е ареопагът, към който се присъединяват, съставлявайки го, архонтите (управлявали по един или по деветима) след мандатите си на управление, мандатни подобно на римските рексове. След Солон филите са вече 30 и точно както по-късно в Рим с увеличаването на трибите, те са не на родов вече, а на териториален принцип, целта е заради "демокрацията" да включат в себе си и евпатриди, и демос. А резултатът - пълна власт и произвол на тираните, обезсилили така родовата и племенна аристокрация. Първоначално ареопагът става отворен и за представители на демоса, точно както и в случая с римския плебс и комициите - чрез центуриатната, че и сенатът се отваря за плебса чрез народните трибуни или с новономинирани за патриции богати плебеи. Отворен бил ареопагът за богатата върхушка на демоса, а впоследствие е подменен с т. нар. събрание на 400-те, по-късно и 500 души.

* * *

Ние от малки сме свикнали да слушаме в гимназиалните курсове по история още как в Пелопонеските войни между Атинския полисен морски съюз и Пелопонеския полисен съюз начело със Спарта, доброто победило злото, а красивото ужасното в лицето на Атина и нейната победа над Спарта, задържайки демократичните си промени. Обаче е факт, че най-прочутите умове на Атина, като почнеш от учениците на Сократ Ксенофонт и Платон, та стигнеш до Аристотел, са симпатизирали на Спарта и нейното обществено устройство през цялото време. Да оставим настрана факта, че в "Държавата" си Платон, описвайки идеалното общество, сякаш описва отчасти Спарта с нейното разделение на илоти (земеделци), периеки (занаятчии) и спартиати (аристокрация), Аристотел пък директно обвинява Солон и наследниците му в тирания, в това, че използвайки демоса и уж в името на интересите му, поробват цялата държава под произвола на върхушките. А като се замислим, че понятието "остракизъм" е от тогава именно - репресиране и разправа с конкуренти - политически или икономически по обвинение, че са "врагове на демокрацията", като не е имало даже нужда да се докаже това, а е стигало 60 души да посочат името ти, става страшно. 

В Спарта напротив - народното събрание (еклесия) е съставено от всички свободни мъже спартиати, които са навършили 30 години, над това събрание, по подобие на ареопага в Атина, е герузията, съставена от спартиати над 60 годишна възраст, сиреч "геронти" - старци. В екелсията на Спарта се гласувало впрочем не тайно или "по групи", както днес в Парламентите с масонското присътствие, с което сега се хвалиш, а с одобрителни възгласи на събраните - печелило предложението, за което възгласите били по-мощни. Управляват двама царе - един от дорийски и един от ахейски произход, в съцарствие, като е осигурена възможност за смяна - по традиция на всеки десет години били телесно преглеждани за недостатъци, защото цар на Спарта не можел да бъде човек с телесен недъг. 

Спартиатите в спартанската държава трябвало да воюват, непрестанно поддържайки уменията си и да управляват. Илотите са земеделци, представяни ни едва ли не като роби на тираничните спартиати, но всъщност са живеели на семейства в собствени домове, някои от тях са били доста заможни, защото са имали изцяло собствеността над домовете си, както и пълна власт да се разпореждат с половината от реколтата, полагаща им се от обработката на земята, принадлежаща инак на спартиатите и в някои отношения напомняли римските клиенти спрямо патроните - патриции. Илотите участвали във войската, макар и само като помощни части и в обоза, пак подобно на клиентите в Рим. Държавата гарантирала своята половина от реколтите илотите да задържат безпрепятствено. Земята не можела да се продава, раздробява, залага, тя не била индивидуална, а родова собственост и така се получава, че в уж деспотичното и мракобесно спартанско общество има илоти, уж роби, осигурени материално и често заможни, с право на всякаква собственост, освен поземлена, докато в "напредничава и демократизираща се Атина" огромна част от демоса е изпаднал в дългово робство - заложил първо имотите, а после и себе си, свободата си, заедно понякога с целите си семейства, от което Солон ги освобождава с държавен декрет и опрощаване на дълговете, а впоследствие умело тираните ги използват като карта, за да установят най-страшния, според Аристотел, деспотизъм и тирания в името на "демокрацията"...

* * *

Та, с това ли, генерале Велик Приор, се хвалиш? Че сте имали 90 депутати в предния Български Парламент, чрез които, обясняваш ни, крепите демокрацията, ценностите и диалога с толерантност? Крепите всъщност един олигархично тираничен прочит на демокрация, която съвременни православни светци наричат демоно-крация. Това "народно събрание" е всъщност сбирка от лобисти - на бизнес, на съсловия, а както виждаме - и на секти като вашата, функциониращи като международни мафии. Те се легитимират чрез политически доктрини и идеология и нищо общо нямат с родове и семейства, затова и са безродници, планово разрушават семейните ценности по заръки на централите във Вашингтон и Брюксел и не знаят ничий друг интерес освен личния си и на своите "корпорации". С това ли се хвалиш?! Че сте оглавили най-сетне създаваната от вас със столетия в Модерна Европа система на либерален фашизъм и "мек" тоталитаризъм, на всичкото отгоре измислена не и от вас, ами още от тиранина Солон? А, честито! 

Отделно от това за другата ти хвалба в интервюто - че имало масонска тайна, та не се оповестяват имената на действащи масони, затово ни съобщаваш само бройката, вашата организация и сектата ви трябва да бъде забранена на територията на Република България, която е светска държава с православна традиционна религия, както и трябва да се постъпва с всяка секта, агресивно създаваща си лобита в институции и висши държавни органи, пазейки ревниво "конспиративна тайна". Подобно нагло и откровено завление ви поставя в един кюп със секти като мормоните, йеховистите, сциентолозите, голяма част от които в една държава като Франция например, имаща последователна секуларистична политика, са с отказана регистрация или даже забранени именно поради апетита си да се увиват и да се впиват в държавни структури и управленчески звена. А възмущението ти, че "вашите 90" масона в Парламента не се били противопоставили на приетия наскоро закон, според който висшите магистрати трябва да осветляват принадлежността си към подобни организации, е меко казано циничнo...

Следва