Второ писмо да баш Тамплиера
Масонската демоно-крация като прелюдия към Диктатура
Масонските центрове за манипулация на общественото мнение и в глобален план, и конкретно в обществата, в които тоя Октопод "стъпва", добре умеят да използват "митове и легенди" от социалната и политическа история на народите.
И давайки им свой прочит, да създават устойчиви нагласи.
Като например тоя за демокрацията. Макар че, "демокрация" за огромна част от обществото ни е мръсна дума, освен за "елита" от "мислители" на масонски хранилки - за тях винаги ще е байряк демокрацията, даже ако ще и да им го забучиш отзад, митът е още в оборот - народите са готови за водят нови световни войни за глобална "демокрация".
Масонската демоно-крация като прелюдия към Диктатура
Масонските центрове за манипулация на общественото мнение и в глобален план, и конкретно в обществата, в които тоя Октопод "стъпва", добре умеят да използват "митове и легенди" от социалната и политическа история на народите.
И давайки им свой прочит, да създават устойчиви нагласи.
Като например тоя за демокрацията. Макар че, "демокрация" за огромна част от обществото ни е мръсна дума, освен за "елита" от "мислители" на масонски хранилки - за тях винаги ще е байряк демокрацията, даже ако ще и да им го забучиш отзад, митът е още в оборот - народите са готови за водят нови световни войни за глобална "демокрация".
Митът за демокрацията е основан на принципите на действие на еклесията и ареопага с нейните архонти в Древна Атина и на комициите и сената в Републиканския Рим на консулите - царство на демосни и еваптридни, на плебейски и патрициански върхушки, при което постепенно класата на аристократите - евпатриди и патриции се маргинализира и бутафоризира първо от олигархията, която тия върхушки съставляват, а после и от тираните, които се появяват, а положението на демос и плебс прогресивно се влошава, като се задълбочават формите на всякакъв вид робство.
В Древна Спарта демокрация впрочем също е имало - също с еклесия, но с герузия (вместо ареопаг), герузията е съвет на старейшините, на родова аристокрация, която не отстъпва и йота на каквито и да е било новобогаташи - било от аристократите, било от обикновения народ в управлението и двуцарие. Но Древна Спарта днес никому не се нрави, тя почти навсякъде се дава винаги като негативен пример за политическо и социално развитие, като чудовището, дето се опитало да удуши прехвалената Атина, но аз затова вече писах сравнително подробно в първото си "Писмо до Великия Приор за зидарията му" и в "Масонската демоно-кратия като Прелюдия към Диктатурата"... Но защо 300 спартиати успяват, мисля си, да спрат няколкостотинхилядна персийска армия на Ксеркс, според Херодот даже двумилионна (вероятно хиперболизация)?! Да отслабят първоначалния й удар и сила на нахлуване при Термопилите по-точно, за да бъде тя сетне окончателно разбита от атиняните и флота им при Саламин? Така не воюват роби, защото свикналите да робуват, няма да изгинат докрак, за да спрат задаващ се по-могъщ Тиранин като Ксеркс, просто за да не сменят досегашен подтисник с него. Спартанците очевидно са много по-свободни, отколкото ни ги представя официалната историография. достатъчно свободни, за да разпознаят в персийците напаст и заплаха за свободата.
Днес се повтаря съвсем същото, днес точно това се случва, ако се огледаме внимателно около себе си, където примерите са и най-пресни. Параванната, псевдо-свобода, нарицаема демокрация, довежда рано или късно тиранията, често пъти и сама я коронясва, също както в Атина или в Рим.
В Древна Спарта демокрация впрочем също е имало - също с еклесия, но с герузия (вместо ареопаг), герузията е съвет на старейшините, на родова аристокрация, която не отстъпва и йота на каквито и да е било новобогаташи - било от аристократите, било от обикновения народ в управлението и двуцарие. Но Древна Спарта днес никому не се нрави, тя почти навсякъде се дава винаги като негативен пример за политическо и социално развитие, като чудовището, дето се опитало да удуши прехвалената Атина, но аз затова вече писах сравнително подробно в първото си "Писмо до Великия Приор за зидарията му" и в "Масонската демоно-кратия като Прелюдия към Диктатурата"... Но защо 300 спартиати успяват, мисля си, да спрат няколкостотинхилядна персийска армия на Ксеркс, според Херодот даже двумилионна (вероятно хиперболизация)?! Да отслабят първоначалния й удар и сила на нахлуване при Термопилите по-точно, за да бъде тя сетне окончателно разбита от атиняните и флота им при Саламин? Така не воюват роби, защото свикналите да робуват, няма да изгинат докрак, за да спрат задаващ се по-могъщ Тиранин като Ксеркс, просто за да не сменят досегашен подтисник с него. Спартанците очевидно са много по-свободни, отколкото ни ги представя официалната историография. достатъчно свободни, за да разпознаят в персийците напаст и заплаха за свободата.
Днес се повтаря съвсем същото, днес точно това се случва, ако се огледаме внимателно около себе си, където примерите са и най-пресни. Параванната, псевдо-свобода, нарицаема демокрация, довежда рано или късно тиранията, често пъти и сама я коронясва, също както в Атина или в Рим.
Горбачовата и Елциновата Русия доведе на власт "спасителя" Владимир Путин, а кемалистка и сетне Юпарламентарна" Турция, проамерикански и евроатлантическа ориентирана, накрая връчи огромна власт, почти токущо, на "спасителят" от чужденците в лицето на САЩ и ЕС Ердоган. Съвсем по тиранно "солоновски" впрочем и по римско имперски Ердоган увеличава броя и на парламентаристите и ако е внимавал в уроците по история, сега ще допълни нужния брой със свои хора... Путин и Ердоган, заставайки на чело на два огромни евразийски народа, отдавна са с претенция за глобални световни играчи, гледат помежду си като на равни сред единствените дори. Ние не казваме в конкретните ситуации и казуси, в които това се проявява, добро ли е или лошо по отношение на Сирия да речем или на Северна Корея, или на битовите и материални интереси на собствените им руски и турски народи, не оценяваме, просто ги разглеждаме в момента като явления, появили се и легитимирани от произвола на парламентарната демокрация "по юдо-масонски", опираща се на най-неудачните образци от Древния елино-римски свят, която и днес, точно както тогава, доведе до съвсем същите резултати - тирания и диктатури. Тираните се легитимират като нейн отпор и противовес, като така печелят често много широки обществени и даже международни симпатии. Факт е, че най-твърдите подръжници на Ердоган се оказаха сред турската емиграция в Европа - това са именно "вкусилите" прехвалените прелести на либералната демокрация от първа ръка хора, а противниците му бяха пък турците-изселници от България от времето на живковистките червени репресии - вкусилите т.е. "прелестите" на един авторитарен и тоталитарен режим, вкусили вече "любовта" на Бащицата Диктатор и вожд към народа.
* * *
Свободата на словото, на придвижването, на мисълта и на творчеството са фундаментални и извечни общочовешки ценности, но юдо-масонската демокрация не е в състояние да ги гарантира и осъществи, това е предимно поради факта, че легитимирайки се като етикети с тях, тя всъщност за други цели е предназначена - за мека, скрита диктатура на различни олигархични върхушки и кръгове, които ползват демократичните идеологеми и лозунги, за да легализират мафиотските си цели и похвати, измерващи се чисто фиансово впрочем. И няма как да не се случи в даден момент да не се появи някой хитрец, който заигравайки се с върхушките, да не ги надиграе, а сетне да установи едноличен и мракобесен режим, обезглавявайки върхушките "за радост на народа" или слагайки им чатала на врата да ги принуди да работят в полза на неговата лична власт и диктатура, не по-малко коварно и двулично заявена "в името на народа". Да, една бутафорна демокрация няма как да не завърши с тирания, защото никой не е по-хитър от дявола и никоя върхушка не е в състояние да удържа достатъчно дълго силите, които е призовала, вярвайки си, че ще работят те само в нейна полза и че ще ги контролира вечно. Последното изглежда справедливо възмездие за върхушките, но от това то не става по-малко катастрофално за цялото общество, а много често и за целия цивилизован свят, както помним от II-та световна война например.
Механизмите на действие са напрактика същите - в единия случай богатеят безмерно Диктаторът, семейството и рода му, най-много собственото му село и приближените нему главорези за сметка на цялото общество, в другия случай се обогатяват малки групи, намиращи се помежду си в определени договорки, а често и в скрити войни и конфликти, които винаги накрая излизат за сметка на цялото общество. И всякога е налице популизъм - или тиранинът реже глави "в името на народа", или пак в "името на народа" олигархичните кръгове, покрили се под повърхността на разни "демократични механизми и институти", малтретират различни групи от обществото постоянно в името на правата на други групи, като винаги пак е ужким "за благоуспяването и законността на целия народ".
Или Диктаторът мъчи и тормози, а понякога и избива евреи, цигани, сектанти, психично-болни хора, недъгави и педерасти (като Нерон пък - християни) в името на всенародното благополучие, което никога не настъпва, защото групите с врагове постоянно се множат, докато накрая дирижираната сепаратизация не обхване цялото общество и то не стане изцяло обект на тормоз и гонение, не остане никакво цяло в чието име да се малтретират и унищожават групички с "врагове. Или една 240-глава ламя "парламентаристи", съставена от най-различни лобисти на всякакви мафии и подлоги на разни анонимни олигарси (местни и чуждестранни) в името на това да не се появи диктатура, която да избие горките "евреи, сектанти и педерасти", пренасочва огромни социални и икономически ресурси за тая цел, които впоследствие и практически самите те присвояват.
В единият случай избивани са евреите и циганите, в другият случай измират пенсионерите, хронично болните и бедняците. Та коя диктатура е по-страшна?!
Или Диктаторът мъчи и тормози, а понякога и избива евреи, цигани, сектанти, психично-болни хора, недъгави и педерасти (като Нерон пък - християни) в името на всенародното благополучие, което никога не настъпва, защото групите с врагове постоянно се множат, докато накрая дирижираната сепаратизация не обхване цялото общество и то не стане изцяло обект на тормоз и гонение, не остане никакво цяло в чието име да се малтретират и унищожават групички с "врагове. Или една 240-глава ламя "парламентаристи", съставена от най-различни лобисти на всякакви мафии и подлоги на разни анонимни олигарси (местни и чуждестранни) в името на това да не се появи диктатура, която да избие горките "евреи, сектанти и педерасти", пренасочва огромни социални и икономически ресурси за тая цел, които впоследствие и практически самите те присвояват.
В единият случай избивани са евреите и циганите, в другият случай измират пенсионерите, хронично болните и бедняците. Та коя диктатура е по-страшна?!
И понякога си мисля, че тираните, управляващи с терор, са за предпочитане пред скритите олигархични задкулисия, защото е факт, че поривът към човешко достойнство и свобода във времето на ужасяващи лични тирании е създал най-блестящите образци на интелектуалния и духовен протест, докато в случая с маскираната колективна тирания на олигархията, властваща чрез "демокрация", творците и бунтарите просто се алкохолизират или директно се самоубиват, защото и методите за убеждаването им, че те не са правите, че те са лудите, са много по-коварни и неусетни, рафинирани и базскруполни. Пък и в случая с тиранина, се знае поне кого да застреляш при крайна нужда, образно казано, от кого се търси отговорността, щото знаем, че инак колективната "отговорност" е лична безотговорност.
И повече дори клонят симпатиите ми към тираните, в сравнение с "демократите", защото рядко се ражда "абсолютното чудовище" като Калигула или Нерон, да речем, а напротив - именно от времето, в "демокрацията" на бутафорните народни събрания и сенат в Рим са подменени от позжизнени диктатори като Гай Юлий Цезар и сенатски принципати като Октавиан Август (друго име за императори и монарси, евфемистически "републиканско"), стават познати на алиментарините фондове - изхранването на бедстващия плебс в Рим, непозволяването да се умира от глад на римски граждани.
Но и в двата случая историята сетне записва неща, които народите предпочитат да не си спомнят никога.
* * *
И още е факт, че почти всички диктатори са дошли на власт чрез демократични-парламентарни механизми. Почни от Хитлер, та свърши с Ердоган. Даже можем да подчертаем, че често се използват механизми-вратички в оградата на "демокрацията", създадени от самия "демократичен елит" олигархичен елит преди това с друга цел - за собственото заобикаляне на законността и личното облагодетелстване в "рамките на демокрацията".
Не стана ли възможно превръщането на Турция в Президентаска Република именно чрез "мнозинство" 50% плюс един? Как е възможно конституционна форма на управление, цялостна политическа философия на властта т.е. да бъде променена при такова ясно и фрапантно разделение на обществото - буквално 50% на 50%, като даже това не са 50% от всички имащи право на гласоподаване турци, а са 50% плюс 1 от гласувалите 86% от всички турски гласоподаватели? Възможно е чрез механизмът на "относителното мнозинство", не абсолютно, даже не и квалифицирано (2/3 или 3/4 от гласуващите), а на "относително" - механизъм въведен много преди Ердоган за "по-гладко и лесно" финкциониране на парламентарната "демокрация", за по-леко прокарване на исканите от лобистите и подлогите на олигархиите законопроекти. Е, по този механизъм Ердоган сега е неосултан в Турция и причината не е в "умората от демокрацията", която си имала недостатъци, но ужким нищо по-добро от нея не било измислено, според онзи впиянчен идиот Уинстън Чърчъл, ами е във вродените й непреодолими дефекти. Първо в това, че както казахме, народите се отвращават от нея, защото и на слепите става ясно, че тя е песен на престъпници, които искат да се представят за благодетели и второ - защото самата тя създава механизмите, с цел улесняването престъпленията на крепящите я върхушки, които Диктаторите накрая използват срещу нея, за да я сменят като мръсна вече ръкавица, с която са унищожили конкурентите си олигарси, тъй като Диктатор става обикновено един от олигарсите.
Следва: Българските екзархийски и национални катастрофи, дължащи се на масонските обществени и политически визии за България.
И повече дори клонят симпатиите ми към тираните, в сравнение с "демократите", защото рядко се ражда "абсолютното чудовище" като Калигула или Нерон, да речем, а напротив - именно от времето, в "демокрацията" на бутафорните народни събрания и сенат в Рим са подменени от позжизнени диктатори като Гай Юлий Цезар и сенатски принципати като Октавиан Август (друго име за императори и монарси, евфемистически "републиканско"), стават познати на алиментарините фондове - изхранването на бедстващия плебс в Рим, непозволяването да се умира от глад на римски граждани.
Но и в двата случая историята сетне записва неща, които народите предпочитат да не си спомнят никога.
* * *
И още е факт, че почти всички диктатори са дошли на власт чрез демократични-парламентарни механизми. Почни от Хитлер, та свърши с Ердоган. Даже можем да подчертаем, че често се използват механизми-вратички в оградата на "демокрацията", създадени от самия "демократичен елит" олигархичен елит преди това с друга цел - за собственото заобикаляне на законността и личното облагодетелстване в "рамките на демокрацията".
Не стана ли възможно превръщането на Турция в Президентаска Република именно чрез "мнозинство" 50% плюс един? Как е възможно конституционна форма на управление, цялостна политическа философия на властта т.е. да бъде променена при такова ясно и фрапантно разделение на обществото - буквално 50% на 50%, като даже това не са 50% от всички имащи право на гласоподаване турци, а са 50% плюс 1 от гласувалите 86% от всички турски гласоподаватели? Възможно е чрез механизмът на "относителното мнозинство", не абсолютно, даже не и квалифицирано (2/3 или 3/4 от гласуващите), а на "относително" - механизъм въведен много преди Ердоган за "по-гладко и лесно" финкциониране на парламентарната "демокрация", за по-леко прокарване на исканите от лобистите и подлогите на олигархиите законопроекти. Е, по този механизъм Ердоган сега е неосултан в Турция и причината не е в "умората от демокрацията", която си имала недостатъци, но ужким нищо по-добро от нея не било измислено, според онзи впиянчен идиот Уинстън Чърчъл, ами е във вродените й непреодолими дефекти. Първо в това, че както казахме, народите се отвращават от нея, защото и на слепите става ясно, че тя е песен на престъпници, които искат да се представят за благодетели и второ - защото самата тя създава механизмите, с цел улесняването престъпленията на крепящите я върхушки, които Диктаторите накрая използват срещу нея, за да я сменят като мръсна вече ръкавица, с която са унищожили конкурентите си олигарси, тъй като Диктатор става обикновено един от олигарсите.
Следва: Българските екзархийски и национални катастрофи, дължащи се на масонските обществени и политически визии за България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар