продължение от:
Писмо до Великия Приор милиционера Румен Ралчев
Второ Писмо до баш-Тамплиера
Развенчаното "мистично" масонство
През времето на Късната Римска Република се появяват братята Гракхи - Тиберий и Гай. Движението, чието начало слагат тия двама републикански консули и народни трибуни, се нарича "демократично движение", то се провежда от партията на популарите (народняци) в Рим. Тиберий Гракх настоява пред Сената за "поземлена реформа", той иска оземляването на римските граждани, както и "изхранването" на римския плебс - да се продават на занижени цени за бедстващите плебеи хранителни продукти. За целта на оземляването на плебеите, които да обработват и владеят земята срещу минимален данък, Тиберий Гракх предлага да се въведе ограничение във владеенето на общата земя за олигархическата върхушка, като освобдената земя се раздаде за обработване и ползване на безимотните римляни, които да нямат право да я продават, залагат или преотстъпват, а само да я обработват. Гракх иска и да приобщи всички италийци към Рим, като им даде "римско гражданство". Иска се и касация на всички дългове, превърнали се в бедствие за римското население в Италия. Олигархията обаче - двете върхушки на патрициите и плебеите, е здраво стъпила в сената чрез партията на оптиматите, така че като последствие от сенаторските интриги и размирици Тиберий Гракх е убит. Делото му продължава брат му Гай Гракх, той продължава да настоява за оземляването на бедстващите римски граждани, основно от средите на плебса, чиято върхушка е получила "политически и граждански права" наравно с патрициите, но самият плебс като цяло не е получил нищо - кабалното робството (заради дългове) продължава, а плебсът все повече и повече обеднява.
Идейните войни на братята Гракхи срещу сената се преобразуват в съвсем реални граждански войни сетне между полулария Гай Марий и оптимата Сула, които са всъщност повече ежби между двама военоначалници и те в домогванията си до влияние и назначения се опират на тези партии. Няколко пъти Рим е ту "превземан", ту "освобождаван" или от "популария" Марий, или от "оптимата" Сула. Докато накрая Луций Корнелий Сула е обявен за Диктатор с право на "imperium" безсрочно - акт без прецедент дотогава в историята на Римската Република. Постът "диктатор" е чисто републикански и той се дава от сената в исключителни случаи и за срок от шест месеца при извънредни обстоятелства за държавата, това е военен по характера си пост. От обявяването на Сула за безсрочен Диктатор до това на Гай Юлий Цезар за пожизнен Диктатор крачката е една. Това е преходът към принципата на Октавиан Август в римския сенат и държава, при който в продължение на няколкостотин години в Рим (до времето на император Диоклетиан, ако не се лъжа) под външната форма на република се упражнява императорска власт, подобна на тази на източните царе или на тия от елинистичните държави.
Сула и Цезар ги следват Тиберий, който за времето на властването си успява да избие почти всичките си роднини и установява в Рим постоянен политически терор, Калигула, който изисква от Сената да обявят за сенатор коня му, мечтаещ да се ожени за сестра си, а смятащ себе си за "жив бог на земята", за зверствата на Нерон пък няма какво да говорим - разказвано е достатъчно...
Постепенно властта на сенаторите се формализира, сами те вече са посочвани и назначавани с императорски укази, а работата на комициите (народните събрания) по триби е изцяло подчинена на сената, даже предложенията на теми и проблеми за разглеждане в тях започват да се спускат от сенаторите, без комициите да имат право на собствена инициатива. За сенаторите пък се въвежда имуществен ценз, както и изискване да имат поне двама роднини (бащи и дядовци), които са били също сенатори. Така сенатът се превръща в своеобразен елитарен клуб под опекунството на Цезарите и спира да е място за дискутиране и решаване на политически и социални проблеми.
Сула и Цезар ги следват Тиберий, който за времето на властването си успява да избие почти всичките си роднини и установява в Рим постоянен политически терор, Калигула, който изисква от Сената да обявят за сенатор коня му, мечтаещ да се ожени за сестра си, а смятащ себе си за "жив бог на земята", за зверствата на Нерон пък няма какво да говорим - разказвано е достатъчно...
Постепенно властта на сенаторите се формализира, сами те вече са посочвани и назначавани с императорски укази, а работата на комициите (народните събрания) по триби е изцяло подчинена на сената, даже предложенията на теми и проблеми за разглеждане в тях започват да се спускат от сенаторите, без комициите да имат право на собствена инициатива. За сенаторите пък се въвежда имуществен ценз, както и изискване да имат поне двама роднини (бащи и дядовци), които са били също сенатори. Така сенатът се превръща в своеобразен елитарен клуб под опекунството на Цезарите и спира да е място за дискутиране и решаване на политически и социални проблеми.
Пожизненият Диктатор Гай Юлий Цезар, малко преди да бъде убит в сенаторски заговор, се явява като спасител и благодател на римския народ, като любимец и приятел на обществените низини. Цезар провежда голяма част от реформите на братята Гракхи и на Марий. Цезар въвежда и практиката да се подаряват на народа пари, да се печели любовта му чрез "хляб и зрелища", което той конкретно обикновено прави след военните си триумфи. Цената е диктатура.
В този смисъл Цезар и династията му, пък и въобще "цезарите" и породената от амбициите им институция, се превръщат в идеален "първообраз" на големия Антихрист от Апокалипсиса, според християните. Мнозинството от анализаторите на библейския текст на Апокалипсиса на св. Йоан Богослов виждат точно в името на Нерон "разшифрована" загадката с числото на богоборния звяр - 666. Нерон именно управлява във времето на написването на християнския Апокалипсис и е започнал първите масови гонения срещу последователите на Христос под предтекст, че били подпалили Рим. Но 666 като сбор от числените стойности на буквите на името му, изписано на латински, се получава от цялото му име, което включва в себе си и имената на всичките му царстващи предшественици чак до Октавиан Август и самия Гай Юлий Цезар, така че, според мене, Нерон се явява не просто индивидуален "звяр", но и в качеството си на представител на един определен тип власт, която е в същината си, според Апокалипсиса, богохулна и богоборна, която "изглежда като агне, но говори и действа като змей", според изразността пак на Апокалипсиса.
Според светоотеческите тълкувания на Апокалипсиса, които действително са оскъдни, Антихристът (с голямо, главно "А") ще се появи пред света (пред целия свят, казват те - Отците на Църквата, имайки вече представа за глобална власт - римската) като Спасител, като благодетел, което се съдържа и в значението на названието му, понеже анти-Христ означава и вместо-Христа, фалшив, псевдо-Христос. За тази именно подмяна впрочем говори и Сам Иисус в Собствената Си т. нар. "апокалиптична и есхатологична проповед" от края на Евангелието на Матей. Според Отците на Църквата, Антихрист ще се опре на юдейски сили и фактори, даже сам ще е от еврейски произход, по съвременно казано - на ционистко масонски, юдо-масонски. Мисията на този "спасител" ще бъде сякаш потвърдена и свише чрез множество впечатляващи хората "знамения и чудеса". Изразът "ще кара огън да пада от небето" с цел да мами и прелъстява, "ако успее дори християните", ни отпраща към Стария Завет и историите на св. прор. Илия, на чиито молитви Бог отговарял с "огън от небето", слизащ върху издигнатия от Илия олтар, още повече, че образът на Илия е парадигмален в апокалиптичната и старозаветна, и новозаветна мисъл. Антихрист ще бъде сиреч и религиозен лидер, освен обществен и политически водач. На езика ми виси да река "римския папа", но характерното за библейските пророчества е, че смисълът им не се разбира изцяло, докато не се изпълнят със сигурност, като след изпълнението си не оставят никакво съмнение, че в протеклите събития са се изпълнили именно те - ясно е накрая и за лаици, и за "ръкоположени" и за профани, и за просветени, и за сведущи и за неведущи.
* * *
Днес една част от населението на света е поробено "чрез ипотеки и кредити" от олиархичните финансови структури и банките, друга доста по-голяма част робува под властта на местни мутри, превърнали се в олигарси или "по римски" казано - етнарси, даващи на световните политически и банкови централи лъвския пай. И всички чакат "спасителя". Когато го видят, ще го нарекат не просто "гений", а "бог на земята", но на езика на Богозрението той се нарича Антихрист - Човеко-бог вместо Богочовек.
още по темата: Общинският съвет в Пловдив се превърна в Гетсиманската Градина
Следва
В този смисъл Цезар и династията му, пък и въобще "цезарите" и породената от амбициите им институция, се превръщат в идеален "първообраз" на големия Антихрист от Апокалипсиса, според християните. Мнозинството от анализаторите на библейския текст на Апокалипсиса на св. Йоан Богослов виждат точно в името на Нерон "разшифрована" загадката с числото на богоборния звяр - 666. Нерон именно управлява във времето на написването на християнския Апокалипсис и е започнал първите масови гонения срещу последователите на Христос под предтекст, че били подпалили Рим. Но 666 като сбор от числените стойности на буквите на името му, изписано на латински, се получава от цялото му име, което включва в себе си и имената на всичките му царстващи предшественици чак до Октавиан Август и самия Гай Юлий Цезар, така че, според мене, Нерон се явява не просто индивидуален "звяр", но и в качеството си на представител на един определен тип власт, която е в същината си, според Апокалипсиса, богохулна и богоборна, която "изглежда като агне, но говори и действа като змей", според изразността пак на Апокалипсиса.
Според светоотеческите тълкувания на Апокалипсиса, които действително са оскъдни, Антихристът (с голямо, главно "А") ще се появи пред света (пред целия свят, казват те - Отците на Църквата, имайки вече представа за глобална власт - римската) като Спасител, като благодетел, което се съдържа и в значението на названието му, понеже анти-Христ означава и вместо-Христа, фалшив, псевдо-Христос. За тази именно подмяна впрочем говори и Сам Иисус в Собствената Си т. нар. "апокалиптична и есхатологична проповед" от края на Евангелието на Матей. Според Отците на Църквата, Антихрист ще се опре на юдейски сили и фактори, даже сам ще е от еврейски произход, по съвременно казано - на ционистко масонски, юдо-масонски. Мисията на този "спасител" ще бъде сякаш потвърдена и свише чрез множество впечатляващи хората "знамения и чудеса". Изразът "ще кара огън да пада от небето" с цел да мами и прелъстява, "ако успее дори християните", ни отпраща към Стария Завет и историите на св. прор. Илия, на чиито молитви Бог отговарял с "огън от небето", слизащ върху издигнатия от Илия олтар, още повече, че образът на Илия е парадигмален в апокалиптичната и старозаветна, и новозаветна мисъл. Антихрист ще бъде сиреч и религиозен лидер, освен обществен и политически водач. На езика ми виси да река "римския папа", но характерното за библейските пророчества е, че смисълът им не се разбира изцяло, докато не се изпълнят със сигурност, като след изпълнението си не оставят никакво съмнение, че в протеклите събития са се изпълнили именно те - ясно е накрая и за лаици, и за "ръкоположени" и за профани, и за просветени, и за сведущи и за неведущи.
* * *
Днес една част от населението на света е поробено "чрез ипотеки и кредити" от олиархичните финансови структури и банките, друга доста по-голяма част робува под властта на местни мутри, превърнали се в олигарси или "по римски" казано - етнарси, даващи на световните политически и банкови централи лъвския пай. И всички чакат "спасителя". Когато го видят, ще го нарекат не просто "гений", а "бог на земята", но на езика на Богозрението той се нарича Антихрист - Човеко-бог вместо Богочовек.
още по темата: Общинският съвет в Пловдив се превърна в Гетсиманската Градина
Следва
Папата въвежда инквизицията,но дали тя не е част и от синода но както и главенството и непогрешимоста.Като се влезе в някой храм се има чуството че си отишъл да се поклониш на владиката а не на Господ.Те са обикновени слуги съз много тежки задължения към Бога а не те да са богове.Ако не искаш да помагаш и спасяваш хората неставай свещеник за какво си станал за да се правиш на незнам си какво.Същата глупост и с предстоятелите които се смятат са мини папи.Не вие отговаряте за нещата в храма ако стгане пожар вие сте виновни и отговаряте,Не сте малки богове копидончета тамплиерчета.Много попове са обвсебени от демони на властолюбие,сребролюбие други изобщо не вярват в Бога но стоят защото по-добра работа няма да намерят крадат тука там .Каква инквизиция, някой знае ли си вярата как Христос е страдал,и пострадал за хората,Той не е бил инквизитор.Значи който иска да е инквизитор от попчетата да стане тангрист да пее ваалу да принася хора в жертви.Слава Богу не са всички такива.Да това е точната им вяра на поповете обвсебени от бесове да ходят при тангра.Значи то вече толкова властолобие командване.Който иска да е първи нека е слуга нали така е казано.Перун бога на славяните с русикте коси ами хайде нали обичате русите отивайте там,хем иска да накзава хем не вярва в Бог,а ако някой го пита има ли демони го праща на психо.Да слава Богу има свещеници дето даже и се молят за теб помагат ти духовно,а не като попчетата да се занимават само с болните и сакатите и да им взимат парите,другите дето вярват в невидими неща да ходят в лудницата.
ОтговорИзтриване