Сектата от парвенюта на поповете Дончо и Тодорчо

В най-слънчевата и приветлива, различна и чудесна, по думите на богослова Ивайло Найденов от София, енория във Варна, която ние предпочитаме да наричаме редом с много други православна секта от псевдоенорийски тип, където всеки, който умее да римува райбер с шмайзер и Валтер с шалтер е християнски поет, а който знае да нарисува две кубчета на празен лист в стил "ташаци по Пикасо" е християнски художник, светителстват учителствайки поповете Дончо и Тодорчо...

Тия двамата преди време се бяха вдигнали с Новата Варненска Владика за знаме да стават научни и духовни ментори в Шуменския Университет на Теологичната катедра. Освен че, имаха претенции на кой преподавател там лекциите доколко и как са систематизирани, те уверено се изказваха и за това кой и доколко е там "православен" или не дотам.

* * *

Дончо, Тодорчо и събратята им в двата храма, съставляващи "една енория" - "Свети Атанасий" и "Света Богородица" - Малка, са измислили нов богослужебен чин, който наричат "подновяване на брачния завет", нещо като "второ тайнство Венчание". Според тия флагмани на най-чистото и академично прецизирано православие, на всеки десет години съпрузите в християнските семейства трябва да "подновяват обещанията си един към друг". Доколко по православному Венчанието е повече тайнство на мистично съчетаване между две личности, отклокото по протестантски и старозаветному - обет и завет, е друг спор. По време на православното венчание двамата души нищо не си казват един на друг (говори от Божие име свещеникът, не те), та да има нужда да го "повтарят и преповтарят" регулярно през годините, съчетава ги Бог, според Евангелския израз, а не те помежду си. И даже халките им по време на предшестващото Венчанието Обручение ги дава на двамата свещеникът, а не те един на друг, докато кумът им, представляващ Църквата, получавайки ги от ръцете на свещеника, полага на главите им венчалните венци-корони по време на Венчанието... Но мисленето на Дончо и Тодорчо едва ли задълбава толкова в теологичните бразди, ами по-скоро са измислили за нуждите на храмовия и на своя собствен бюджет нова треба... Още повече, че така свещеникът влиза в ролята на маг и жрец, месещ се интимността на семейството и покровителстващ живота им, продавач на семейно щастие "на цената на една треба", както един приятел току-що коментира случая, но и дотам вероятно не стига дълбината на Дончо-тодорчовата мисъл за богословски самоанализ...

Преди време за някои въведения по време на Разпети Петък и Велики Четвъртък, за взаимстван от гърците извънхрамов ритуал на Великден, както и заради това, че компилира особен чин за посвещаване на църковен архонт като председател на синодния богослужебен отдел, архим. Дионисий Мишев беше демонизиран и обруган от почти цялото църковно изпълнение на БПЦ, воглаве със свещениците. Направените от Мишев неща може и да са спорни, но в никаква степен даже не се доближават до това кощунствено, с протестантски привкус, заиграване на двамата варненски попове със светите тайнства...

Но Дончо и Тодорчо не са финансова угроза за никого от силните днес в БПЦ, като Мишев с планираните от него ревизии в Софийска митрополия след Йоан Варненски и на храм-паметника "Свети Александър Невски", както и умеят добре да интригантстват и да се мазнят пред преките си църковни началници. Затова и могат да правят каквото си искат, стига да не пречат на митр. Йоан Варненски да си яде сармите направо от... кофата, включително и да си искат по време на изповед пари от богати енориаши на ръка, за да ги раздавали по свое усмотрение и преценка на нуждаещи се....