Мърчаевски дневник II (Манастири за кебапчета)

следва от "Михаила - здрасти, майки"

Всеки самоуважаващ се гуру трябва да си има секта, а всеки гуру със секта, ако няма и фирма към сектата, никакъв гуру не е и сектата никаква секта, ами е гуруто най-обикновена лукова глава, а сектата чисто и просто би била малка чета с ненормалници... Поп Силвестър например... Стоп! Преди всичко останало да ви разкажа история, чута от приятел:

- Вървя си аз покрай Богословския Факултет в София, скъпи Светославчо и гледам на една пейка поп Силвестър седнал с някаква мадама, явно си е чукнал там среща през facebook, както беше пробвал преди време и с моята жена, ама не успя... Тя почна да го прегръща още на пейката, да го милва и целува, а онзи: "Стига ма, не тука, почакай малко!"

Та същият тоз' Казанова, Супер Марио, Каратека и поп едновременно, има своя фирма, по име "Нове Соле", има своя секта - основно из facebook - виртуална и модерна, дето ги изповядва "чадата" си и през skype при нужда, има си и митрополит Йоаникий, комуто здраво е стъпил на врата - чрез страх или чрез манипулация не сме сигурни и връзки из почти всички епархии за разпространение на продукцията на "Нове Соле"... Дребна работа. Друг варненски поп - о. Г. - няма да му изписваме името, че в последно време взе много да се дразни и той, също си има секта, но тоя път "на живо" - сравнително голяма група мъже, жени и цели семейства, като нашият добре е преценил от кого какво и колко може да се взима и най-редовно, през ден, "изповядва" - дава духовни рецепти и даже "послушания" на кило. Има си и фирма - една организация, започнала като епархийска и енорийска инициатива в помощ на хора в беда, която постепенно, с помощта на старата варненска соцноменклатура и децата й, превърна в добре смазана и "лицензирана на национално ниво" машина за приходи с псевдоспециалисти..

Гурутата-бизнесмени си имат джипове, мотори, автомобили, комфорт и хубави жени, както подобава на гурута, искащи да вдъхват респект, имат си и "телохранители". Разказваше ми преди години К., едно прекрасно момче и човек, Бог да го прости, което о. Г. смяташе явно за свой телохранител, докато то самото май се смяташе за негов спътник и помощник всъщност, за срещата между Силвестър и Г. покрай Варненските митрополитски изборни афери:

- Сядаме, Светославчо, с придружителя на Силвестър да пием кафе в едно кафене, докато нашият отец Г. и отец Силвестър разговарят настрана. А онзи неговият около 20 годишен, около 150 кила тежи, целият в мускули. Питам го: "Ти какво работиш?", а той: "Ами нищо", аз: "А с какво се занимаваш по цял ден?", той: "Блъскам във фитнес-залата"...

От един дол дренки сиреч, както дълго време се опитвах да не си признавам очевидното, но и както тия дни в sms реших да напиша на о. Г., а той се обади по телефона за пръв път от много време насам и дълго вика, крещя и както би казал, Бог да го прости, тате ми Анчо, се "представлява".

* * *

Но тия са дребни риби пред игумена на Гигинския монастир Никанор, оказва се. Същият, с който се скарахме преди, заради заплахите му срещу игумена на Кладнишкия монастир отец Рафаил - пред мене индиректни (за което пазя надлежно снимана кореспонденцията помежду ни), а пред други хора съвсем директни... Мърчаевци разказват, че скъпото и луксозно "исихастрио" в Гигинци е всъщност къща, в която Никанор е настанил жена си с "дребна челяд", монастирът му е всъщност фирма, обясняват ми, през която преминават "луди пари" - тези на местната олигархия и тези от европейските проекти за БПЦ... Но, както казахме, освен фирма, гуруто трябва да има и секта. А всяка секта, която си има гуру и фирма, развива всякакви патологии... Двама души - спортисти-борци от село Мърчаево, решили преди време да се замонашат в Гигинския монастир. Издържали съвсем кратко време като послушници. Една сутрин ги намерили уплашени, голи и изпохапани в горските храсти. Защото всяка секта, рано или късно, се превръща в беснарник и тежко ти, ако се предовериш на пиара й и й попаднеш в лапите, особено ако разполага с много пари и силни, даже могъщи, приятели.

* * *

Докато при освещаването на новия храм в Русе митр. Наум седи на масата на официалната трапеза, надигащ чашата с ракия до "номиналната патрика", без да слиза от устата му цигарата, разказват ми интересни истории от "служението" на митр. Николай, като Знеполски епископ и на митр. Йоан, като негов архимандрит, в Софийско преди години...

Празник в Брезник. Докато всички пият и разговарят, Дебелата Берта Йоан си придърпва огромен поднос с кебапчета и почва да яде. И яде, и яде, и яде... В един момент Николай решава да направи жест в мой стил - да набоде на вилица едно кебапче и да го поднесе на спонсорката. Посяга с вилицата към подноса и изненадан установява, че в тоя същи момент Йоан поглъща последното от огромния брой кебапчета:

- Затова си толкова дебел! - разкрещял се Николай с обичайно изпъкналата си вена на челото в такива случаи - Щото не спираш да плюскаш!!

А на празник в Новосел Йоан успял да изяде даже два огромни подноса с лозови сармички. Щото явно го е нямало Николай да го спре навреме!

* * *

А сега Николай прави меката китка еп. Поликарп Белоградчишки трети свой викарий в Пловдив, може би, за да го предпази от предстоящите битки във Видин за мястото на покойния Дометиан, щото явно и той знае, че Видинската църковна мафия пък съвсем не си поплюва, както преди време и самият Поликарп има възможността да разбере в конфликта си с архимандрит-антимовците там... Освен това, Поликарп така е изведен от територията на Видинска митрополия и направен ректoр на Пловдивската Духовна Академия, макар и без диплома за богослов от Солун, което го прави съвсем реален конкурент за мястото на Дометиан.

* * *

Отгоре до долу разпад. Но с такива митрополити и епископи, такива ще са и поповете - какъвто царят, таквиз и пъдарите.