В една от последните Софийски общини, почти непосредствено над Перник - село Мърчаево, се намира енорийският храм "Св. Георги Победоносец". Храмът мърчаевци са изградили сами, както почти навсякъде, с тази разлика, че не е останал срутен след бащите и дядовците им, ами заедно с енорийския си свещеник, са го запазили и доукрасили, построили са и енорийски дом към него, строен богато, с вкус обзаведен и комфортно.
Свещеникът разказва как открил в началото на служението си "най-бедния" мърчаевец и решил да му подари стари, но запазени и хубави дрехи. Оня обаче се оказал същински "граф по дух" и срязал попа:
- У църква се носи, от църква се не доноси!
Сред морето от модернистични псевдоенории, където са се събрали около някой гуру с камилавка откачалки и маргинали от всички краища на града - един, щото няма къде другаде да иде, друга, за да се най-сетне омъжи, а трети, че станал настоятел, като основната му радост е не друго, а да си "донася дома от черквата" буркани с курбан веднъж седмично и да рови в чувалите с хубави дрехи, оставени за бедните в махалата от чужбина или от някого дарени, енорията на мърчаевци е автентична, истинска, в нея "епитроп" е всеки с по нещо, а интересът към делата и състоянието й е отстрана на всички членове на селската община.
Ако се изразим "по руски", местността е "намолена". Мърчаевци обичат легендата си, че св. Иван Рилски е искал първоначално там да основе монастира си - местата, които всички наричаме Малата Света гора. Общината има отношение и към манастирите около нея, и към свещенството. Случайно срещнати жени или мъже в автобуса са изключително добре запознати и с делата на БПЦ като цяло, и с тези по своите монастири и енории. Приемат попа си във всяка къща, пред която спре, а на нас - неговите и на попадията гости, подаряваха вино и ракия, гощаваха и разхождаха из селото и въвеждаха в домовете си.
* * *
Всичко това не спира същите язви, които виждаме навсякъде в нашата Църква, да пълзят и да се прокрадват и там. В женския монастир край Марчаево "майкясва" игуменката Михаила. От първия камък до последната керемида е построен с доброволен труд от мърчаевци, известни каменари впрочем. Тя ги мрази, не ги пуска там, извикала си е да я обслужва богослужебно попът от Рударци, не щото има нещо лично срещу мърчаевския, а просто защото е мърчаевски.
Майката, близка роднина на Цола Драгойчева и бивше военно аташе за Турция, докато сама себе си "майкйосва" на всяка втора дума, се кръсти благоговейно и повтаря:
- Всички сме били партийци, всички...
Прекръствам се благоговейно подире й и "затапвам":
- Аз пък, слава Богу, не съм бил!
Тя ме поглежда с присвити очеса за няколко секунди, след което пак се прекръства. Майката може да мрази мърчаевци от сърце, но това не й пречи да води люта битка за монастирски имот с тях, който неппременно иска да получи. Обича да прогонва от монастира посетители и посетителки, струващи й се облечени неподходящо, но в двора й виждаме три каки - две руси и една червенокоса, разположили се съвсем удобно да похапват, облечени изненадващо плажно за Витошките баири. Ма'кята обича и да се оплаква от нападения от дребни апаши, но в двора й, разказват мърчаевци, често пируват доста сериозни мутри на частни партита "по Каравеловски".
- Отец ... - споделя "Здрасти, ма'кя" - имал проблеми с белите дробове...
- Не, - обяснява й моят приятел, с който сме там - с гласните струни, като у всички свещеници, заради честото пеене.
- О, аз също! - не пропуска да рече "Здрасти майката".
Става ми смешно, че тъй охотно се реди при свещениците. Питам я:
- А ти, майко, пушиш ли цигари?
Поглежда ме с присвити очи пак и се тросва:
- Ти, майки, май ме провокираш!?
- В никакъв случай! - бързам да се поправя и си взимам една от донесените с кафето бисквитки.
* * *
- Служим с нея, - разправят ми - а тя пита какво да чете, аз й викам: чети Шестопсалмието, тя пита: а то къде е?, аз: виж в съдържанието на требника, а тя намира съдържанието и почва да го чете "в разпев": стра-ани-ица-а петдесет и трета - велик маслосве-е-ет!!
* * *
Оставих им четири лева и записах имена заупокой две - Кирил архиерей и Димитър Амбарев протойерей, за здраве две - Игнатий Карагьозов архиерей и Светослав раб Божий и за вразумление едно - Николай архиерей - нейният именно на "Михаила майки" човек.
Следва: Как дядо Йоан Варненски изял две кофи сарми и една кофа кебапчета наведнъж на празници в Брезник и Кривонос и кой нахапа двамата бивши Гигински послушници
Ако се изразим "по руски", местността е "намолена". Мърчаевци обичат легендата си, че св. Иван Рилски е искал първоначално там да основе монастира си - местата, които всички наричаме Малата Света гора. Общината има отношение и към манастирите около нея, и към свещенството. Случайно срещнати жени или мъже в автобуса са изключително добре запознати и с делата на БПЦ като цяло, и с тези по своите монастири и енории. Приемат попа си във всяка къща, пред която спре, а на нас - неговите и на попадията гости, подаряваха вино и ракия, гощаваха и разхождаха из селото и въвеждаха в домовете си.
* * *
Всичко това не спира същите язви, които виждаме навсякъде в нашата Църква, да пълзят и да се прокрадват и там. В женския монастир край Марчаево "майкясва" игуменката Михаила. От първия камък до последната керемида е построен с доброволен труд от мърчаевци, известни каменари впрочем. Тя ги мрази, не ги пуска там, извикала си е да я обслужва богослужебно попът от Рударци, не щото има нещо лично срещу мърчаевския, а просто защото е мърчаевски.
- Всички сме били партийци, всички...
Прекръствам се благоговейно подире й и "затапвам":
- Аз пък, слава Богу, не съм бил!
Тя ме поглежда с присвити очеса за няколко секунди, след което пак се прекръства. Майката може да мрази мърчаевци от сърце, но това не й пречи да води люта битка за монастирски имот с тях, който неппременно иска да получи. Обича да прогонва от монастира посетители и посетителки, струващи й се облечени неподходящо, но в двора й виждаме три каки - две руси и една червенокоса, разположили се съвсем удобно да похапват, облечени изненадващо плажно за Витошките баири. Ма'кята обича и да се оплаква от нападения от дребни апаши, но в двора й, разказват мърчаевци, често пируват доста сериозни мутри на частни партита "по Каравеловски".
- Отец ... - споделя "Здрасти, ма'кя" - имал проблеми с белите дробове...
- Не, - обяснява й моят приятел, с който сме там - с гласните струни, като у всички свещеници, заради честото пеене.
- О, аз също! - не пропуска да рече "Здрасти майката".
Става ми смешно, че тъй охотно се реди при свещениците. Питам я:
- А ти, майко, пушиш ли цигари?
Поглежда ме с присвити очи пак и се тросва:
- Ти, майки, май ме провокираш!?
- В никакъв случай! - бързам да се поправя и си взимам една от донесените с кафето бисквитки.
* * *
- Служим с нея, - разправят ми - а тя пита какво да чете, аз й викам: чети Шестопсалмието, тя пита: а то къде е?, аз: виж в съдържанието на требника, а тя намира съдържанието и почва да го чете "в разпев": стра-ани-ица-а петдесет и трета - велик маслосве-е-ет!!
* * *
Оставих им четири лева и записах имена заупокой две - Кирил архиерей и Димитър Амбарев протойерей, за здраве две - Игнатий Карагьозов архиерей и Светослав раб Божий и за вразумление едно - Николай архиерей - нейният именно на "Михаила майки" човек.
Следва: Как дядо Йоан Варненски изял две кофи сарми и една кофа кебапчета наведнъж на празници в Брезник и Кривонос и кой нахапа двамата бивши Гигински послушници
Ох, Светльо, добре е че си прописал пак, и че си захванал от мърчаевската "майка". Някой ги учи монахините да викат на "майка" и това ме вбесява, обаче какво...
ОтговорИзтриванеПоздрав,