Руси Ст. Русев Калистратът и Страшния съд

"Отче Никаноре, Страшният съд идва!" (пресен цитат от Руси Калистрата)

"Бяхме на посещение  в един манастир в Н-ска епархия, където са зографисани сцени от страшния съд по стените, а монасите влизаха и излизаха от манастира с много скъпи джипове. Така го и "запомнихме" манастира - с дяволите и джиповете" (из разказ на скорошни посетители в нашия манастир)

Когато насред храм срещнете Руси Ст. Русев Авторът, новопредставящ се за отец Калистрат в Славянобългарския манастир "Свети Георги Зограф" на Атон, да знаете, че с него непременно ходи и Господин Страшният Съд. 

Ако Страшният съд закъснее, Руси ще се оплаче на полицията или ще пише по вестниците, сътворявайки поредната в своя неподражаем стил интрига, та ако не бъдете убит от Страшния съд случайно, поне да ви изгонят от храма или да го напуснете, за да избегнете скандал. 

Вие сте игумен на български манастир в Софийска епархия ли, градите втори и даже трети манастир, опитвате се да възродите монашеските обители в цяло Пернишко чак до Трън?... Голям прас, какво ми се надувате, каквото и да правите (или да не правите), ако нямате благословията му, рано или късно ще паднете на Руси в ръцете.

Какво прави Руси на Атон ли? Маскирал се е на монах и представлява неформален пълномощник на йеромонаха схимник Висарион /Димитрий/, в едната си ръка държи стария календар, в другата Страшния съд. А къде е Висарион ли? Не знам, доскоро беше в Германския манастир в България, където събираше миряни, за да ги учи как да воюват против модернистите и против папата, след което ги изпращаше по енориите, от които са дошли, просветени да откриват и да неутрализират икуменисти и паписти. Всичко това вършеше от името и в името на света гора Атон. 

В един момент обаче Висарион се разтревожи за самия Атон, да не би докато спасява БПЦ, Атон да остане неспасен, затова изпрати там Руси, който стана Калистрат (от гр. ез. "добър войн"), за да го доспаси... Тия двамата вече разкатаха фамилията на баба Ванга, на римската папа, на Вселенския Патриарх, на Петър Дънов, на сектантите и еретиците, на извънземните и на уфолозите, тъй че здрава костица даже по тленните им останки не остана, затова е по-добре изобщо да не им се мяркате пред очите, щото Страшният съд трябва да остане страшен и ако няма кого да уплаши, никакъв страшен съд няма да е, ами най-обикновена махленска свада. Страшният съд се нуждае постоянно от нови и нови жертви! За да взимат хората Православието насериозно, непременно трябва да има един много, ама много и даже ужасно страшен съд. От страшния съд има право да бъде по-страшен само Руси Ст. Русев, който има дарбата да изглежда страшно, чак налудничаво щом го ядосаш, че даже по някой път и когато съвсем не е ядосан. Погледне ли те Руси благо, което на мене преди години ми се е случвало, чак кръвта ти се смръзва! Имаш чувството, че ти се усмихва пияна анаконда!!!

Ти може да минеш гръцката граница, да стигнеш Уранополис, да те пусне на Света гора и ревнивата за Своята монашеска република Богородица, но си се объркал, ако си мислиш, че ще останеш там мимо волята на Руси Ст. Русев, той те чака, за да ти съобщи, че страшният съд иде поименно, точно и лично за теб, докато се... покланяш пред светите икони в храма.

/цялата история ТУК/

Изпращам братски поздрав за Руси Ст. Русев Калистрата със стихотворението на Пламен Сивов "Последният пророк"

Последният пророк се взираше от хълма
с най-хубавия изглед към Апокалипсиса.
Бе паднала завесата след праведните хорове
и бяха отзвучали всички грешни писъци.

Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите
и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита.
Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите.
Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита.

Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител,
но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел.
Не бе останало какво да се осъжда и предрича –
защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори на всяка добродетел.

В очите мътна пот изби – неопростена стара влага –
последната сълза в света бе съдено да бъде ледена.
Последният пророк я сдъвка вместо прошка блага,
намръщи се в лицето на Христа и тръгна към геената.

(източник ТУК)

Забележка към Пацо Сивов - Ехо, Сливен! Пише се весдесъщ, като весден, а не вездесъщ, щото иде от "все", а не от "везир".