И критично към синода за "македонската разходка"

автореплика на "В подкрепа на светия синод" 

В ръководството на БПЦ отново първо направиха сметката и чак после взеха да търсят начини как да я плащат (или да я оспорят), защото докато играта на държавната власт "с казуса Македония" беше игра "на сигурно" и беше свързана с ангажиментите ни към ЕС и НАТО, за която имахме пълната подкрепа и обезпечаване от страна на ЕС и НАТО, заедно с безхитростното и ясно съгласие на Македония в случая, то Голямата Македонска разходка на БПЦ имаше пред вида и зад гърба си само нашите български призраци и исторически химери.

Република Македония е в клещи, предвид ескалиращата несигурност в световната и регионална политика - от една страна Албания и Косово, от друга Гърция и Сърбия, от трета ние, като всеки от комшиите й има претенцията да е Велик. По израза на Йосип Броз Тито, употребяван за Югославия, понастоящем Македония е "окружена бригама" - оградена с грижи и неприятности. Крачката на помирение в политически план не беше само към България, а към България и Гърция - най-безопасните като съюзници "бивши врагове и застрашители", защото ще са принудени да се съобразяват с нея, като с потенциален и после реален равноправен партньор в НАТО и ЕС и така да подтискат шовинистичните и крайно националистически настроения и движения в обществата си спрямо нея. И също така неутрализация на сръбски и албански (шиптърски) апетити.

Македонците не щат, през ум не им минава даже, да се "присъединяват към България", както е в сънищата на проф. Божидар Димитров, който в телевизионното си предаване наскоро бълнува наяве, че очаква това да се случи рано или късно, ако ли не даже в рамките на собствения му живот, което разбира се, не им попречи да си поиграят с нашата национална лудост, наричана "мечта и идеал" от разни спекуланти, за да получат в пакет чрез нея всичко, включително независима народностна църква, ако им се удаде.

Един бърз и лесен (направо безплатен) пиар на синода ни - чисто и просто да се подпише едно писмо с молба от синода на Македонската Църква за "българско майчинство", се прие охотно от нашите архиереи, това носеше девиденти сред патриотизиращото се и радикализиращо се националистически българско общество, носеше вътрешен политически престиж. 

За какво ни е като Църква вътрешен чисто политически престиж аз не знам, след като настроенията и тенденциите в общественото мислене и усещания постоянно се менят, не се и наемам да отсъждам, щото нали смених критическия дискурс, затова няма вече да попържам, а ще бъда максимално конструктивен. Така че - не знам, питайте тях, архиереите ни, те са достатъчно мъдри, за да отговарят. Пълнолетни са, някои даже на прага  на жизнения си превал се намират.

И така се стигна до две неприятни неща, които нямаше как да ни се разминат. Първо шамар от сърби и гърци, направо заплаха, че ако продължаваме да се месим в македонския въпрос, ще последваме съдбата на македонската църква - схизма и после отстъпление от нашите мечти (нарочно не казвам интереси) от руснаците, които са под угроза да изпуснат Украйна и на църковно равнище - Фенер да легитимира украинския разкол, ако не си свият малко перките. И второ - леден душ от македонците, които поискаха, заедно с майчинството ни, да си вземат и "чеиза" - да им подарим направо Охридската Архиепископия, разглеждана като българска само в далечен исторически план, може би за известно време обща, но окончателно само и единствено македонска. 

Техният Стефан поиска от обикновен разколник и схизматик да стане за една нощ пълноправен Архиепископ, почти независим. От кого, за Бога, Стефан се надяваше да получи томос, че е реално такъв, след като томосите ги раздава само Фенерският сайбия, не знам - питайте Стефан и горещата му македонска глава... Не смея да критикувам вече и да ругая ни архиереи, ни кандидат архиереи, ни потенциални кандидати дори... И както всеки мой богословстващ и коментиращ църковните работи събрат в България ще се оглеждам и ослушвам като гърмян заек (даже без да е гърмян) и ще държа "инкяр".

А майчинство (с износване макар и постфактум, своего рода сурогатно) означаваше включването на МПЦ в състава на Българската Патриаршия нали, поне временно, но без условия за срок? Ако някой го е очаквал, включително нашите архиереи, то жестоко се е объркал. Щото не познават  нещата често извън епархиите си (па даже в тях самите), камоли процесите и събитията оттатък държавните ни граници. Македонците не могат да ни понасят - не сам сърбизираните или македонизираните по югословенски, но и тези с българско самосъзнание са извънредно скептични и към БПЦ, и към българската държавност. И с доста голямо право. А съветниците им без раса ли що не им го казаха на синодните старци?? Те още по-малко познават света и собствените си околности, щото да мислиш не е като да се разходиш и да послушаш (да се поогледаш) внимателно и с трезвено разбиране - тия последните са "специалисти" и истински "експерти" само по събитията зад църковните кулоари и евтините махленски интриги.