Златина и Полина от геронда на геронда

по повод "За "успешното" монашество"

Много ги разбират "монашеските работи" Полина и Златина, разбират ги по-добре даже от Венци Каравълчев, мъжът й на Златина, който цяла новосъздадена фондация ръководи с името и от името на ефорията ни в Зографския манастир на Атон, а от тия троица всичко разбира по-добре само мъжът на Полина Косьо Спиров, защото всяка сутрин държи шапката и подава бастуна (в пряк, не в преносен смисъл, дайте да се разберем) на новобрачния младоженец Иван Желев.

Двете булки не бяха ли духовни щерки (в мира сего) на един "монах" в мира сего - Михаил Хаджиантониу, за когото преди години писахме обстойно и подробно в този блог? Монахът неприпознат като духовен старец, геронтос и наследник на св. Паисий Светогорски, въпреки упоритите си претенции да е такъв, от братствата в ни един манастир из православния свят и последователно изгонван от всичките. Монахът, живеещ дълго от щедрите дотации на една гръцка госпожа и дарения от българските си "духовни чада", докато странства из епархиите на БПЦ, ненамерил своята реализация в ни един манастир като геронда, но намерил я в лицето на такива като Полина и Златина... Монахът, дал това "ноу-хау" на българските гурута от Зографския манастир, плъзнали след него по негов пример и служещи си със същите бракониерски методи сред миряните, против властта и авторитета на епископите им и мирски свещеници?!

Буля Поля и буля Злата по едно време дотолкоз се бяха "облагодатили" от общуването си със своя "монах", че при всеки спорен или щекотлив въпрос в действащия по онова време все още форум на Двери бг. заявяваха, че ще се допитат в писмо до неговото мнение, за да ни го предадат - становищата и истините на автентичното светоотеческо и монашеско предание. И той ни "отговаряше" понякога, стига да намери време при разходките си между чаршафите на гъркинята и разните седянки из български епархии.

Но да оставим онуй време "в торба да дреме". Да се върнем малко по-близо в миналото. Помните ли архим. Августин? Старецът, починал от страх на една пейка, заради разбеснели се политически маргинали и мутреещи се расоносци, нахлули в Троянския манастир?! Знаете ли как е бил Августин погребан?! В почти пълен с вода, заради проливен дъжд преди това, гроб. Никой не си е направил труда да изгребе водата. Ковчегът е натискан от две страни, подобно лодка, която се опитваш да потопиш. И това не е единственият скандал и мерзост, случили се около тази смърт... От "специалистките" по манастирски живот и монашеска духовност обаче чухте ли нещо от това тогава, нещо прочетохте ли?... Прочетох само аз за... себе си. Научих от една статия на друга такава кокошка от техния курник, че съм бил трол, "дето в мрачните подземия на тесния си свят знае малко имена", след скандала в медиите и телевизиите, който предизвиках тогава, щото отказах да съм ням зрител на тия мерзости в Църквата на Иисус Христос.

Сега обаче четем разсъжденията им, сякаш от първа ръка, относно живота на място, където никога не са били или са посетили най-много веднъж преди години. Става дума за "един манастир до град София". 

В манастира "до град София", който е всъщност до град Перник и е именно Гигинският манастир, ставало дума и се интересували братята само от пари. Там никой не работел, всички били "свита на новия игумен", като че, предназначена и обязана само от сутрин до мрак, колчем го видят, да му повтарят колко е велик. И... нямало братолюбие. Как премериха братолюбието в общност, в която не са били нивга, не знам, сигурно дистанционно с любовните кожени "термометри" на мъжете си?! И поради някакви дефекти в последните, извинявам се, решиха че любовта ни е "къса и мека", пак се извинявам!

За двете седмици, които наскоро прекарах там, до колена затънах в биволски лайна и гъзът ми се напълни с цял наръч слама. Извинете! И не бях единствен в това. Там понастоящем има един послушник и трима харизани, един монах - отговорник на манастира, който е постоянно "по трасето" между манастира и биволарника, в който често можеш да го завариш да върти лопата и да чука с чук, а понякога и грозно да пищи, а понявга (но много рядко) и да ругае безадресно, уцели ли с чука пръста си, вместо гвоздей. В съседния манастир пък е мястото за обработване и пакетиране на млечните продукти, където също никой не стои без работа, в дневно време в келиите и стаите има само хора, които са болни.

* * *

Полина и Златина повтарят с други думи същото, което преди време, на тръгване за манастира, чух от мой приятел свещеник по свой адрес: "Брей, ти скочи директно в кацата с меда!" Да, всеки "съди от собствената си камбанария", поне в случая с Полина и Златина. Че защо, след като техните семейства доят Атонския ни манастир чрез измислени фондации, да не е това всеобща практика и правило във всеки манастир?!