Аз,Той и Ти (Защо Петър и Павел са Първоапостоли)

За да има "ние" и "вие", първо трябва да има "Аз" и "Ти"... В Евангелието Господ Иисус Христос говори за Себе Си и за Отца-Бога като за "Нас", за "Ние", за "Аз и Отца" и едва сетне за "Моят Отец и ваш Отец". С други думи, за да има общност, а не тълпа, глутница или "споделен ад", първом трябва взаимно личностно разпознаване. Затова е и Голямото Аз /съм/ на Спасителя, преминаващо из цялото Евангелие по подобие на Божественото Аз /съм/ от целия Стар Завет, отразяващо се и в Голямото Аз на Божествения Павел с неговото "Аз и Той/Христос" и посланието към вярващите - "Бъдете с мене и както мене, както Аз съм с Него и като Него".

Така и в Евангелското четиво за Петровден (празникът на двамата Първовърховни Апостоли Петър и Павел), първо Христос иска да бъде лично разпознат, усвоен, сетне лично припознава и присвоява Петър и едва тогава говори към групата, разпознава я и я посочва като общност, но именно в лицето на Петър, с когото взаимно са се разпознали и чрез Петър говори към останалите, защото не може да има общност без личност/и. 

Петър е разпознал Господа като "Ти" - "Ти Си Христос, Синът на Живия Бог", а Христос е разпознал Петър също като "Ти" - "Ти си Петър - камъкът, върху който ще съградя Църквата Си". Христос още казва, че всичко, което "Петровата Църква", съединена чрез Петър, заради неговото разпознаване на Христос като Син Божий, съединена в Христос именно чрез Петър, а не в самия Петър, чрез Петровата изповед ще "връзва /съединява/ хора или отвързва /отлъчва, разделя от себе си/ и на небето, и на земята.

* * *

За нас все е важен въпросът "Какво да се прави", какво вършим или не вършим, а според това Евангелие въпросът е кой съм аз, кой е Христос и най-накрая - кой съм според Христос и пред Него. 

Нашите владици, попове и богослови все чакат повод и време "да вършат", да правят и да изправят, но не себе си, ами обществото, реалността, другите - дъновистите, врачките, уфолозите, сектантите, педерастите, бизнесмените и политиците, институциите и организациите. Повярвали са си в силата да изправят, без да са се сами изправили и да развързват, без сами да са свързани и забравят, че Петър получи силата и властта да изправя едва след като сам се изправи пред Христа, да изправя със себе си тия, които заедно с Петър се изправят пред Господа, да ги изправя и тъй съединява не чрез друго, а чрез собственото си изправяне. Затова те, нашите, рядко имат силата някого лично да "вържат или развържат", било за Небесата, било на земята, а ако това се случи все пак, става не заради тях, ами въпреки тях

А изправянето става чрез изясняване въпроса за собствената личност и идентичност. Петровото възправяне започва с неговото смиряване при първата среща с Христа и Христовата покана, на която смутен и объркан отговаря - "Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек!", а неговото превъзвишаване е когато разпознава и изповядва Христа като Син на Живия Бог, точно според думите на св. Иаков, Брата Господен, от Съборното му Послание, че ако "смириш себе си пред Бога, Сам Бог ще те въздигне", щото за да има изправяне на опияненя от грехове и страсти човек, първо трябва да е отрезняването.

* * *

Затова Павел и Петър са Първоградители на Църквата, защото при тях единствени от Дванадесетте четем и слушаме да пишат и говорят с "Аз", с "Ти", с "Той", двамата за Христа, двамата един за друг и всеки от тях за себе си.