"И е добър христиенин, не пропуща литургия,/ но и в черква затуй ходи, че с черквата и търговия!" (Хр. Ботйов)
N. B. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна. Това е изкуствена литературна реалност, като българска публицистична реплика на разказа "Село Ровци гради храм" от Бранислав Нушич.
Той е от онзи ешалон на стария комунистически и партиен елит, за които (и на които) Сталин открито казвал: "След смъртта ми страната ще загине. Вие ще продадете СССР". А според лирическия герой в новия дванадесетсериен руски сериал за знаменития одески бандит Мишка Япончик "Веднъж в Одеса", е сред онези пък, за които Мишка твърди пред бандитите си, че си струва да се работи с тях, щото ги бил опознал добре още преди Октомврийската Революция из затворите на Царска Русия - болшевиките, в които има "много хляб" за бандитския занаят на държавно ниво, които според Мишка разсъждавали много далновидно и трезво по въпроса "как се крадат пари".
Работил дълги години по висшите етажи на дипломатическия корпус на Комунистическа България в чужбина и постепенно станал сътрудник на множество разузнавания, освен на родното. Той и роднините му активно участват сетне в бандитската приватизация на социалистическата икономика на Народната Република в средата на 90-те години на миналия век на местно ниво - в района на градовете край родното му село. А връзките му с неговите бивши идеологически "врагове" в странство правят от потомците му крупни банкери и милионери в Западния свят.
* * *
Освен всичко останало, днес той е и епитроп - спонсор на БПЦ и храмов настоятел. Един енорийски селски храм с магерница в едно от селата из родния му регион (или по друг начин казано - енорийски храм с храмов комплекс) представя пред заможните си приятели и в държавните институции, в които все още има влияние и връзки, за манастир и паметник на културата, като активно придобива по тоя начин немалки средства "за нуждите" на "манастира".
Това всъщност не е манастир, такъв е бил преди много столетия, а по-сетне е функционирал главно като жилище на селските попове, нито е паметник на културата, но се представя като такъв от него въз основа на множество селски предания, легенди и суеверия за русалки, нимфи, феи, самодиви и вековни дървета. Докато реално тука не се вижда ни една фея нощем, а само... червени вампири и зомбита с бастуни и плътни чорапогащници, при това главно посред бял ден. За тая цел на всяко дърво, за което простият народ вярва, че ако ли не си е свила гнездо, то най-малкото си простира гащите след пране в "чудотворния" извор самодива, ще видите закована претенциозна синя табела "Паметник на културата".
Парите от дирекции и фондации, минаващи през сметката на храмовото настоятелство, от десетилетия той усвоява и ръководи за нуждите на "манастира" сам, като организира оползотворяването им за общоселско и черковно благо чрез възложения върху лица-изпълнители в роднинска, приятелска или бизнес-връзка с него. Оставяйки често селяните да вярват, че ги е дарил парите лично той.
Мечтата му е тука да се свърти женен поп семейно или поне йеромонах, но в никакъв случай да не се събира монашеско братство, което се е случвало своевременно да осуетява преди години, гонейки "излишния" на принципа "двама са много". Попът му трябва, за да се разнася расо в "частния му манастир", бидейки обикновена самоходна тояга и закачалка на расото си, та допълнително в касичките на храма да мотивира съселяните си, живеещи с не повече от четири-пет лева дневно, да пускат последните си стотинки.
Всеки свещеник или йеромонах, преминал през "обителта" или назначен да отговаря за нея, рано или късно става жертва на масирана междуселска кампания за отстраняването му или очернянето му, ако по някакъв начин се превърне в спънка за изпълнението на стройно скроения план на топ-епитропа.
Докато той движи "мъдро, строго и справедливо" по Сталински парите в сметката на "манастира", негови пенсионирани сродници (също настоятели) търбушат регулярно храмовите касички, като за целта на "манастирското благо" не се свенят да продават и от т. нар. "цигански свещи", щото по думите им печалбата "за манастира" ще е по-голяма.
* * *
Мила родна картинка.
И аз започвам да разбирам нещо, което преди съм осмивал и укорявал - разбирам защо много монаси и монахини, които съм срещал преди години, се държат крайно подозрително и нелюдимо с разни преминаващи и предлагащи им помощта и услугите си "спонсори". Даже направо ги гонят от манастира.
* * *
- Славчо, ако ме слушаш, аз (?!) ще те направя поп!
Работил дълги години по висшите етажи на дипломатическия корпус на Комунистическа България в чужбина и постепенно станал сътрудник на множество разузнавания, освен на родното. Той и роднините му активно участват сетне в бандитската приватизация на социалистическата икономика на Народната Република в средата на 90-те години на миналия век на местно ниво - в района на градовете край родното му село. А връзките му с неговите бивши идеологически "врагове" в странство правят от потомците му крупни банкери и милионери в Западния свят.
* * *
Освен всичко останало, днес той е и епитроп - спонсор на БПЦ и храмов настоятел. Един енорийски селски храм с магерница в едно от селата из родния му регион (или по друг начин казано - енорийски храм с храмов комплекс) представя пред заможните си приятели и в държавните институции, в които все още има влияние и връзки, за манастир и паметник на културата, като активно придобива по тоя начин немалки средства "за нуждите" на "манастира".
Това всъщност не е манастир, такъв е бил преди много столетия, а по-сетне е функционирал главно като жилище на селските попове, нито е паметник на културата, но се представя като такъв от него въз основа на множество селски предания, легенди и суеверия за русалки, нимфи, феи, самодиви и вековни дървета. Докато реално тука не се вижда ни една фея нощем, а само... червени вампири и зомбита с бастуни и плътни чорапогащници, при това главно посред бял ден. За тая цел на всяко дърво, за което простият народ вярва, че ако ли не си е свила гнездо, то най-малкото си простира гащите след пране в "чудотворния" извор самодива, ще видите закована претенциозна синя табела "Паметник на културата".
Парите от дирекции и фондации, минаващи през сметката на храмовото настоятелство, от десетилетия той усвоява и ръководи за нуждите на "манастира" сам, като организира оползотворяването им за общоселско и черковно благо чрез възложения върху лица-изпълнители в роднинска, приятелска или бизнес-връзка с него. Оставяйки често селяните да вярват, че ги е дарил парите лично той.
Мечтата му е тука да се свърти женен поп семейно или поне йеромонах, но в никакъв случай да не се събира монашеско братство, което се е случвало своевременно да осуетява преди години, гонейки "излишния" на принципа "двама са много". Попът му трябва, за да се разнася расо в "частния му манастир", бидейки обикновена самоходна тояга и закачалка на расото си, та допълнително в касичките на храма да мотивира съселяните си, живеещи с не повече от четири-пет лева дневно, да пускат последните си стотинки.
Всеки свещеник или йеромонах, преминал през "обителта" или назначен да отговаря за нея, рано или късно става жертва на масирана междуселска кампания за отстраняването му или очернянето му, ако по някакъв начин се превърне в спънка за изпълнението на стройно скроения план на топ-епитропа.
Докато той движи "мъдро, строго и справедливо" по Сталински парите в сметката на "манастира", негови пенсионирани сродници (също настоятели) търбушат регулярно храмовите касички, като за целта на "манастирското благо" не се свенят да продават и от т. нар. "цигански свещи", щото по думите им печалбата "за манастира" ще е по-голяма.
* * *
Мила родна картинка.
И аз започвам да разбирам нещо, което преди съм осмивал и укорявал - разбирам защо много монаси и монахини, които съм срещал преди години, се държат крайно подозрително и нелюдимо с разни преминаващи и предлагащи им помощта и услугите си "спонсори". Даже направо ги гонят от манастира.
* * *
- Славчо, ако ме слушаш, аз (?!) ще те направя поп!
"В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент - / покани ме дяволът, старият дявол, / в дома си на чаша абсент" (Хр. Смирненски)
Русия най-сетне отпадна от световното.
ОтговорИзтриване