Двете Тайни Вечери (от Йерусалим до Емаус)

към отец Йоанис Долмов

На Тайната Вечеря на Велики Четвъртък все още има "твърде много Стар Завет", макар и да е тя всъщност мястото, на което е обявен и сключен Новият Завет, не просто като клетва и заповед, ами е и "овеществен", овъплотен в Тялото и Кръвта на Иисус - според участието си в това тяло и кръв, съучастие и причастие, апостолите от последователи и ученици се превръщат в Църква, събрани са в Тялото Христово и така, заедно с Христос, ще вземат участие в смъртта и възкресението Му, ще се съразпънат заедно с него и в Него, но и чрез Него и в Него ще възкръснат, ще съвъзкръснат 

И това е същият процес, който Божественият Павел описва в Посланието си до Галатяните - "Съразпнах се с Христа и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен", а другояче, но в същия смисъл - към Римляните, когато говори за Светото Кръщение: "Кръстени в смърт, подобна на Неговата, да вземем участие и в Неговото Възкресение" или пък към Коринтяните - "Животът ми е Христос, затова и смъртта за мене е радост и придобивка".

И все пак, доста е все още там, в Йерусалимската Горница, Старият Завет. Те, съвсем по старозаветному, ядат първо от пасхалната вечеря, умити са ритуално, пак по старозаветному. А недостатъчността на това умиване е усетена от Симон-Петър, който разбиращ частично смисъла му (а частичността, пак според Блажения Павел, тоя път в Послание до Евреите, е неотменен и съществен белег на стария именно завет), умолява и настоява Христос да "умие не само нозете му, но да го окъпе целия". Интересен е отговорът от Иисус на това петрово желание, Иисус му казва, че чистият няма защо да се къпе отново, защото те вече всичките са очистени, чрез думите, които им е говорил за тия три години и половина с Него Той. 

Сиреч, очистването им не е чрез това, което става в момента и което предстои до мига преди началото на последващото пасхалната вечеря Причастие, ами чрез Личното Му Слово. Аз мисля и разчитам, че с тези думи Спасителят изважда от Новия Завет всичко, което ще се извърши до момента на Причастието, че това, което се случва е само символ и префигурация на целия Стар Завет, който предстои да бъде сменен от Новия.  

Пасхалната трапеза не е част от Новия Завет, не е част и от тая "прото-литургия" с Първото Причастяване. Ами е такава част слушането на Учението Му от тях през годините, което макар и да се явява "анахронично" спрямо последователността на действията в Горницата, но е същностно свързано с Първото Причастяване и то е именно това, което ние наричаме "Литургия на Словото", предшестваща "Литургията на Тайнството". Точно както Кръстителят и Предтеча Йоан предшества Самия Христос.

Ясно виждаме прехода между двете части на литургията - тази на словото и тази на Тайнството вече в Емаус, в дома на двамата ученици, които Христос среща след Възкресението Си по пътя от Йерусалим за Емаус. Словото с поучения и наставления, с проповед, разяснения и тълкувания е пътьом, а Причастяването им с хлеболомлението, е вече в дома им. Тук вече няма ни агне, варено в горчиви треви, ни кашерни вино и хляб, няма нито умивания специални - Христовото Слово е сменило всичко това. А те пък най-сетне Го разпознават, че е именно Той при преломяването на хляба. И учатват в причатието, в което Юда Искариотски не е участвал, ами е участвал само в пасхата, по свой личен избор след дадената от Христос свобода и подкана - да "върши по-бързо, това, което е планирал" - предателството и така Юда сам напуска трапезата...

Така смятам аз и не вярвам, както вярваш ти, че Юда Искариотски също е получил Светото Причастие.