Попове, задници, мълнии и хубавици

следва от Циганска седянка

Това сега, дето се опитва да ме "гръмне" със Светия Потир нищо не е!! Веднъж преди години замалко да ме... контузи отзад!

Влюбен бях и страдах много. Обожавах една, дето я наричах Меденка. наебахме се два-три пъти и се влюбих ужасно. Ревнувах я силно и от съпруга й, и от другите й двама любовници. Междувременно почти всичките ми "приятели", докато ми съчувстват, бяха се наредили кандидати да чукат и те "на опашка"... Но от всичките такова нещо заслужава само Велико. Затова и го свързах с бившата ми, предманастирската, а те си гукат сега почти денонощно по телефона. Тя вярва, че ме дразни, а аз слушам и ги благославям с шише в ръката, чакайки да гледам сеир. Добър човек е Велико, нека! Символично, докато спеше веднъж, сложих до възглавницата му една меденка. А нея котките му я бяха наръфали на сутринта, обаче той ритуално я пази разпарчетосана в хладилника си... А аз живеех по онова време, за което сега разказвам, в квартирата на Стефчо, Бог да го прости, той ме успокояваше, както може, но заспеше ли нощем, аз ставах, влизах в храмовия двор и пишех цяла нощ тежки и тъжни стихове в стил: "Мамо мила, колко я обичам, бим, бам, бум".

Чакам поп Георги до сутринта. Идва, аз почвам да се изповядвам. Плача. Реве и той. Аз за нея, той не ми е ясно за какво, но по откъслечните му реплики стигам до извода, че съживявам с преживяванията си негови стари лични спомени, че май си прави реминисценции. Може да е луд, особено след като спря "Ксанакс-а", ама е много чувствителен!

Вечерта отиваме у тях, пием, защото последната му жена не му е още жена, за да е там и да заключи пиенето и пак плачем. В един момент всичко ми става много съмнително и му викам:

- Аз плача, защото съм пиян и смахнат, а ти защо плачеш?!

- За тебе плаче, Светльо, обичам те с Божията любов! - сетне продължава в обичайния си псевдохаризматичен стил - Ти защо не щеш да приемеш любовта Христова чрез ближните си! Защо се страхуваш от благодатта!?

...И докато го казва, ръката му на задника ми! Моментално изтрезнях и го плеснах през ръката.

Поп Ясен Мъглата обаче на една Нова Година у тях, преди да стане поп, на едно празненство по енорийски не успял да реагира. Минал покрай масата, а Георги в бързината пъхнал ръка под анцуга му, който обикновено Ясен запасва до подмишниците и му вкарал пръст директно в задника, подвиквайки:

- О, о,  Яско-о!

А Ясен:

- Ау, отче бе!

Ето така Ясен стана поп, а аз си останах... френски партизанин.

Обичам го все пак... В оная драматична моя връзка реши да се намеси. Да ме жени за Меденка, като първо я разведе. Даже щеше да ме запопва в Белослав. Тя се развежда, взимаме се, отиваме при дядо Кирил (води ни той, след като ни е венчал) и дядото ме ръкополага за свещеник... Добре че тя не ни уйдиса на акъла, заради което той впоследствие я нарече лицемерка. Дядото вероятно щеше да ни изхвърли всички с ругатни и шамари... Тя, жената с лек характер и лош морал, се оказа в пъти по с всичкия си от нас. Казала: "Нито ще се разведа, за да стана попадия, нито със свещеник ще спя, докато съм омъжена". Между другото астралният му двойник от Сливен поп Силвестър и приятелят на Силвестър там поп Йоан точно поради последната причина не ги огря, щото и те бяха на опашката. Курвите харесват мускетари, а не брадати пръчове в рокли! Амин!

* * *

Заради него и глупостите му веднъж пък, щастливо женен, макар и временно, две седмици стоях на сухо... Беше заявил, че е болен от левкемия, рак на главата, гангрена, грип и хипервентилация едновременно. твърдеше, че всеки миг ще умре. Аз тогава го взимах много насериозно и за всичко му вярвах. Събра пари откъде ли не по приятели и симпатизанти и каза, че отива в Германия на много скъпо и свръхсекретно лечение, изчезвайки нанякъде.

А аз страдам... За него... Купих си шише коняк, изпих го много бързо, а мене, когато съм емоционално превъзбуден, алкохолът не ме лови. Изпих го и станах да си направя омлет. Жена ми изпадна в шок. Реши, че след толкова коняк, изпит почти наекс, не трябва да пържа яйца, а да съм в интензивното болнично отделение на системи. Уплаши се, че нещо извънредно и страшно става, събра си багажа и се върна чак след две седмици. А той се върна след месец, обяснявайки, че Господ чудесно го е изцелил още в самолета на отиване от всички болести едновременно, щото силно се бил помолил Богу!

* * *

Оня ден седя в двора на храма и го чакам да свърши едно кръщене, за да му кажа "Здрасти!", планирам, ако ми налети, да хукна да бягам, крещейки: "Никога няма да ме хванеш, твърде са ти къси краката!" Идва Велико и повелява:

- Тръгвай си за вкъщи, имаме работа!

Сетне обяснява на клисаря Любо:

- Прибирам го, защото седи тука и чака, за да се заяде с попа! Никаква работа нямаме!

Идват нагости Васко Ненов и Кольо Марата снощи.

- Не се яж с него, опасно е! - тревожат се.

Обажда се и Хубавата К. най-хубавата му от всичките бивши:

- Импулсивен е, внимавай, ще ти сменят физиономията! Пази се!
- Ела, - викам й - Хубавице, да ти сготвим нещо с Велико. Обичам друга, спокойно, задникът ти е в пълна безопасност! Разтрепервах се от радост, щом я видех в манастира, а и нивга да не я видя вече, тая радост ми стига за цял живот, даже да умра усмихнат мога! Само ще ми оставиш кичур от гарвановата си коса за талисман срещу гнева на попа! Ще му го покажа като чесън на вампир и той ще се скове навеки!

* * *

Аспарухово е с мене! Даже Капитан Георги Пенчев се подсмихва хитро под несъществуващия си мустак и ме потупва мило по гърба. Да живее България! И гурувците на сапун!... Но за всеки случай след малко ще си напиша некролога. С перманентен маркер върху гърба на листа ми с отчета на дневния оборот в "Градски транспорт" и ще го залепя с каникулит на таблото за некролози пред храма. Ще пише така: "Светльо Ангелов - Портос умря, ударен от гръм по светите молитви на поп Георги. Умря насран, защото преди това Георги му отвъртя два шамара, но и усмихнат, защото духом бе в Пернишко".

Следва