Евангелие по Йовков (Сърните на Богородица)

"...а от гола Човечност "по Йовков" (автоцитат от ТУК)

следва от Ботевско евангелие I и Ботевско евангелие II

Вазов познава всяка част от светата литургия детайлно - кога, къде и как се случва, както виждаме в "Под Игото" например, когато Бойчо се крие от заптиетата в храма. Па и самото Априлско въстание в "Под Игото" (както и цялата елегия "Левски" в "Епопея на забравените") е представено като общо, народно дело, като λειτουργία, където "всяка възраст, класа, пол и занаят" принасят в него своето, където се надхвърлят и тясноидеологическите противоречия. А Ботев и Йовков, всеки посвоему, проникват в самия дух на Православието. Ботев експлозивно и екстатично, а Йовков нежно и мистически.

В разказа "Кошута", още в самото начало, действието се позиционира в духовната област на взаимодействието - противопоставянето, но и взаимопроникването, между "небето и земята" - пръстта, в която старият воденичар приведен все гледа и небесата, към които гледа младият Стефан. И в стихията, в кризиса на тая среща, се случва Богоявлението, че дори и духовното превъплъщение - Бог се разкрива в творението си, в животински и женски образи - икони - на сърната и на жената.

"Чрез жена грехът в света влезе и пак чрез жена дойде спасението" (из православното Богослужение)

И както има битка и конфликт между двете стихии в душата на Стефан - на кръвожадността и на милостта, на доброто и злото, между ловеца и човека, между честния работник във воденицата и крадеца, между устрема на младостта (в негово лице) и примиренчеството на старостта (в лицето на стария воденичар), такъв е и дуализмът в женските образи - между Дойна, любимата на Стефан - нежната, бялата, млечната и другата, към която е склонен и се колебае - силната и черна, "димна" и мъглива, Димана. Докато накрая въплътилата се в кошутата Богородица, според внушението в разказа, гонена, за да бъде убита от "звяра" във Стефан съвсем подобно като в светиивановия Апокалипсис, се превъплъщава втори път в Дойна. Съвсем неслучайно при прицелването на Стефан в кошутата с пушката Света Богородица - Девата му се явява като през мъгла, дояща кошутата, което е препратка и към двете женски имена (и смислово и буквено) - на Димана (димната, мъгливата) и на Дойна - млечната. На два пъти Девата излага тоест себе си на опасност, за да спаси - веднъж безсловесното животно, заставайки между пушката на Стефан и кошутата в леса и после в лицето на тръгналата да му пристане Дойна при воденицата, когато през мъглата на въображението му у него се борят стихията на хищника и човещината в сменящите се образи на дивеча и любимата и пак ту сваля пушката, ту на прицел я вдига. Втория път Девата спасява не просто кроткото животно от човека-хищник, ами самия човек у Стефан от мрачните му инстинкти, от сам него си, предавайки (подарявайки му) себе си чрез Дойна.

Но Богородица спасява не просто кошутата, като невинно и незлобливо създание, ами самата човещина у цялото балканско село. Така и почва разказът, че по думите на една стара баба от гората край селото избягали самодивите преди години, възмутени и уплашени от людската злоба, та останали само хора и скотове. Преди да се появи кошутата, която неслучайно се навърта край манастирището и ту се вижда като кошута, ту се привижда като жена с малко дете на ръце, жените треперят при звука на гръмотевиците, пожарите и балканските бури, но знаейки вече, че кошутата е там, спират да се плашат. Богородица се е явила, за да пази и утешава. И когато Стефан, страстният ловджия, тръгва да я дири с пушката, за да я застреля и подари като дивеч на Дойна, та да я възхити чрез примитивна мъжка сила, цялото село въстава срещу него, включително пришълците цигани - дървосекачи... Па и не случайно Дойна накрая отива да му пристане по Заговезни - времето за прошки.

* * *

"..поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар." (Битие 9:13-15)

Тая дъга се явява точно над реката на воденицата, където Стефан работи, като по чудо, когато се труди, без да краде, когато обича и мисли за Дойна, а чезне, спре ли да работи или почне да краде от смляното брашно, почне ли да мисли за Димана и подгони ли да лови кошутата... Над реката се явява дъга, символ на древното Божие обещание да бъде вечно милостив, водата й е кристално бистра, пясъкът по дъното чист, като "за панахида" (според сравнението в разказа), но тая река може да бъде и друга, според делата и наклона на Стефан, може да е съвсем подобна на оная река в Апокалипсиса, която избълвал от устата си Змея, за да потопи и удави в нея Девата и Новородения Иисус. Тая река се бистри и оцветява от дъгата, когато Кошутата е там, тоест във възгледа за Спасението на Йовков за него е гарант Богородица. Но тя не побягва, за разлика от митичните самодиви, подплашена от човешката злина, ами ту явявайки се, ту скривайки се, сякаш се подиграва с упорството на Стефан да я улови и убие, докато накрая сама му се предава чрез Дойна, за да го преобрази.

Образите сиреч от Библейския Апокалипсис са пренесени в едно българско село, но и преобразувани, като дори пожарищата, така "любима тема" на древния автор, вече не са излив на Божия гняв, ами "стоят" и се вият из Балкана като скъпоценна огърлица по шията на хубавица, според Йовковото сравнение, когато се разразят в Планината. Защото Девата е там.

Йовков разрешава един теологичен спор, който богословите на Църквата не успяват да разрешат с хилядолетия, прекарвайки го през призмата на народната душевност. Как се съвместява Евангелската парадигма (и цитираното по-горе старозаветно обещание) за Божията вечна милост, за кротостта и ранимостта, за откритостта на Кръстния Бог, със светиивановите видения от Апокалипсиса? Как така Един Бог, който се е клел никога да не изтребва и унищожава, връща Сина си в света в края на времето чрез огнен и кървав Потоп?!... Та затова и Православната Църква с векове се е колебала относно каноничността на Апокалипсиса, па накрая, ако и да я признава, тя не включва негови текстове в Богослужението си, нито изцяло застава зад единичните му тълкувания от някои свети отци.

Йордан Йовков отговаря: Нищо от пророкуваното в Йоановия Апокалипсис няма да се случи наистина, докато... Богородица е сред нас.