Ботевско Евангелие (за месата и кръвта)

посвещава се на о. Бозе п. Митрополит Кирил по повод негова лежерна реплика: "Ботев не е атеист и неправославен, ами антиклерикал и... с право"

продължение от "Калоферска анафора"

"В Началото Бог сътвори Небето и Земята... А земята беше пуста и неустроена, тъмнина покриваше Бездната" (Библията)

Не знам дали четете внимателно, но тука пише, че Бог първоначално е сътворил нещо, от което Сам май не останал твърде доволен... Нямало ни Слънце, ни Луна, които да светят и осветяват тая Първозданна Бездна (според Библейската Притча, те са създадени много по-късно) и нямало тоест никаква светлина. Погледнал Бог това (защото "Обитаващият в мрака", както Премъдрият Соломон Го нарича, умее да "гледа в мрака") и избухнал, "емананциирал" Себе Си, казвайки (и създавайки):

"Да бъде Светлина!"

И всичко се осветило лично от Бога...

* * *

"Бели ми меса по скали, / по скали и по орляци, / черни ми кърви в земята, / в земята, майко, черната" (Хр. Ботйов, из "На Прощаване")

Според Библията пак, "животът е в кръвта". Но животът трае кратко, като "трепет на око", сетне се "влива в земята", защото ней принадлежи, па затова и пак в Библията е забранено на човеците да "ядат"  (да смучат) кръв, с която "змията се храни", ядейки "напоената с кръвта им пръст", според Предвечното Проклятие... 

А душата?! Ако душата бъде "възнесена към Бога", до границите на възможното и постижимото (човешки достижимата еманация), тогава човек "изсветлява" - осветлява Творението чрез Самия Себе си и предлага Себе Си (месата си)  на Цялото Творение, спирайки да е хищник, въставайки като Човек.

Човекът обаче не е само плът, той е и кървав. 

Ако душата възнася плътта (месата) Богу, то грехът свлича кръвта (живота) в ужаса и бездната на неуреденото първоздание (в ада). Христос-Бог обаче проля (изля) Пречиста Кръв в земята, същеременно възнасяйки душа към Бога и така възсъбра Небе и Земя, осветлявайки ги Духом в Личността си. И както самото Му Зачатие, това пак бе дело на Бог Дух-Светий.