"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

27 февруари 2017

Сънувам сън... (Великопостни размишления)


Сънувам сън... От много години се повтаря тоя сън...

В моя сън от целият "бял свят" е останал един Зид.

Представете си го, ако можете - няма Земя, няма Небе, даже Слънце няма и въобще Вселена няма. 

Всичко това се осветлява незнайно как, за да го виждам.

Само Зид, стена, Издигаща се в Самото Нищо.

И на върха на тоя Зид съм Аз. Изправен.

Зад мене Море, Абсолютно Необятно Море, пред мене също Море, също толкова Огромно и Необятно.

Стоя стъпил на тоя Зид и се страхувам - страхувам се от Двете Морета - зад мен и пред мен, които от две страни се опитват да залеят пътеката от Зида, на която съм стъпил и да ме завлекат, да ме погълнат. 

Изпитвам страх, неистов, ужасен страх. И заедно с това Възторг - страх, че Морето ще ме повлече, погълне и заедно с това Възторг от това, че Аз Съм, че съм изправен на върха на тоя Зид.

* * *

Някои биха написали имената си на Зида или нещо "свое си", надраскали биха с нокти и зъби каквото и да е, само и само да оставят на Зида "нещо", след като тях вече ги няма, да го "надраскат" секунда преди Моретата да ги завлекат, да ги запокитят в Бездните си, оставяйки тоя Зид празен.

А аз чакам Баща си.

Той в почти всеки сън се появява. Подава ми ръка и ме извлича отсред Бездните.

Дай Боже всекиму Баща като моя...

Напомняне към митрополит Николай Пловдивски


Таня Илиева-Мускетарката

Ваше Високопреосвещенство, следващата неделя е Неделя Православна. Напомням Ви, че Светите отци от поместния събор от Константинопол са постановили 12 на брой анатеми, нито повече, нито по-малко. Това напомняне е във връзка с навика Ви да прибавяте и свои анатеми. Иначе има хората пак да Ви се смеят.

25 февруари 2017

9 години блог "Маран-ата" (избрани "безумия") ОБНОВЕНО


посвещавам на "сина" си - рижия котарак Хондурас
"Збогом први нерођени сине!" (из "Химна Косовских jунака")


Всеки нормален човек чества кръгли годишнини, аз обаче ще отбележа наближаващата Деветгодишнина на блога в чест на котарака ми Хондурас, когото една от моите бивши съпруги отвлече или по-точно аз не сварих да го отвлека със себе си, изнасяйки се от дома й.

Котките, знаете, имат "девет живота" и така - в чест на котката си ще отбележа 9 години "независимо и безпардонно присъствие на Портос в интернет" с най-потресающите безумия през годините.

* * *

- Ало, ало! Архимандрит Григорий Лозев ли е?
- Да-а?
- Как можа бе, идиот такъв, да напишеш брошурка от 12 листа, заедно с коричните, за Васил Левски и да я наречеш "книга"?!
- Ха-ха-ха, сам зная, че това не е книга, ама Двери бг. като "книга" я представиха и аз се съгласих! Ха-ха-ха!!

* * *

В разгара на скандалите ни с поп Силвестър Янакиев сестрите ми Кремена и Ния Каменови си правят общ профил във facebook с името на... дворната ни кучка Почи. Кръщават профила "Почи Каменова" и започват на свой ред да малтретират Силвестър виртуално от името на Почи и в името на брат си.

А той, вече не на себе си от яд, пише:
"Почи, не знам коя си, но бъди сигурна, че ще те открия и тогава "жална ти майка"!! Ти обиждаш не просто мен, ами заедно с мене и моите 2000 приятели във... Facebook!!"
* * *

- Ало, ало! Еп. Киприян Траянополски ли е?
- Да!? - отговаря тогавашният Траянополски епископ, който сега е Старозагорски митрополит.
- Искам да ви взема интервю относно премеждията на Епископа Игнатий Карагьозов!
- Разбира се, а от коя... медия сте?
- Ами-и... от "Мискет TV"!
- O, да, да, заповядайте!

* * *

- Вие всички искате да умра, искате да ме затриете!!! - крещи моят вече бивш приятел йером. К.
- Какво пак съм сторил?! - правя се на "Честната Калудка" аз.
- Записваш ме, като си говорим по Скайп и по телефона и после ме "излъчваш" в блога, даже във в-к "ШОУ" и БЛИЦ!! Ще се убия накрая сам, казвам ви!! Ей сега ще скоча през терасата!
- Скачай спокойно, - викам му - помня добре, че на втория етаж живееш, най-много да си счупиш краката.
- Не е вярно, нищо не си запомнил! На последния етаж съм,  пред блока ще се метна на плочника!!

* * *

- Ало, ало, брат!! Аз съм софийската попадия Ж., с попа ми И. много те обичаме!... Слушай, брат, наскоро бях в една компания, в която коментираха тебе и блога ти. Разправяха: "Той Светльо (Портос) лъже, измисля си, уйдурдисва си!", аз се зачетох в блога и видях, че нещата в София ги описваш тъй, сякаш, че през прозореца ни гледаш... Снимах едни документи на шефа си Руси Ст. Русев от бюрото му, писма до митрополията, интриги негови, докато той беше навън за баничка "без нищо", а кабинетът му остана празен. Пращам ти ги, за да видиш, че са в директно потвърждение на нещо, което в блога си си писал тия месеци за Софийска епархия, без да ги знаеш документите му....

Публикувам ги снимките от телефона й, а след ден пак тя:

- Ало, ало, брат!! Получаваме заплахи в интернет и по телефона!! Казват, че ще ми строшат главата!!
- Спокойно, попадийо! Ще те защитя!

Дай ми на мене да "защитавам". Звъня направо на Руси, а той:

- О-о, ти ли си?! На кого служиш, изчядие адско?!

"На една фуста пак в случая..." - мисля си тъй, но не го казвам.

* * *

- Ами ти ме беше направо вбесил бе, брате!

Това казва отец Димитър Амбарев, докато обсъждаме сложните си взаимоотношения - първо се скарахме, после се сдобрихме и пак се скарахме, и пак се сдобрихме...

- Да, да! - намесва се презвитерата му Нина - Тъй беше, имаше цяла седмица, в която седеше пред компютърния екран, четеше какво му пишеш с "отворени писма" в блога си, а долната му челюст само бавно и ритмично, без звук, се движеше нагоре-надолу, нагоре-надолу...

* * *

- Господин Ангелов, посмирете се малко, намалете попържните в блога, - казва ми един владика преди година, чието име ще спестя - един наш събрат на почти всяко синодно заседание се гневи на вас, епитимия настоява да получите, отлъчване!

* * *

Седя си аз в едно заведение в градинката до софийската Централна гара, ям кебапчета, поръсени обилно с настъргано сирене - поръчка по моя рецепта и пия бяло вино. Толкова ми е хубаво, че ме ужасява направо мисълта за смъртта. Решавам да напиша sms на митрополит Николай, бях му набарал отнейде мобилния номер.

Пиша: "Ако ще ме убивате, нека да е догодина, убийте сега Епископ Игнатий Карагьозов, ако трябва някого да убиете непременно - спазвай йерархията! В момента съм много влюбен, а даже змията не хапе човек, пие ли той вода..."

Няколко часа по-късно съм нагости в дома на богослова Вальо Велчев. Звъни ми телефонът от непознат номер, вдигам, отсреща поп Виктор Христев, казва, че се обажда от Пловдивска митрополия, че никой нямало да ме убива, да се успокоя и освен туй тоя номер не бил вече на Николай, ами на епископа му Арсений...

- Пиян съм, - лъжа, решавам да спечеля време, щото лаптопът ми не е нагласен да направя запис - обадете се по-късно.

След десет минути звъня обратно, ама отсреща вече не вдигат, то не е много трудно да се досетиш какво съм им "приготвил"... След седмица аз - уплашеният "горканчо", бях вече лично в Пловдив, в митрополията, за да пусна една молба за църковен развод.

- Чао и много здраве на шефа ви! - казвам на тръгване.
- И на тебе много здраве, Господ да те "поздрави"!
- А него да го "поздрави" два пъти! 

* * *

- Ти ли си тоя, дето е писал за мене простотии в блога си, че съм бил крал по магазините чорапогащници да ги обувам и сутиени да обличам??!! - посреща ме Павел Чернев политикът националист и хомофоб в судиото на "Съдебен спор", непосредствено преди началото на предаването.
- Аз, аз,  ама то си беше шарж - отвръщам смирено.
- Да не мислиш, че ще ти се размине??!!
- Не, не мисля, че ще ми се размине, не съм и очаквал даже.

А той остава доста учуден и... замислен.

* * *

- Не мога вече да разговарям с тебе!! Под "мониторинг" съм, следят ме!

Това ми казва еп. Йеротей Агатополски, а аз оставам... учуден и замислен...

* * *

Беше ме нещо ядосал пак преди години енорийският ни свещеник поп Д. - Сватята и бях написал в блога, че е без висше богословско образование. Прибирам се от Белград във Варна, отивам за Света Литургия, влизам в олтара, а той там. Почва да крещи:

- Хайде де, излез сега пред хората да кажеш кои сме тука без образование, хайде де! Списък направи на поповете във Варна без образование!
- Че какъв списък да правя бе, вие сте двама и двамата сте тука!? От двама души списък става ли?!
- Прекаляваш, просто прекаляваш! - обажда се отец Мъглата, който също беше там, разтреперан от обида замалко да изтърве Потира от ръце.

* * *

- Ех, хубаво си ме орезилил в блога си, Светиславе, - въздиша съквартирантът ми и състудент в Белград по онова време Ведран от Кралево - срамувам се чак да се разхождам из факултета, ама хайде, ела да те почерпя в кафан "Нишлия", задето ме "видя Бог"!

Да, друга кройка са зад Калотина, съвсем друга кройка хора...

......................................

Дали малко да "забавя темпото", а?! Или да си взема друг котарак с нови "девет живота"?

Вие какво ще кажете?

24 февруари 2017

Неделя на всеопрощението


автор Таня Илиева-Мускетарката 

В православието най-дългият пост е Великият пост, началото му се означава с един ден, който се нарича Неделя на всеопрощението. В този ден християните имат възможността да слушат Евангелието на Матея, където се говори за опрощението на греховете и събирането на небесните съкровища. В този ден всички вярващи изпросват един от друг опрощение на грешките си, за да могат да пристъпят към поста с чиста душа, да се съсредоточат в духовния си живот, за да могат да очистят сърцето си от греховете посредством изповедта. 

В храмовете на вечернята се извършва чина на опрощението. Чинът на опрощението се появил в живота на манастирите в Египет. Пред настъпването на Великия пост, за да могат да се усилят в подвига на молитвите и да се подготвят за Пасха, монасите се уединявали в пустинята в продължение на 40 дни. Някои от тях не се завръщали обратно по причина, че ставали жертва на дивите животни, други умирали в пустинята. Затова монасите, тръгвайки към пустинята в очакване на Пасха, искали един от друг опрощение за всичките си волни и неволни обиди, както преди смъртта. И те съответно давали своята прошка на всички. Всеки от тях разбирал, че това може да е за последен път. Затова и бил установен чинът на опрощението. С течение на времето тази традиция се настанила в цялата Църква.

Църквата в този ден споменава една страшна трагедия, случила се с човечеството в зората на неговата история - изгонването на праотеца Адам и Ева от рая. Второто название на този ден произхожда от това, че на този ден в песнопенията в стихирите на вечернята и на утренята и в канона се прави възпоменание за изгнанието на Адам от Рая, заради грехопадението. В песнопенията се говори за греховното състояние на човешкия род, подобно на това на праотеца Адам при изгонването му от Рая. Пред  началото на Великия пост, подготвяйки се за него, Църквата призовава да плачем и да се разкаем за греховете си, както е правил праотецът Адам, когато е бил изгонен от Рая.

23 февруари 2017

Загадка за досетливите


За да разнообразим малко ежедневието ни, реших да задам една загадка. Тя е следната: В коя митрополия залата за заседания на епархийският съвет е обзаведена по този начин?

П.П. Залата впрочем е пълна възстановка на покоите на руската империатрица Екатерина Велика - т.нар. Ахатова стая.

Таня Илиева-Мускетарката

Писмо за светия синод на БПЦ "по Павич" (братята на Мустай-Бег)


Сега ще ви обясня набързо, сестри и братя, защо пиша по такъв ужасен начин всичките ужасни неща, които видя и за които чуя... 

За вас мисля. 

Толкова сте загубени, че ако напиша нещо твърде благочестиво, може да се затриете поради собствената си безгранична загубеност. Също като героя на Милорад Павич от "Хазарски речник" сте - младия монах Лонгин от манастира "Сретение Господне"...

Извънредно благочестив младеж бил Лонгин, за него буквално се казва, че в святостта бил като "лебед с разперени крила, който чака да духне вятър, за да заплува по водата" и също, че бил "устремен към доброто като сокол към пиле". Той постоянно търсил някой по-добър от себе си, за да му подражава.

Чул Лонгин за новия калиграф сред братята отец Теоктист Николски, който станал известен с това, че докато преписва житията на светците, добавя понявга по нов сюжет, по някое ново чудо и даже цели светци, които самичък си измислял, но напротив, вместо да среща негодувание, неговите добавки извънредно се харесвали на братята и въобще на всички, тъй че, преписите му се продавали по-скъпо от самите книги, от които тоя преписвал. И Лонгин му занесъл да препише житието на св. Петър Коришки, който след петдневен пост,  бил видял нетварната светлина... А Теоктист разказва:
"...и щом дойдох до онова място с дните на постите, вместо 5, написах 50 и дадох този препис на момчето. Той го взе, пеейки, още същата вечер го прочете и на другия ден се чу из клисурата, че монахът Лонгин почнал дълги пости.
  На петедесет и първия ден, по Благовещение, когато погребаха Лонгин в подножието на планината, аз реших да не вземам вече перо в ръка..." (Милорад Павич, из "Хазарски речник")
Затова реших, сестрици и братя, вместо за такива като свети Петър Коришки и Лонгин, да ви преразкажа за Влад Дракула, пък вие се сърдете, колкото си щете, неразумявайки, че за добро правя тъй.
"Дракула имал почти черен череп под косата, бръчка на лицето и огромен хуй, за който в празници връзвал на дълга свилена нишка една птичка чинка и тя му го носела, летейки пред войводата."  (Милорад Павич, из "Хазарски речник")
Кой е това, изтълкувано алегорически, по съвременному? 

Естествено, сестрици и братя, българският свети синод. Даже ако се вгледате внимателно в лицата на стареите ни, ще откриете невероятна прилика със стария граф Влад Цепеш (Малеску) - Дракула, според филма на Френсис Форд Копола с Уинона Райдър и Киану Рийвс, стига да се абстрахирате от брадите им. Особено му мязат покойният вече Врачански Калиник и Видинският Дометиан. Предният Русенски владика също, но няма да му кажа името, за да не ви скандализирам, щото той нали сега е "най-мъдрият човек в държавата", според фантазиите на някои прогресивно смахващи се какички около синода. 

Естествено, те (въпросните митрополити) са от Севера. А Дракула отгде е бил? А?! От Трансилвания - от Севера пак, разбира се. А ако продължим с филмовите асоциации - какво иде от Севера ("оттатък Вала"), според сериала "Война на тронове"? А?!... 

Тази духовна "георгафия" е явно в сила и у нас, щото вижте, че например бившият Старозагорски митрополит Галактион не мяза на вампир, ами на ходжа, а сегашният Киприян си е направо олекотена версия на Азис. Югът си е юг! Сливенският Йоаникий му е одрал кожата на героя от детското анимационно филмче "Каспар - добрият призрак", макар че, нито е добър, нито е призрак, на границата е Сливен на Севера, но лика-прилика са с бившия Силистренски Иларион - дето призрак, там и вампир от друга страна, а за сегашния Силистренски Амвросий нищичко не смея да кажа, за да не ме пречука поп Добри Чаков, приближен нему, за когото разправят, че с него шега не бива, че бил действителен бандит, а не паркетен като поп Силвестър от Сливен например и всички от него треперят, но никой не можел да го пипне, щото бил навремето направил някакви "велики услуги на БПЦ". 

После аз съм бил ненормален - не съм ненормален аз, ами вие не мислите с главите си и слава Богу, задето не преписвам жития следователно!

За Григорий Великотърновски на никой и през ум не ще му мине, че е вампир и наследник дракулов, той разсмива хората, смеят му се от сърце... На всяко откриване на академичната учебна година във ВТУ университетски преподаватели, студенти, общественици и даже чистачките в Университета умират от смях, слушайки нелепостите в речите му, но той сега е преподавател в Духовната Академия в Пловдив на Николай, тъй че, лоша дума да не сте рекли за него, ей! Но гледаш Плевенския Игнатий, който лекичко му мяза на Григорий (та нали и Търнов е на границата на Севера) - едни такива "кюфтетести" са и двамата. Игнатий не би могъл да го заподозреш във вампиризъм, обаче ето пък - от бърлогата на единия БПЦ-вампир във Враца Калиник твърдяха, че именно той - Игнатито, го мори (виж във "Вълчият синод"). И тъй, по същата логика, според която само една нинджа е в състояние да убие друга нинджа, след като Игнатий успя да се справи с такъв голям вампир като Калиник (ако споделените тогава с мене хипотези на някои околовладишки врачански конопищици /конопищица - женско попово прасе на северняшки диалект/ са верни), не пада следователно сам Игнатито по-долу от Калиник по характер, а е лика-прилика външно с Григорий пък - Йорго Кюфтето.

Забелязахте ли, че +Николай не го споменахме?! Помислихте си, че ще пропусна ли?! О, не!! Просто той е в друга "графа". Ето къде:
"За Бранкович народът смята, че "не е сам", че като бил млад четиридесет дена не се бил мил, че попаднал на дяволска вечеря и станал ясновидец..." (Милорад Павич, из "Хазарски речник")
За новите ни митрополити обаче нищо няма да кажа (само за Киприян му отпуснах края), няма да кажа нищо за тях, но не защото, както бихте си помислили вие, глупаци нийедни, се страхувам, ами защото съм чувал, че някои са доста чувствителни:
"...господарят Николич беше чувствителен човек - напиваше се, само гледайки чашата и дебелееше, щом си представяше повече от две ястия едновременно на масата" (Милорад Павич, из "Стъкленият охлюв")
Толкоз, за друго не ме питайте... Ще добавя само, че птиченцето чинка, което носило пред Дракула огромния му хуй, летейки пред него по празници, можем да сравним с околосинодните "теолози" като доц. Костадин Нушев, които нашите митрополити наеха да изнамират "богословски" оправдания за всяко тяхно сътворено безумие.

Тези чутовни наши нови шипченски опълченци в духовността (митрополитите ни) на границата на три хилядолетия сътвориха, смятат сами и го вярват даже, особено, когато им го повтаря +Николай, велик подвиг на святост и благочестие - спряха отстъплението, готвено от папата и от духовния му брат - Вартоломей, като не стъпиха на събора в Крит... И сега в следващите поне 20 години трябва да ги славословим и превъзнасяме заради това - тях, които се тресат от страх един пред друг "кой кого трови" или "кой кому каква интрига готви", тях, за които половината пари в БПЦ отиват за софрите им, а другата половина за лекуването им от преяждане и препиване, често в чужбина, след софрите. 

Аха. Да бе, да! Ей сега!

Трябва да ги хвалим сигурно и затуй, дето по сцени от едно телевизионно предаване, жълто, жълто, та чак "електрик", водят църковно-наказателни дела - запис стар поне две години (за този запис - че "Господари на ефира" разполагат с такъв - аз лично зная от две години поне, макар да не знаех кой е "героят") и логично е да се попитаме защо сега се пуска той, след като изобличеният в записа монах отдавна не е брат в никой манастир. Не е ли, за да услужат на +Николай медийните му приятелчета - да имат в синода и тая година материал за евтин пиар? При това много евтин - защото не може Киприян, Наум и Неофит да съдят Филарет Цанев, това е евангелски абсурд, няма да ви кажа защо... Както и превърналият Църквата в терен за парада на собствената си безгранична суета +Николай Пловдивски е абсурдно да съди архим. Дионисий Мишев за "нововъведения в богослужението".

Но още по-страшни са изродените от тях "орди с техни духовни чада" - тия, дето събират все подписки - мъже и жени около петдесетте, често без куче и коте даже около себе си вкъщи, завършили наскоро или сега учещи "теология", които на всички "всичко обясняват" - от икуменизма до триадологията, все със светещи очи са и все уверени, че "възвестяват епископското мнение". А най-страшното е, че наистина точно него възвестяват. Преди бяха половин дузина, сега са "цял легион":
"Иначе не общувал с жени, както и с мъже; можел да легне само със смъртник и в шатрата му носели купени, къпани и наконтени умиращи жени, мъже и деца. Само с тях можел да пренощува, като се боял да оплоди лице, което ще остане да живее. Казвал впрочем, че правел деца за онзи, а не за този свят" (Милорад Павич, из "Хазарски речник", "Мустай-Бег Сабляк") 
"В присъствието на своята птица в кафеза госпожа Ефросиния родила малко брадато старче с шпори на босите крака, което, идвайки на света, извикало: "Гладен грък и на небето ще яде", прегризало собствения си пъп и тозчас избягало на някъде, като грабнало вместо дрехи нечия шапка и повикало пътем сестра си по име." (Милорад Павич, из "Хазарски речник")
Да, да, това е начинът, по който "духовните бащи на нацията" днес "вкарват чада в Царството Божие" и по-точно, мислят си, че вкарват. "Раждат" се духовно мъртви - легалисти, религиозни психопати, комплексирани люде, малтретиращи други люде, за да угодят, както си мислят, Богу или за да си го изкарат някому, задето те не смеят и да се усмихнат от страх Бог да не ги убие, докато гледат "духовните си бащи" как ядат, пият и ебат, опитвайки се, гледайки да не виждат, затова и са тъй настървени срещу нашата свобода и усмивки - тям не смеят копче да рекат, но нас ще избесят с подписка за една весела псувня.

* * *

А един от главните лайтмотиви в прекрасната книга на Милорад Павич "Хазарски речник", която скоро ми попадна, е авторовата измислица в жанр "магически реализъм" за сектата на хазарските "ловци на сънища". Заедно с останалото, хазарите били вярвали, измисля си Павич, в това, че да се сънуват един друг двама души било невероятна рядкост. Единият сънувал реалния живот на другия и обратното. Затова обикновено единият спял денем, а другият нощем. Когато единият умре наяве, това другият го сънувал, а сам сънуващият не можел да умре оттам-насетне никога, щото "вече бил съпреживял смъртта с другия", но и никога вече не можел да се събуди.

Ваши Високопросвещенства, пред очите ми доубихте църквата в България, а с това довършихте и самата България. Оттук-насетне можете да правите каквото си щете - само не ме будете, оставете ме да Я досънувам.

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum

22 февруари 2017

За Великия пост


автор Таня Илиева-Мускетарката

Великата Четиредесетница е централният пост във всички църкви, целта й е да се подготвят християните за отпразнуването на Възкресение Христово. Като литургичен цикъл й е присъщо, че се отбелязва с богослужения и молитви на покаяние и прави възпоменание на кръстната смърт на Иисус Христос и Неговото Възкресение. Великата Четиредесетница е установена в памет и чест на оттеглянето на Христос в пустинята в продължение на 40 дни. Иначе продължителността на постът е въпрос на изчисления при всяка конкретна конфесия.

Тя е известна още като Великият Пост, но във всички различни езици в християнският свят е свързана с  числото 40.

Още през пети век отците на Църквата били уверени, че  постът преди Възкресение Христово е постановен още от апостолските времена. Например Лъв Велики призовава за въздържание ,,за да можем да изпълним постановения от апостолите четирдесетдневен пост". Подобни думи чуваме и от историка Сократ Схоластик и от Йероним Блажени. Но днешната историческа наука опровергава това мнение на базата на многочислени сведения за съществуването на различни практики на пост в първите векове и по-късното му развитие. На първо място можем да споменем едно писмо на свети Иреней Лионски до папа Виктор във връзка със споровете относно пасхалията, това писмо се цитира от църковния историк Евсевий. Накратко предадено съдържанието на  писмото е следното: Ириней Лионски отбелязва, че съществува разногласие относно празнуването на Пасха, но и има разногласие относно изчислението на предхождащия пост:

,,И така някои мислят, че те трябва да постят един ден, други -два дни, трети - няколко и тогава другите считат 40 дни и нощи да постят". Той даже настоява, че тези разлики съществуват от стари времена и като се отчита липсата на точни указания в Апостолското предание. Историкът Руфин, който е превел историята на Евсевий от гръцки на латински, е предал текста в такъв вид, че се е получило следното, че според Ириней Лионски трябва да се пости по 40 дни. Съвременната наука оспорва този превод и казва, че Ириней не е знаел още за наличието на 40 дневния пост. Този извод можем да направим от изказването на Тертулиан, който даже има такъв трактат за поста.

При всички отци до Никейския събор има мълчание по този въпрос. Но по-късно вече има доказателства, че Църквата в ранните си години е била склонна да празнува Възкресение Христово всяка седмица. И неделната литургия представлява ежеседмично празнуване на Възкресението, а постът в петък е установен в памет на кръстната смърт на Иисус Христос. Тази теория предполага едно естествено обяснение на големите разногласия в края на 2 век относно празнуването на Пасха и спазването на предшестващия пост. Християните били единни в празнуването на неделята и петъка, които се празнували в най-ранните дни на Църквата и обичая да се празнува Пасхата постепенно се развивал и над него оказвали влияние местните условия. С появата на празнуването на Пасхата се установява и предпасхалният пост, в началото кратък, не надвишаващ по продължителност една седмица, но много строг, когато се споменавали Страстите Христови и или в общия смисъл ,,дни, когато Жениха бил отнет" (Мат 9:15).

В началото на 4 век вече се среща понятието четирдесетдневен пост. Той се появява в петото правило на Първия Никейски събор във връзка с обсъждането на конкретното свикване на събора и дали е възможно да не се указва някаква дата, а да се свърже с даден празник. В ,,Празничните послания" преподобни Атанасий Велики предписва на паството си през 331 година ,,четиридесетдневен пост", продължаващ 40 календарни дни и завършващ с един период на строг пост -Страстната седмица и на второ място, когато  той е пътешествал до Рим и в по-голямата част на Европа, е написал едни много строги писма до алескандрийците, като ги призовавал към спазване на практика, която се съблюдавала и била описана във Второто послание от Рим. Що се касае до установяването на точно 40 дни решаваща роля изиграли примерите с Мойсей, пророк Илия и Христос, но е възможно също и примерът да са 40-те часа прибиваване на Христос в гроба. От друга страна Петдесетница била период на време, когато християните са изразявали радостта си и се молили, но това не означава че Четиридесетницата е била първоначално период на отбелязване с пост, но не точно период който е бил задължителен за вярващите. Това се отбелязвало на различните места и за това имало и различни практики. Например в Рим през 5 век постът е бил дълъг шест седмици, но според историка Сократ, само при три от тях били истински постни и съботите и неделите, както предполагат някои историци . Постни били първата, четвъртата и шестата неделя. Но пък е възможен и вариантът тези постни недели да са били подготвителни за оглашените, които се подготвяли за кръщение.

На изток практиката с много малки изключения била упоменатата от Атанасий Велики, именно пет седмици били подготвителни за седмицата на Страстите Христови. Един път установени като 40 дневни пости, вече е трябвало да се съобразяват с продължителността. Етерий в своето произведение ,,Поклоничество" говори, че в Йерусалим се спазва пост продължаващ осем седмици, през което време се прави изключение през съботите и неделите, и така ставали 40 дни. Отглас от тази практика се съхранява в днешни времена в богослужението на Православната църква. Например в Сирната седмица се спазва пост, който е по-лек и два дни в седмицата богослужението се извършва практически по великопостния чин, в събота на тази седмица се извършва възпоменание на паметта на преподобните отци, които са просияли с подвизите си. Малко по-късно под влиянието на монашеската практика събота и неделя също станали постни дни, великопостният период станал 48 дни, от които 40 дни се наричат Четиридесетница, заедно с Лазарова събота, Цветница - Вход Господен в Йерусалим и дните на Страстната седмица.

Поместните църкви се ръководят по отношения на поста по палестинския устав, обикновено наричан Типикон. Ако има празник се разрешава варена храна с масло и вино, но във всички случаи даже и на Благовещение се разрешава само един път.

На Запад развитието на Великият пост протекло по различен начин. Постепенно се установила традиция да се пости шест седмици. Постът започва с Пепелната сряда и 46 дни преди Пасха има един период наречен "Свещено Пасхално Триединство". За ограниченията на Великия пост е достатъчно да кажем, че Римокатолическата църква е постановила, че верните и имат право да определят от какво да се ограничат.

При протестантите и англиканите се смята, че това е въпрос на личен избор. Но при някои от протестантите се наблюдава спазване на поста като при източноправославните.

ЖЕЛАЯ НА ВСИЧКИ ЛЕКИ И СПАСИТЕЛНИ ПОСТИ!

20 февруари 2017

Полезно е да се знае (знания за +Николай): Що е то отлъчване?


автор Таня Илиева Мускетарката

Ваше Високопреосвещенство, пак не сте "наясно с материала", спал сте пак по време на лекциите.

Отлъчване от църквата е мярка за наказание  за постъпки, действия, които са несъвместими с църковния живот, за системно нарушаване на каноните на църквата (нещо, което Вие лично системно правите), също за апостасия - отстъпление или ерес (нещо нормално за Вас). Същността на отлъчването  е разрив между църквата и отлъчения. Смисълът на отлъчването е в отказът на църквата да отговаря за мислите, думите и действията на отлъчения.

На практика отлъчването е забрана за участие в ритуалите на църквата.

Църквата практикува три вида отлъчване:
  1. Анатема или великото отлъчване, тя се налага обичайно от Светия Синод и се прилага за отстъпници и еретици (не се препоръчва за инакомислещи и критикуващи ) Анатемата няма определен срок за действие и предполага забрана на всички връзки на църквата с отлъчения.
  2. Запрещение или както е известно като "малко отлъчване", то се налага от митрополита за територията на епархията. Налага се обичайно за нарушение на каноните и за отстъпление от заповеди. Състои се във временна забрана за участие в ритуалите и в причастяването и вземане на благословение (нещо направено с леля Руми Демирева, въпреки че жената умираше от любов към Вас)
  3. Третият вид е интердикта, прилага се в Римокатолическата църква предимно. Отнася се главно към големи групи като села, градове, области, случвало се е и с държави. На територията, където действа, не работят църквите (няма литургии, не се честват празници, не се извършват Светите Тайнства).
Ваше Високопреосвещенство, пак оплескахте нещата!!!!


Кат' лайно в тортата (за "проепископското" богословие на +Николай)

"Чапаев и без Партията пак ще е Чапаев, а ти без Партията ще си нула с дръжка" (из сериала "Страсти по Чапаю")
Тихо, тихо, всички нека замълчим!

Що да пазим тишина?

Те се подписват - не бива да им пречим.

Кои се подписват и за какво?

Подписват се бившите бригадири и комсомолските секретари, довели в Църквата всичките си жени, балдъзи, шуреи, сватове, баджанаци и любовници. Подписват се против мен. Какво ще направя с някоя от подписките им ли, ако ми падне в ръцете? О, лесна работа, ще си издухам в нея носа, стига да е на хартиен носител, че може даже и нещо по-лошо да сторя с нея, ако се намеря в близост до клозет, но няма да ви кажа какво. А може и да си я набуча на... пак няма да ви кажа на какво, като парцал на прът и "дорде слънце на небето грее, тоз байряк ще се ветрее", наздраве за Ботйов!

Защо говоря така ли? Защо не щадя нежните им уши, ами ги бомбандирам с цинизми? Не, не ги слушайте, не, не, ушите им не са нежни, нищо нежно няма в тоя стар номенклатурен курвор, те са "възмутени" от цинизмите ми точно толкоз, колкото и в социализма "вярваха" допреди 27 години - т.е. съвсем никак.

- Ах, другарю бригадир, какви големи ташаци имаш!! - възкликва другарката звеноводка в храсталаците по време на бригада за гроздобер.
- Имам, другарко, имам, - чува се пак от там мъжки глас - такива големи ми ги даде Партията!

Сега тоя разговор звучи другояче:

- Дядо, дядо, дядо +Николай, какво е това бялото, прахообразно по носа ти остър и красив? Да не са остатъци от първия сняг?!
- Не, не, дъще моя! Това е... нетварната Божия светлина! Получих я в момента, в който ме направиха владика. Автоматик!

* * *

Хайде, отлъчете ме! Аз Светата Църква няма да напусна - в Притвора ще стоя по време на Литургията, но другаде няма да ида. Църквата не е ваша, нито е на клиентелата ви, с която постепенно подменихте църковното изпълнение, дето я и изпоназначихте на разни постове - едни вуйни, които даже за касиерки в супермаркети не стават. От дома на Баща ми няма да ме изгоните. Вие даже не сте като по-стария брат от Христовата притча, вие сте като свинете, преследващи Блудния син, за да им върне... рожковите. "Грух-грух" - гласувайте.

* * *
"Слугата му Аслан бършеше мръсната посуда с брадата си и можеше да сере само плувайки" (Милорад Павич, из "Хазарски речник")
Както във всяка "хубава" лъжа, така и в лъжата на +Николай - самоделната му теологична концепция, има капка истина. Точно като лайно в торта. Гледаш - торта, на торта мирише... почти. Разрязваш с ножа и... вътре едно съвсем истинско лайно.
"Ой, ой, насрал кто-то!?" (Аристарх Аристархович, из сериала "Наша Раша)
* * *

Приматът на епископския авторитет е древен, исконно църковен, да, а папската "непогрешимост ex cathedra" например е именно негово извращение. Древните епископи обаче, приемали единодушно велико-съборните догмати и каноните, освен че са били за всекиго с неоспоримо благочестие, за били и великолепно образовани в най-добрите и реномирани учебни заведения за времето си, към тяхното елино-римско образование се прибавял стремежът към лично християнско освещение и така били абсолютни авторитети по въпросите на вярата в Църквата, както и сред външния спрямо Църквата интелектуален и обществен елит като учени. Отделно от това имало християнско "ученичество" - сами те във вярата били просветени и възрастени от предходни духоносци и старци, някои от които били даже преки Първоапостолски приемници и ученици.

А днешният български епископат е недоволен от образованието на същите богословски факултети, които сам той е завършил. И как е завършил? По поръчка - както и "докторират", специализирайки в Москва - с ултиматум да им бъдат дадени дипломите "във възможно най-кратък срок" от някой техен "вуйчо Владика"... И ние сега трябва да сме безмерно доволни, задето "правило на вярата" в БПЦ вече не са професорите, ами епископите, станали епископи и митрополити по настояване от вуйна си или с партийна директива?!

Днес имаме вече като "правило на вярата" една сбирщина от "епископи" без християнско благочестие, без духовно възпитание и с формално академично образование. Следващите ги няма да имат и формално образование - това е епископската приемственост "по български". Ето я изненадата в тортата, сервирана ни от светия синод чрез Келнер Николайчо - вместо диария за глазура, лайно вътре.

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum

19 февруари 2017

+ Николай vs теолозите (Генеалогия на катастрофата)


Огромната част от постъпилите за обучение в богословските факултети и катедри в България през 90-те години на миналия век, които са сега там преподаватели, не го направиха с идея за професионално осъществяване - академична кариера или за да се запопят. Те го направиха, за да опознаят православната вяра, за тях това беше своего рода курс по катехизис. И естествено е следователно, че те рядко се държаха "по църковному", то е следствие от факта, че получиха "катехизиса" си другаде, а не там, където му беше мястото, затова и днес авторитетите им са други, а не тези, които се очакваше да бъдат

Днес, от сравнително далечната дистанция на времето, след като се породи и утвърди у нас някакво, макар и слабо, крехко църковно самоосъзнаване, ние можем да попитаме - защо те са търсили това в университета, а не в църковните среди?... 

Ще ви кажа защо. 

Защото по онова време владиците още не бяха слезли от "Волгите" си, като Калиник и не се бяха качили на "Ауди А5", като оперилото се в Пловдив шопско селянче Николай. Малцина от тях въобще криеха конкубините си, а една немалка част мъжките си любовници, ако ли не поебаваха попадиите на свещениците си. Тъй че, съвсем закономерно се оказаха авторитети възрастните им професори за богословите ни, вместо епископите.

* * *

- Той, Калиник Врачански, редовно прелъстяваше попадиите! 

Нина Амбарева каза това, употребявайки лексика и тон, от които ясно се разбираше, че за нейната фина и артистична душа беше ужасно усилие не само да изговори, че такива като Калиник за едното "пиене, плюскане и ебане" са живели главно, но даже да си го представи. Изговори го като дете, което с големи уплашени очи ти споделя страшно мръсна тайна...

- А що не се пробва да прелъсти тебе, докато бяхме във Враца?!

Това попита риторически, леко повишвайки тон, отец Димитър Амбарев, който се опитваше близо до нея да щади крехкостта й, но изведнъж кипна, удряйки с юмрук по масата, явно щото си го представи за момент, та излезе наяве старият хулиган от него. Чашата с испанско вино, която ми бяха нелели, подскочи, замалко да изхвърчи, а аз с прималяло сърце и треперещи от страх ръце да не се разсипе драгоценното вино, я улових в последния момент. 

Сетне Амбарев добави:

- ...Щото в тоз' час още щях да ида лично аз пък на него да му... "прелъстя" майката!

* * *

Ох, оцапах се, извинете, исках сериозен анализ да напиша, пък вижте какво пак стана!!... Извинете, извинете, моля ви да ми простите, цялостно наше "възмутено от мене духовенство", както един митрополит казал снощи на обща приятелка - че цялото "духовенство" били възмутено от езика ми. Прощавай и ти, "будно мирянство", съставящо срещу мене подписки до Варненска митрополия, както от другаде чувам. 

Аз няма вече да правя тъй, не, не! Само ме обичайте!


* * *

Да се завърнем плавно в bonton-a, да кажем нещо конструктивно и умно. Ще кажем, че за наебаните попадии (или попски синове) от владиците не са виновни нито времето (визирам популярния и до днес лаф "такова беше времето"), нито дори владиците само, а поповете, които са го позволявали. До лични качества опираме пак, не до време и среда, също както и при владиците - не им е виновен комунизмът, че те лично са подли, страхливи и продажни - тоталитарната държава отдавна умря, тяхната нравствена несъстоятелност и личностна поквара обаче оцеля... Их, да видиш ти! Забелязахте ли - почти сентенция написах току-що!? Цицероне, Цицероне-е, да ти е*а майка*а!!!  Не, стига!!

За какво говорихме, освен за ебане?... А, да! Питахме се защо остарелите днес младежи през 90-те търсиха да се запознаят с вярата православна по факултетите, а не в митрополиите или храмовете.

Защото поповете лежаха на шкембетата си и освен дето на народа не проповядваха, предпочитаха сами да посещават протестантски сбирки, за да слушат проповеди от пасторите. Или пък да ходят с жените си на йога, както и жената на един варненски свещеник още продължава да ходи на йога по минижуп, макар че, той поне е спрял да ходи с нея и е започнал да проповядва и пази Боже, не носи, а и никога не е слагал минижуп, макар да сме почти убедени, че ако владиката поиска от него и минижуп ще сложи... Няма да му напишем името, за да не стават излишни интриги, пък и защото ни е посвоему симпатичен човекът! Ще кажа само, че е с обратна челюстна захапка... 

Не, спри, млъкни сърце и остави Светльо да бъде сериозен!!

* * *

Говори се, че старците в синода сериозно обсъждали варианта да ме отлъчат от Църквата, да ме отлъчат, заради блога. Няма да се учудя, макар че, лично ще им пиша да им благодаря, сторят ли го, понеже отлъчване на мирянин ще е прецедент в новата история на БПЦ и рекламата, която така ще направят на блог "Маран-ата", ще е невероятна, всенародна. Да, това няма да е чудно, щото те цели факултети отлъчиха вече тихомълком, пък аз нали се водя "богослов". Е, да, пак съм първа година в Пловдивската катедра и е истина, че през първия семестър не съм се вясвал там изобщо, но формално съм "барабар Петко с мъжете", тъй че, нищо не ми пречи да се пиша "мъченик на академичния подвиг" и да ида да се прегърнем и целунем със Свилен Тутеков от ВТУ... 

Та нали и тоя Тутеков през 2007-ма година, при това точно от мене и моите публикации в Православие бг и форумите на Двери бг, се жалеше, че не оценявам академичното му "подвижничество". Прибра се тогава от Велико Търново в Горна Оряховица - родния си "град" (също както "софиянци" през уикенда се прибират по родните си села), отвори интернет, прочете, че за него и колегите му съм написал, че са академични клоуни и се възмути... 

Е, сега ще ме отлъчат мене пък. 

Всичко се връща на тоя свят. Прав е +Николай в юбилейното си слово, писано от Чолаков - "действие-противодействие, действие-противодействие" - също като възвратно-постъпателните им движения на техни високопреосвещенства зад гърбовете на млади момчета на "клерикален купон" в софийската "духовна" семинария по времето, когато еп. Сионий Велички беше нейн ректор.

Братко по нещастие, Свилене!! Целувам те нежно и почтително по... главно-асистентския тефтер!

* * *

Сега "пичът" в Църквата Николай обяснява на синодните стареи, че възпитаниците на факултетите не отговаряли на изискванията на епископата. А те мълчат (стареите) като лукови глави - няма да кажа "хуйови", щото реших да спра с глупостите, за да придобия тежест - тъй де, цял синод вече чете блога вкупом и нескрито... 

Богословските факултети не образовали и не възпитавали "според изискванията на епископата в БПЦ", викал +Николайчо.

Да оставим настрана, да забравим факта, че с десетилетия наред факултетите молиха епископата да се ангажира с тях, да ги ръководи и наставлява, но епископатът или не желаеше да се занимава, щото нямаше време за това от софри и оргии, или защото взимайки участие в инициативите на факултетите, засрамваше цялото българско църковно изпълнение със скудоумие и простотия пред обществеността и чуждестранните гости. 

Да помислил върху това дали те, като епископи, "отговарят на изискванията" на Словото Божие:
"Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава, не навикнал на пияни разправии, не побойник, а кротък, не крамолник, не сребролюбец; който управлява добре своя си дом и държи чадата си в послушание с пълна сериозност; (защото ако човек не знае да управлява своя си дом, как ще се грижи за Божията църква?) да не е нов във вярата, за да се не възгордее и падне под същото осъждане с дявола. При това, той трябва да се ползува с добри отзиви и от външните, за да не падне в укор и в примката на дявола"
(I Тимотей 3:2-7)
"Защото епископът трябва да бъде непорочен, като Божий настойник, не своеволен, нито гневлив, нито навикнал на пияни разправии, нито побойник, нито да е лаком за гнусна печалба, а гостолюбив, да обича доброто, разбран, праведен, благочестив, самообладан; който да държи вярното слово според както е било научено, за да може и да увещава със здравото учение, и да опровергава ония, които противоречат." 
(Тит 1:7-9)

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum 

Ваше Високопреосвещенство, засрамете се!!!!


Ваше Високопреосвещенство, вземете та се засрамете и престанете да сте за посмешище на хората. Да Ви кажа вече мен ме е срам от това, че сте митрополит на Пловдив. Ще разкажа за какво става дума. Отивам аз в едно висше учебно заведение, за да се срещна с моя бивша преподавателка. Няма да кажа кой е университета, защото може да започнете проклинате студентите му. Та влизам в аудиторията на университета, където е моята преподавателка. Но бях улучила една от почивките между лекциите. И без да искам, станах свидетел на един разговор между двама студенти (не че обичам да давам ухо на чуждите разговори, но нямаше как да не чуя) 

Двамата студенти бяха достатъчно зрели и с достатъчно житейски опит и от сериозна специалност (не е теология). Разговорът беше на тема как общо взето някои от свещениците парадират с висок стандарт на живот. И Вие бяхте споменат, но не като митрополита на Пловдив, а като Колю Ролекса.

Ваше Високопреосвещенство, щом младите хора Ви нямат уважение, то какво остава за другите?! 

Вземете да си отидете в някой китен манастир и си живейте там тихо и кротко. За първи път в Пловдив хората псуват открито митрополита си. За първи път в историята на града ни ние се срамуваме от Вашето присъствие, който Ви говори,че хората Ви обичат, той лъже.
               
                          без уважение : Таня Илиева Мускетарката

18 февруари 2017

Митрополит Дометиан е приет за болнично лечение


Видинският митрополит Дометиан е приет на лечение чрез хемодиализа, поради остра бъбречна недостатъчност.

Клир vs Университети (Нушев и Костoв в ЮЗУ Благоевград)


Както бях веднъж, преди години още, забелязал на моя приятел Бисер Божков във един московски ресторант, човек най-разпалено обяснява нещо на останалите, когато сам го е "научил" едва онзиден. Ако попадне на хора, които го знаят отдавна и особено, ако то е нещо сравнително елементарно, той предизвиква, ако не досада, то най-малкото снизходителни усмивки. Това се случи по повод на една постъпка тогава на самия Бисер, която друг наш присъстващ там общ приятел коментира така: "Бисере, откакто ти купиха вашите телевизор, много стана начетен", но е друга тема туй сега.

Обясняваш ли обаче на простаци, ще предизвикаш повече от досада и пренебрежение, можеш да предизвикаш страховита омраза. Така се случи с някои наши български богослови, които съвсем скоро, след като завършиха богословие, станаха "мастити" учени и преподаватели още през 90-те, благодарение на разни фондации и на факта, че са окумуш. Те се заеха да менторстват пред българското свещенство и епископат, да агресират и даже подиграват, ако епископите не се поддаваха (или се опитваха, но неумееха) на техния натиск да почнат да богословстват по тяхному, докато тия учителстват пред тях и в това ги ръководят. Нашите епископи и митрополити са тъпи, мързеливи, затова и безкрайно завистливи, злобни, отмъстителни и горделиви - не знам дали сте забелязали, но простият и мързелив човек се оказва най-зъл и горделив. И тези разгневени зли и прости хора с години събираха неприязън към новоизпечените "корифеи" (а заедно с тях и въобще към теологията като занимание и наука), задето ги подценяват и даже подиграват, като най-накрая дочакаха острието на своето отмъщение - митр. Николай.

И нашите наскоро ограждавени селянчета с прясно пришити им към имената академични титули, все повече нервничиха, истеризираха, драматизираха, докато свиневидните ни и първосигнални "духовници" все по-силно и необратимо ги намразваха. Ако употребим образността на Толкин от "Властелина на пръстените", сякаш Ам Гъл се биеше с орки и тролове - нелепо, дори може да се каже гротескно.

Или, ако щете, това ми напомня по-скоро една история, разказана ми от моя приятел съботянина Божидар Парушев в София, когото Червеният терор по време на тоталитарната комунистическа държава в България изпратил за известно време в концлагер, заради вярата му. На концлагеристите веднъж милиционерите довели някакъв саморазпопил се православен свещеник, за да им проведе "просветна беседа" против религията и Библията. Когато бившият поп приключил, дошло време за въпроси и дискусия. Парушев се изправил и му заявил:

- Другарю, саморазпопен поп, по всичко личи, че не сте чел Библията!
- Не е вярно! - викнал онзи - В момента съм на 6-та страница!

Нещо такова се случваше в най-новата история на БПЦ между клир и Факултети с години. Едни епископи и митрополити, които не са стигнали в четенето на Библията и до 6-та страница, се ядосаха на едни богослови, мнозина сред които са я чели едва до 15-а страница. Войната беше очаквана и логична - години наред митрополитите се подмазваха на властните в БПЦ теолози, скрърцаха със зъби зад ледените, но сервилни усмивки и несръчно повтаряха, за да им се харесват, клишета подшушвани им от техни по-сръчни и амбициозни от тях в това приближени попове.

Но дойде Луди +Кольо, овладя БПЦ - синод, епархии, енории и сега ще отмъсти жестоко за многолетните обиди към "събратята си". На тая гротеска обаче цената й ще е смъртта на богословската наука в България, а тя, каквато и да е като качество, все още я има и трябва да я има. Цената на църковността в БПЦ отдавна я платихме - вече я няма.

* * *

Настъпва царството на... Костадин Нушев и поп Добромир Костов. Двамата в момента, по моя информация от днес, докторират във Философския факултет на ЮЗУ "Благоевград", а дисертацията на Костов е вече защитена - ТУК (Що ли не във Варненски Свободен Университет да се чуди човек - същата работа е, но те си знаят?!)... Ще припомним, че Нушев е доцент от Богословския факултет в София по старата система - без докторат (опитът му да защити докторска дисертация беше порязан преди няколко години в самия факултет, в който преподава - докторатът му по теология бе отхвърлен), а Костов беше дълго време ректор на Пловдивската духовна семинария, също без докторска степен.

Днес, за да легитимират "научно" позициите си - Костадин Нушев е главен съветник и консултант към синода, при това щатен, по теологически въпроси, а Костов ректор в Пловдив, те ще се сдобият в ЮЗУ с "нужните документи" (Костов вече и се сдоби) и ще настъпи царството им - нине и присно и с Николае вовеки веков.

Бог да прости българската теология. Слава Богу че професорът и архимандрит Павел Стефанов не доживя да го види това.

                                                                        подпис: arbiter elegantiarum

Ваше Светейшество, имам една молба...

автор Таня Илиева-Мускетарката

-Ваше Светейшество, моля Ви да организираме Света Инквизиция - реплика на митрополит Николай Пловдивски.
- И Ваше Високопреосвещенство, кои ще гоним? И кой ще я оглави? - въпрос на патриарх Неофит.
- Ваше Светейшество, ще гоним тези, които ме критикуват. И кой по- добре от мене ще ръководи Светата Инквизиция, аз съм идеалният ръководител.



17 февруари 2017

Пренебрегнатото от св. синод писмо на Ректорите


текста предостави за блог "Маран-ата" гл. асист. д-р Адриана Любенова, ПУ "Паисий Хилендарски", Философско-исторически Факултет, катедра "Теология"

ДО МЕГЛЕНА КУНЕВА
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА


Уважаема Г-жо Министър,

От името на богословските школи в страната се обръщаме към Вас по повод приетия списък на приоритетни професионални направления и списък на защитените специалности във висшите училища.

Специалност „Теология” е най-старата специалност в професионалното направление „Религия и теология”. Тя съществува без прекъсване от 1923 г. и днес е представена в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1991 г. тя съществува и в Православния Богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и като катедри в ШУ „Св. Константин Преславски“ от 1991 г. и в ПУ „Паисий Хилендарски“ от 2011 г. Нещо повече – съвременните богословски школи продължават 12-вековните традиции на православното богопознание, чието начало е положено в Преславската и Охридската книжовни школи. В този смисъл теологията е не само най-първата научна дисциплина в историята на България, но и основно градиво на българската държавност.

Живеем във време на бездуховност. На мястото на безславно отишлата си тоталитарна идеология се настани нравствен нихилизъм, безверие и духовна криза. Ценностната система на обществото ни е обърната, границите между добро и зло са заличени. Вплетени в битката за оцеляване, днес човекът и обществото губят духовните си ориентири, завещани от нашите духовни предци, рожби на Българската Православна църква, откърмени, израснали и възпитани в лоното й. Моралната катастрофа има за следствие поредица други сривове – в семейството, в икономиката, в политиката, в демографската и социалната сфера. Идеологическата омраза, в която израснаха и бяха възпитани цели поколения, се настани трайно в междуличностните и обществените отношения, изпълнявайки пророчеството, че който сее вятър, ще пожъне бури (срв. Осия 8:7).

Богословието, само по себе си, е изключително специфична област и нейното непознаване и пренебрегване има тежки и опасни последици, на което ни научи неотдавнашната ни история. То е призвано да запълни празнотата, образувала се вследствие почти половинвековното тоталитарно управление. Празнота, която, ако не бъде запълнена с традиционните за народа ни вяра и традиция, ще бъде запълнена от чужди и недоброжелателни за страната ни учения. За да не бъдат отнесени и към нас думите на Господ Иисус Христос към юдейската интелигенция: „Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.“ (Лука 11:52), ние сме длъжни да проявим активност.

Изключително важната роля на богословското образование в изграждането на гражданското общество в страната не подлежи на съмнение. То е незаменима нравствена опора и задължителен елемент на народностното самосъзнание и националната сплотеност. Дава светоглед и морални предписания, които в пълнота отговарят на народностния ни дух, традиция и вековен опит.

И не на последно място. Демократичните устои на проспериращите европейски страни до голяма степен се крепят на монолитността на вероизповеданията в тях. На фона на агресивната ислямизация, на която сме свидетели, пренебрегването на просвещаването в духа на праотеческата ни вяра и традиция е престъпно. В повечето от европейските страни църквата също е отделена от държавата, но именно това задължава държавата да се грижи и за нравственото и религиозно възпитание на гражданите си. Църквата е отделена от държавата, но както народът не отделя Дякона от Апостола, така и народът не може да бъде отделен от своята душа. Светска държава не означава бездуховна държава и бездуховно общество. Много горчиви ще бъдат плодовете на обучението, ако поне днес, макар и с голямо закъснение, не вложим в сърцата на днешното младо българско поколение православния дух, традиции и обичаи, които са неразделно свързани с вярата ни, за да имаме надежда за бъдещето. И нека да не забравяме никога думите на Търновския Митрополит Климент (Васил Друмев) „ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД“.

Днес, когато системата на българското образование е призвана да осигури „овладяване на общите основи и закономерности на човешкото познание, духовно, физическо и социално развитие“ (Чл. 1, т. 1 и т. 4 от ППЗНП), обучението по Религия трябва да възстанови онази своя роля, която то е играло в миналото за съхраняването на българската идентичност и държавност.

Уважаема Г-жо Министър,

В различни периоди някои специалности във висшето образование привличат наплив от кандидат-студенти, защото се смятат за „модни” или „престижни” и в резултат българските университети произвеждат множество безработни висшисти. В същото време други специалности нямат славата на „модни”, но са жизненоважни за развитието на обществото, науката и икономиката и затова държавата е преценила мъдро, че те трябва да бъдат защитени. Такава „немодна”специалност е Теологията. Тя не се ползва с временна и преходна слава, защото богопознанието е непреходно.

Специалността „Теология”отговаря изцяло на критериите за вписване в списъка на защитените специалности: Уникалност по териториален признак, Уникалност по съдържание, Наличие на двустранни програми за сътрудничество.
Уважаема Г-жо Министър,

Обръщаме се към Вас с настоятелна молба по силата на Конституцията на Република България, на Закона за висшето образование и ПМС № 64 на МС, специалността „Теология” да бъде вписана в списъка на защитените специалности.

С уважение:


проф. дфн Анастас Герджиков
Ректор на Софийски университет "Св. Климент Охридски"


проф. д-р Христо Илиев Бонджолов
Ректор на Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"


Проф. д.и.н. Георги Велков Колев
Ректор на Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”


Проф. д-р Запрян Козлуджов
Ректор на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“